и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. И. М.,от гр.П.,ул. ... № ..., ет. ...,обл.Б.,със съдебен адрес гр.Благоевград,ул.“...“ № ...,...,офис ...,депозирана чрез адв.М.А., срещу Заповед № 73 от 13.12.2018 г на К. на О.-гр.П. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Изложени са твърдения, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и че е издадена в несъответствие с целта на закона.Подателят твърди,че не е налице основанието по чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСЛ за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като заел длъжността „...“ на О.-гр.П. след проведен конкурс.Моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните и материална правила. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – К. на О.-гр.П., чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да остави в сила оспорената заповед,с която са прекратени служебните правоотношения с жалбоподателя.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № IV-А-282 от 14.05.2016 г Кметът на О.-гр.П. обявил конкурс за заемане на длъжността „...“ на О.-гр.П..Обявени били всички условия,срок и начин на провеждане на конкурсната процедура.Обявата била разгласена,чрез публикация в регионалния вестник „Вяра“,чрез публикуването й на сайта на Общината и в информационната система на държавната администрация,както и чрез поставянето й на определеното за това видно място – на партерния етаж от сградата на Общинска администрация –гр.П..В срока за депозиране на документи от кандидати,такива постъпили единствено от жалбоподателя на 17.06.2016 г.

Тричленна комисия по допускане на кандидатите и за провеждане на конкурса и класиране на кандидатите,определена със Заповед № IV-А-407 от 22.06.2016 г на К. на О.-гр.П.,след като разглеждала документите на кандидата В. М. допуснала неговото участие в следващия етап от процедурата.След провеждане на обявената процедура по преценка на професионалните качества на М.,отразени в два протокола от 05.07.2016 г, конкурсната комисия го класирала на първо място с окончателен резултат от 600 точки.Със Заповед № 17 от 13.07.2016 г К. на О.-гр.П. назначил жалбоподателя на длъжността „...“ за срок от една година,считано от 13.07.2016 г до 12.07.2017 г. Със Заповед № 17 на ответника от 11.07.2017 г служебното правоотношение с жалбоподателя било променено единствено по отношение на срока за заемане на длъжността „...“ – от срочно правоотношението било променено за неопределено време.Със Заповед № 73 от 13.12.2018 г Кметът на О.-гр.П. прекратил на основание чл.107,ал.1, т.9 от ЗДСл служебното правоотношение с В. М.,поради назначаването му без конкурс.

При така установените обстоятелства,съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна – адресат на оспорения акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Заповед № 73 от 13.12.2018 г на К. на О.-гр.П. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, съдържа задължителните реквизити по чл.108, ал.1 от ЗДСл, но е незаконосъобразна поради неправилно прилагане на материалния закон и постановяването й в несъответствие с целта на закона.

Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване в случаите, при които държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително. Задължителността на конкурса е регламентирана в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗДСл, съгласно която постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс, както и в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба за провеждане на конкурсите на държавни служители (НПКДС), съгласно който текст конкурс се провежда задължително преди назначаване на държавен служител на незаета длъжност в администрацията.Изключенията от задължителното провеждане на конкурс са регламентирани в чл.3, ал.3 от НПКДС, като съгласно т.1 от същия текст конкурс не се провежда при преназначаване в същата администрация.

В разглеждания случай,видно от изпратената от административния орган преписка,както и от Заповед № 17 от 13.07.2016 г,К. на О.-гр.П. назначил жалбоподателя след проведен конкурс на длъжността „...“ първоначално за срок от една година,считано от 13.07.2016 г до 12.07.2017 г,а след това и за неопределен срок-Заповед № 17 на ответника от 11.07.2017 г.Следователно В. М. е назначен след провеждането на конкурс и заел длъжността „...“ при наличие на предвидените предпоставки в закона за постъпване на държавна служба в съответната администрация след провеждането на такъв.С оглед на това съдът счита, че не е била налице законовата предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл и прекратяването на служебното правоотношение на В. М. се явява незаконосъобразно.

Доводът на административния орган,досежно състава на комисията,провела конкурса,изложени в писмените му бележки,съдът намира,че не е в състояние да обоснове законосъобразност на оспорения акт.И това е така,тъй като конкурсната комисия класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса и това нейно решение обвързва съответния ръководител да назначи първия класирал се кандидат.Органът по назначаването е поставен в положение на обвързана компетентност в случая.Той е длъжен да издаде този акт - заповед,представляваща индивидуален административен акт,пораждащ съответните права за лицето да встъпи в държавна служба,дори и в случаите на пропуск при включване на лица в състава на комисията с определена компетентност.Наличието на пропуск,като посочения от ответника,дава друго основание за прекратяване на служебното правоотношение с М.,но не и посоченото в оспорената заповед - чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл.

Налице е и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.Целта на закона се проявява преди всичко в нормативните разпоредби, обуславящи невъзможността служебното правоотношение на държавния служител да бъде прекратявано или едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в ЗДСл.В случая служебното правоотношение е прекратено в разрез с тези случаи.

По изложените съображения съдът намира Заповед № 73 от 13.12.2018 г на К. на О.-гр.П. за незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна.

При този изход на спора на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1046,40 лв., реално заплатено,съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.4, л.69-л.70) и държавна такса в размер на 10,00 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172,ал.2, предложение 2-ро от АПК,Административен съд-Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ,като незаконосъобразна Заповед № 73 от 13.12.2018 г на К. на О.-гр.П. за прекратяване на основание чл.107,ал.1,т.9 от ЗДСл на служебното правоотношение с В. И. М. по силата на което е заемал длъжността „...“ на О.-гр.П..

ОСЪЖДА О.-гр.П. да заплати на В. И. М.,от гр.П.,ул. ... № ..., ет. ...,обл.Благоевградска сумата от 1056,46 (хиляда петдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лева,представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

В.А.