и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Х. Ф. Т. със съдебен адрес гр. Б., ул. ... .№... против Заповед № 1671/19.09.2018г. на И. Д. на Д. Ф. “., с която на основание основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, на Х. Ф. Т. - старши експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“, Областна дирекция на Д. Ф. “. - Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.91, чл.93, ал.1 и чл.97 от ЗДСл, както и в нарушение на чл.35 от АПК, като не е спазена установената процедура по налагане на дисциплинарното наказание, при определяне на вида и размера на наказанието не са съобразени критериите, предвидени в чл.91 от ЗДСл, не е съобразена тежестта на вмененото нарушение, а издадената заповед е немотивирана. С жалбата се оспорва вмененото на Т. нарушение. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Представя се подробно писмено становище и списък на разноските.
Ответникът по жалбата - И. Д. на Д. Ф. “., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна. Моли съдът да отхвърли жалбата и присъди на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвоката, представляващ оспорващия.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установени следните обстоятелства по делото:
Видно от представените по делото доказателства Х. Ф. Т. е заемал длъжността старши експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“, Областна дирекция на Д. Ф. “. - Б. по силата на заповед на И. Д. на Д. Ф. „Земеделие“.
Със Заповед №03-РД/2532/27.11.2017г. на И. Д. на Д. Ф. – Земеделие, изменена със Заповед №03-РД/2532/03.09.2018г. Заповед №03-РД/2532/19.06.2018г. (л.83-85) е определен състав от пет редовни и двама резервни членове на Дисциплинарния съвет на Д. Ф. “., за срок от три години.
С докладна записка вх.№03-0416/3860/03.09.2018г. М. К. - Д. на Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и координация“ в ДФ „Земеделие“ е информирала И. Д. на Фонда, че на 31 август 2018г. във в-к „Топ преса“ – Б. е публикувана статия, с водещо заглавие, на първа страница: „Д. служител във Ф. “. в Б. замесен в оргия с проститутки в Libido Bar!“ Посочено е, че в публикацията журналистите визират случка в заведение и снимков материал със старши експерт Х. Ф. Т., служител на Д. Ф. “.. С докладната записка е предложено Дирекция „Инспекторат“ да извърши проверка по случая с оглед нарушаване на Етичния кодекс и уронване престижа на институцията. От страна на Дирекция „Инспекторат“ докладната е изпранена на И. Д. на ДФ „Земелие“ с предложение да се задейства процедура по образуване на дисциплинарно производство.
Със Заповед №03-РД/3553 от същата дата – 03.09.2018г. И. Д. на ДФ “. е възложил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Х. Ф., да свика заседание на 03.09.2018г. от 11.30 часа и в срок от 10 работни дни да събере необходимите документи и изясни всички факти и обстоятелства и представи становище-решение по преписката.
Със Заповед №03-РД/3554 от 03.09.2018г. И. Д. на ДФ „Земеделие“ е дал срок до 17.00 часа на 05.09.2018г., в който Ф. да представи на вниманието на дисциплинарно-наказващия орган подробни писмени обяснения относно неспазване на ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като даде отговор на въпросите: дали на 31.08.2018г. е посещавал Libido Bar в гр. Б., какво е обяснението му за публикуваната статия и счита ли че като Д. служител следва поведение което не уронва престижа на службата. Със заповедта е дадена възможност на държавния служител да бъде изслушан на 10.09.2018г. от 10.00 часа. Заповедта е връчена на Т. на 03.09.2018г.
На същата дата Т. е отговорил писмено на зададените му въпроси, като е уточнил, че на 31.08.2018г. не е посещавал Libido Bar в гр. Б., а на 25.08.2018г. е чествал рождения си ден в същия бар, който не е работил за външни хора, а публикуваните снимки са направени същата вечер по повод рождения ден на държавния служител. В обясненията си Т. твърди, че на всички снимки са той и жената с която той живее на съпружески начала, която му е направила подарък за рождения ден.
На 03.09.2018г. Дисциплинарния съвет е провел заседание, на което е образувал дисциплинарно дело.
