и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по исковата молба от В. Й. Г. от Б. чрез пълномощник против Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Б. за присъждане на обезщетение в размер на 200,00 лв., за претърпените от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б..
В исковата молба се твърди, че за установеното нарушение на разпоредбите на правилата по ЗДвП на ищеца е издадено Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г., от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б., с което на основание чл. 173, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административнонаказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв. С Решение № 10253/30.10.2019 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1462/2019 г. по описа на съда, образувано по жалба от ищеца, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Съдебният акт е влязъл в сила поради необжалването му. В хода на образуваното съдебно производство ищецът е защитаван от адвокат, за процесуалната защита на когото е заплатил, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие сумата 200,00 лв., представляваща причинена му имуществена вреда, която следва да му бъде възстановена, поради наличие на елементите от фактическия състав на отговорността на ответника. Моли ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 20.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените в производството по ЗОДОВ разноски. Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните състезания от пълномощник, който претендира разноски по представен по чл. 80 ГПК списък.
Ответникът чрез представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не е доказана вреда, както и причинно-следствена връзка с отменения санкционен акт. Доколкото претендираната сума представлява разноски, то не се дължи и законна лихва. Оспорва размера на претендираните в производството по ЗОДОВ разноски, като прекомерен, на основание чл. 78 ГПК, поради което моли да бъдат намалени, съобразно дължимите по Наредба № 1/2004 г. за заплащане на минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на О. П. Б. счита предявения иск за доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По делото е изискано за послужване НАХД № 1462/2019 г. по описа на РС – Б., приобщено към доказателствения материал.
От анализа на доказателствата и след преценка на доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор от фактическа страна, която се установява и от приетите по делото доказателства. Не е спорно, че за нарушение на правилата за движение по пътищата на ищеца В. Г. е издадено Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г. от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б., с което на основание чл. 173, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административнонаказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв. Наказателното постановление е отменено с влязъл в сила на 20.11.2019 г. съдебен акт – Решение № 10253/30.10.2019 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1462/2019 г. по описа на съда. Пред районния съд жалбоподателя е представляван от адвокат, за процесуалното представителство на когото е заплатил в брой възнаграждение в размер на 200,00 лв., съгласно сключен между страните договор за правна защита и съдействие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при наличието на които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Безспорно, наказателното постановление, което е резултат от упражнената дейност по административно наказване, не носи белезите на административен акт по см. на чл. 21 АПК. Но доколкото представлява дейност по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, чл. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително (ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС). В посоченото тълкувателно постановление е прието, че за квалифицирането на иска като такъв по чл. 1, т. 1 ЗОДОВ е определяща не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на неговия издател. В конкретния случай, доколкото отмененото наказателно постановление, като издадено от административен орган – началник на службата по контрол за спазване правилата за движение по ЗДвП към ОД на М. - Б. представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то обективира упражнена административнонаказателна компетентност и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, то следва да се приеме, че попада в приложното поле на чл. 203 и сл. АПК.
Следователно, за да е допустим иска на това основание следва да бъде установено по предвидения от закона ред незаконосъобразността на акта, издаден от административен орган при наличието на нормативно възложени задължения, който макар и да има санкционен характер, да е отменен със съответен влязъл в сила акт, от наличието на който вредите са произлезли. Доколкото наложените с наказателното постановление наказания са отменени, то няма законова пречка за предявяване на иска.
В настоящия случай, видно от обстоятелствата в исковата молба се претендират вреди - имуществени, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК, обуславяща компетентността на настоящия съд да ги разгледа съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 13. ал. 2 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата молба е основателна.
Съставът на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".
В конкретния случай по делото няма спор, че административнонаказващият орган е изпълнил законовопредоставената му компетентност и е издал властнически акт, който е породил наказателноправни последици за ищеца. Не е спорно и че наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав, обуславящ възникване на правото на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимушествени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът намира, че са налице и останалите елементи за ангажиране отговорността на ответника – вреда и причинна връзка по отношение претендираните имуществени вреди. Вредата в конкретния случай произтича от направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд. Въпреки липсата на задължителност на адвокатската защита в производствата по ЗАНН, то ангажирането на процесуален представител – адвокат, при обжалване по съдебен ред законосъобразността на издаденото наказателно постановление е нормално поведение на санкционирания субект с оглед обезпечаване на успешното приключване на спора. Заплатеното възнаграждение, макар и въз основа на договор за правна защита и съдействие се явява имуществена вреда за упълномощителя, тъй като ако наказателното постановление, което е отменено, не бе издадено, то ищецът не би го заплатил. Вредата е пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателно постановление, тъй като заплатената сума е намалила имуществото на Г. във връзка с обжалването на наказателното постановление, което административнонаказващият орган е считал за законосъобразно. Следователно, доколкото заплащането на адвокатското възнаграждение е предизвикано от издаденото наказателно постановление, срещу влизането в сила на което ищецът е следвало да се брани, е налице причинна връзка между имуществената вреда и отменения акт.
Размерът на настъпилите имуществени вреди за ищеца в претендирания размер съдът намира за доказани, като отделно от това не са спорни между страните. Видно от представения по НАХД № 1462/2019 г. договор за правна защита и съдействие, жалбоподателя е представляван от адвокат, осъществил представителство, на когото е заплатил сумата 200,00 лв., която следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебния акт – 20.11.2019 г. Неоснователно е възражението на ответника, че доколкото се претендират разноски, то лихви не се дължат. Заплатената от ищеца сума представлява претърпяна от него вреда, във връзка с процесуално представителство за защита срещу издадения санкционен акт, независимо че са разноски по водене на производството, поради което основателен е и акцесорния иск за лихви.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на направените в производството по ЗОДОВ разноски. С оглед възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и предвид фактическата и правна сложност на повдигнатия пред съда спор на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 110,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (ДВ, бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), за заплащането на които са представени доказателства. Процесуалното представителство е осъществено, поради което възнаграждението е дължимо.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 АПК чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б. да заплати на В. Й. Г. от Б. сумата 200,00 лв., представляваща имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1116-002570/21.06.2019 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Б., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - 20.11.2019 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б. да заплати на В. Й. Г. сумата 110,00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи от него.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.