и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Д. З. Р. (БДЗБР) гр.Б. против Решение № 68/12.08.2021 год. на Районен съд – Б., постановено по н.а.х.д.№ 872 по описа на съда за 2021 год., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № ПО-02-79/31.05.2021 год. на Директора на БДЗБР гр.Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че допуснатата в АУАН нередовност, относно субекта на отговорност, не е съществена, доколкото същата е отстранена от административно- наказващия орган в условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, с изрично отбелязване в НП. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП подробно е описано както нарушението, така и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Съображенията за незаконосъобразност на обжалваното решение са доразвити в депозирана по делото молба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по делото – Р. Г. Т., в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил Наказателно постановление № ПО-02-79/31.05.2021 год. на Директора на БДЗБР гр.Б., с което на Р. Г. Т., в качеството му на длъжностно лице - Кмет на Община Б., за нарушение на чл.138, ал.4, т.5 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.2 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева от с.з. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с издаването на наказателно постановление срещу различно лице от това, срещу което е съставен АУАН, наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила съществено засягащи правото на защита на санкционираното лице.
Решението е правилно.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както правилно е констатирал и районният съд.
Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство. В този смисъл, съставянето на АУАН се подчинява на точно определени изисквания на закона, чиято цел е и нарушителят да разбере в какво се изразява осъщественото от него нарушение и да организира защитата си още в момента на съставянето на акта и съответно да изложи своите възражения в тази насока и до колкото при неговото съставяне тези изисквания на закона не са спазени, същите водят до нередовност на съставения акт и представляват съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятстват нарушителя да разбере за какво се ангажира отговорността му и съответно да организира своята защита. Недопустимо е с обжалваното НП да бъде ангажирана отговорността на лице, различно от това в АУАН.
В настоящия случай в АУАН е посочен като нарушител Община Б., представлявана от Кмета на община Б., докато в обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице Р. Г. Т., в качеството му на длъжностно лице. Посочването на различни нарушители за едно и също деяние, създава неяснота относно приетия от административно-наказващия орган за нарушител. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че именно той е извършил, съответно санкциониран. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, което не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53 от ЗАНН. В случая административнонаказателно производство против Р. Г. Т. не е било образувано, чрез съставяне на АУАН.
При констатирано нарушение, опорочило съществено административно-наказателната процедура, както е приел и районния съд, безпредметно е обсъждането на спора по същество.
Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно и правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/12.08.2021 год. на Районен съд – Б., постановено по н.а.х.д.№ 872 по описа на съда за 2021 год.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
С.В.