На 10.09.2018г. е съставен документ озаглавен „изслушване“ (л.42 от делото), според който на същата дата в 10.00 часа в сградата на ДФ “. е проведено изслушване на Т. по повод пропуски в работата на служителя, посочени в докладна записка от 03.09.2018г., като служителят се е възползвал от предоставената му възможност да бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган и да представи своето становище.
Следващато заседание на Дисциплинарния съвет (ДС) е проведено на 17.09.2018г., на която дата е предоставена възможност на Т. да бъде изслушан от ДС и да представи ствоето становище. След обсъждане на събраните данни, ДС е приел, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност на държавния служител във връзка с чл.28 от ЗДСл, чл.2, ал.5 и чл.17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.
Въз основа на горното е издадена оспорената заповед, с която на Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За да издаде заповедта дисциплинарно-наказващият орган е приел за доказано, че на 25.08.2018г. Х. Ф. Т. е чествал рождения си ден в Libido Bar гр.Б.. В заведението не е имало други клиенти освен близки приятели и персонала. Дамите, които са танцували в заведението са били подарък от приятелката му. Направени са неприлични снимки от рождения ден, които г-н Т. собственоръчно още същата вечер е качил в профила си във Фейсбук. Свалил е от Фейсбук същите снимки едва след публикуването на цитираната по-горе статия във вестник „Топ преса“. Прието е, че със своите непристойни действия, станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, г-н Х. Ф. Т. е уронил престижа на ДФ “., с което е нарушил разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
По делото са събрани гласни доказателства. Според св. С., която живее на семейни начала с оспорващия, на 25 август са празнували заедно рождения му ден в Либидо бар с още около 7-8 семейни приятели. В заведението не е имало други посетители и то не е работило за външни хора. Присъствали са само барман, сервитьор, управител и ди-джей. Изненадата за рождения ден е била от свидетеля С. - танцьорка, която е танцувала 10 минути преди 12 часа вечерта. Танцьорката е била облечена, като нито оспорващия, нито другите гости са танцували с нея. Според С. никой не се е снимал с танцьорката и никой не е танцувал с нея, а оспорващия не се е събличал гол до кръста. С. твърди в показанията си, че оспорващия по това време е имал профил във Фейсбук, но той е бил заключен и никой освен приятелите му не е имал достъп до нег. За статията св. С. е научила от оспорващия и след като се е запознала с нея и снимките твърди, че кадрите, които са отразени на снимките не са случили вечерта, през която не е имало разголвания, танци с танцьорка или разхвърляни банкноти. Според свидетеля, на една от публикуваните снимки, лицето на една от жените е нейното - с руса коса и гердан, но твърди, че въпросната вечер, когато са празнували рождения ден, такива снимки, танци и сцени, каквито са заснети на снимките, публикувани във вестник „Топ преса“, не е имало. Св. С. е посетила Д. Ф. “. на първото извикване на Т. да даде показания като свидетел, но твърди, че не е била допусната.
Според показанията на св. Д., който също е присъствал на честването на рождения му ден на 25 август в бар Либидо заедно с още 7- 8 човека, около 12 часа вечерта за поднасяне на торта и за един танц е била извикана танцьорка, която е била облечена и никой, включително оспорващия не е танцувал и не се е снимал с нея. Свидетелят твърди, че във фейсбук профила на оспорващия, който е бил заключен, не е виждал снимки от рождения ден. Със снимките във вестник "Топ преса" свидетеля се запознал, след като оспорващия го е информирал и същия твърди, че на тях разпознава само лицето на Т., като такива танци, пози и снимки не е имало на рождения ден. Според свидетеля снимките са обработени на фото шоп, тъй като лицето е на Т., но тялото не е негово, а нищо от това което се вижда на снимките не се е случвало на рождения ден.
Показанията на св. Д. се потвърждават от показанията на св. К., която също е присъствала на рождения ден на оспорващия. За снимките във вестник „Топ преса“ е научила от познати, била е учудена и шокирана, как може да ги заместват в такива неща, които не са се случили. Свидетелят твърди, че нищо от това което е на снимките не се е случило вечерта когато е честван рождения ден на оспорващия, както и че на снимките разпознава само лицето на Т..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен съд – Б., предвид разпоредбите на чл.128, ал.1 и чл.132 и чл.133, ал.1 и ал.2 от АПК вр чл.124 от ЗДСл. Постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от служителя, чиито права са засегнати, което определя правния интерес от оспорване пред съда.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Приложимия закон относно отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на служебните задължения е Законът за държавния служител, с оглед заемната длъжност по служебно правоотношение.
Редът за установяване и наказване на дисциплинарните нарушения е уреден в раздел ІІ, глава V от ЗДСл в едно формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при преценката на органа и защитата на служителя. Затова отклонението от тези правила е винаги съществено нарушение, налагащо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 92 ЗДСл орган и в писмена форма, поради което е валидна, но е незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон.
На първо място, съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., съгласно който, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителните елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (т. 4 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл) и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (т. 5 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл).
В настоящия случай, в оспорената заповед не са посочени действията, респективно бездействията на държавния служител, с които същия е осъществил посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина. В заповедта се изложени безспорните факти, че на 25.08.2018г. Х. Т. е чествал рождения си ден в Libido Bar гр. Б., а в заведението не е имало други клиенти освен близки приятели и персонала. Със заповедта е прието още, е от рождения ден са направени неприлични снимки, които Т. собственоръчно още същата вечер е качил в профила си във Фейсбук и ги е свалил след публикуването им ведно със статия във вестник „Топ преса“. Прието е, че със своите непристойни действия, станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, Х. Ф. Т. е уронил престижа на Д. Ф. “., с което е нарушил разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса за поведение в държавната администрация. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обаче, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано кои са „непристойните действия“ на служителя, с извършането на които са нарушени нормите от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл.28 от Закона за държавния служител. В заповедта е налице единствено преразказ на приетото за установено от Дисциплинарния съвет, без да е посочено кои от описаните действия са приети за непристойни и уронващи престижа на службата - дали това е направата на неприлични снимки или публикуването им във Фейсбук. Още повече, в заповедта не са посочени доказателствата, които потвърждават приетото от наказващия орган, че снимките са били публикувани във Фейсбук и са публикувани от Т..
Предвид изискването административния акт да бъде мотивиран, в случая следва да се приеме, че е допуснато нарушение и на нормата на чл. 91, ал.1 ЗДСл., която очертава критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
В оспорената заповед не е обоснован вида на наложеното наказание, а е посочено лаконично, че писмените обяснения на оспорващия не съдържат факти и обстоятелства, които да го освободят от задължението му за изпълнение на служебните задължения. Следователно, заповедта се явява немотивирана, което на самостоятелно основание налага нейната отмяна. Действително, няма пречка мотивите на административния акт да се съдържат в друг документ, подготвящ неговото издаване, но в конкретния случай, нито докладните записки, нито решението на Дисциплинарния съвет съдържат факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. В протокола от заседанието на дисциплинарния съвет е определен само вида на наложеното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал.1 ЗДСл, поради което не може да се приеме, че заповедта е мотивирана в хипотезата на изложени в подготвителните документи мотиви.
На следващо място, при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл.95 от ЗДСл. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗДСл във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма Д. служител с такова образование. По силата на ал. 2 от цитираната норма дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета. Според ал. 4 на чл.93 ЗДСл, Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.
Видно от представения по делото протокол от заседанието на Дисциплинарния съвет, поведено на 03.09.2018г., същия е заседавал в състав от петима членове, а като редовни членове са участвали двама от резервните членове – Ю.А. и И. С., на мястото на двама от редовните членове – председателя на ДС И. Б. и редовния член Т. К. На заседанието на 17.09.2018г. Дисциплинарния съвет е заседавал в състав от шестима членове - като редовни членове са участвали отново двама от резервните членове – Ю. А. и И.С., при отсъствие само на един от основните членове - председателя на Дисциплинарния съвет И.Б. За заместване на отсъстващите основни членове на Дисциплинарния съвет не са издадени заповеди от органа по назначаването, още повече, че на заседанието на 17.09.2018г. при отсъствие на един редовен член са участвали двама резервни. Систематичното тълкуване на чл. 95, ал. 2, във вр. с ал. 3 и ал. 4 ЗДСл води до извод, че всяка промяна в състава на Дисциплинарния съвет следва да бъде извършвана с писмен акт на органа по назначаването, в т. ч. и заместването на отсъстващ редовен член на Дисциплинарния съвет с конкретен резервен член, което доколкото в случая не е сторено се явява в нарушение на императивното правило на чл. 95, ал. 4, изр. второ ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство е съществено, т. к. рефлектира върху компетентността на Дисциплинарния съвет и е основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на процесната заповед.
Основателно е и възражението на оспорващия за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, изискваща дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Следователно, изискване на цитираната норма е преди налагане на наказанието, органът да изслуша държавния служител и да приеме и обсъди дадените от него писмени обяснения, като двете изисквания са кумулативно предвидени.
В настоящия случай дисциплинарно наказващия орган е спазил това изискване само формално, като с писмо от 03.09.2018г. е изискал от Т. писмени обяснения, а на 10.09.2018г. е съставен протокол за изслушване на държавния служител. По делото, обаче, не са ангажирани доказателства за запознаване на Т., нито с докладната записка на Н. Н. – ръководител „Инспекторат“ към ДФ “. от 10.09.2018г., нито с друг документ, който да съдържа информация за вида на дисциплинарните нарушения, които му се вменяват, а писмените обяснения на служителя са изискани преди изготвяне на този доклад. Тълкуването на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл води до извод, че изслушването и писмените обяснения следва да бъдат взети непосредствено преди налагането на наказанието от административният орган, след като е била изяснена фактическата обстановка, по която служителят да изрази писмено и устно становище и да даде обяснения. Незапознаването на служителя с доклада, въз основа на който са констатирани нарушенията и със събраните доказателства, водят до неизпълнение на законоустановеното предназначение на обясненията по чл. 93 от ЗДСл като средство за защита на служителя, така че той да представи своите възражения, да посочи нови и да вземе отношение по вече събраните доказателства пред дисциплинарно наказващия орган.
Независимо от изложеното, съдът намира за недоказано вмененото нарушение на чл.28, ал.1 от ЗДСл и чл.17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, изискващи при изпълнение на служебните задължения в и обществения живот държавния служител да следва поведение, което да не уронва престижа на държавната служба.
В настоящия случай, за да наложи дисциплинарното наказание, органът се е позовал на факти, които като съдържание са извлечени от публикации в медиите. Всяка публикация в печатно издание или електронен сайт, няма характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер. Тя е от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, които материали могат да бъдат доказателство за съществуване на публикацията, но не и за нейната достоверност. Съдържащата се в подобни материали информация подлежи на самостоятелно доказване, което в случая не е сторено в хода на дисциплинарното производство. Нещо повече, едва в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, от страна на ответника бе поискано от вестник "Топ преса" да се представи заверено копие от публикваната на 31.08.2018г. статия, ведно с публикуваните снимки и информация за това от къде са взети снимките. Тази информация е следвало да се изиска в хода на производството пред административния орган, което като не е сторено е довело до допускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила, а и до недоказаност на обвинението. В хода на дисциплинарното производство не е доказано нито кой е направил публикуваните в електронното издание на вестник „Топ Преса“ снимки, нито тяхната автентичност, нито отразеното в заповедта обстоятелство, че именно Т. е качил в профила си във Фейсбук снимките. За последното обстоятелство по делото не са налице доказателства Т. да е „признал“, в каквато насока е отразеното в Докладна записка с изх.№03-0416/3860 от 10.09.2018г. на ръководител „Инспекторат“ при ДФ “., а приетите от органа за доказани факти и обстоятелства се оборват от събраните по делото гласни доказателства.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията за присъждане на сторените от Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. За неоснователно съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правната сложност на делото, проведените три съдебни заседания, на които оспорващия е представляван от адвокат и обстоятелството, че минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая по силата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №1671/19.09.2018г. на И. Д. на Д. Ф. “..
ОСЪЖДА Д. Ф. “. да заплати на Х. Ф. Т., ЕГН *, с адрес в гр. Б., сторените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин лева).
Решението може да се обжалва му пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.