и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Р. Л. О., с ЕГН *, с адрес : с. Л., ул. “...“ № ..., общ. Г. Д., обл. Благоевград, със съдебен адрес : гр. Г. Д., ул. “...“ № ..., адв. А. К.- М. против Решение № ПО-38/ 04.03.2020г. на Д. на ТД на Н. - С., с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № С200022-023-0000253/ 27.01.2020г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от Публичен изпълнител при ТД на Н. - С..

Оспорващата твърди в жалбата, че ПНПОМ е материално незаконосъобразно, тъй като искането за налагане на обезпечителни мерки е направено при неприключила ревизия и при неустановен размер на задълженията. Сочи се, че преценката за затруднено или невъзможно събиране на задълженията от нейна страна, е направена въз основа на предполагаем размер на задълженията, и не е мотивирана. Налагането на процесните обезпечителни мерки – “възбрана“ върху 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот и “запор върху банкови сметки“ в две банки, води до затрудняване на финансовата й дейност. Твърди, че е наложена възбрана върху имот, който е единствено жилище, като същото е извършено в разрез с разпоредбите на чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК. Излагат се и съображения, че в издаденото ПНПОМ, са цитирани 2бр. Заповеди за възлагане на ревизия, поради което не ставало ясно коя от тях, е послужила като основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки, като се поддържа и че и двете заповеди, не са й връчвани. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, и на потвърденото с него постановление. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващата не се явява и не се представлява, а в писмено становище, жалбата се поддържа.

Ответникът - Д. на ТД на Н. - С., в съдебно заседание не изпраща представител, а в депозирано писмено становище, чрез проц. представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че сезиращата го жалба е подадена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице – адресат на акта, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Въз основа на приобщените доказателства по делото, съдът установи от фактическа страна следното :

По отношение на оспорващата – жалбоподател е налице извършвана ревизия, възложена с ЗВР № Р-*6068-020-001/ 16.09.2019г., като същата е изменена със ЗИЗВР № Р-*06068-020-003/ 27.01.2020г., във връзка с установяване на обстоятелства за вменяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, за задължения на “...“ ЕООД, с ЕИК .... за ДДС за периодите : 01.07.2017г.- 31.12.2017г. и 01.04.2018г.- 31.05.2018г., за задължения на жалбоподателката за ДДФЛ от трудови правоотношения, НЗОК и ДЗПО-УПФ за периода 01.05.2018г.- 30.06.2018г., за ДОО за периода 01.03.2018г.- 30.06.2018г., в хода на която ревизия, са установени предполагаеми задължения, в особено големи размери - 209 196. 80 лв., от които : 183 384. 86 лв. – главница и 25 811. 93 лв. – лихва, изчислени към 15.04.2019г.

С мотивирано искане изх. Р-*6068-039-001/ 14.01.2020г., от Ръководителя на ревизията – М. В. – главен инспектор по приходите при ТД на Н. - С., е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизията с цел предотвратяване на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установените публичноправни задължения. Искането е мотивирано с това, че О. не притежава достатъчно имущество, с което да се погасят, в случай на потвърждаване с окончателното издаване на РА, на предполагаемите към момента, размери на публичноправни нейни задължения. Сочи се, че са установени притежавани от лицето : 1/ 2 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. Сандански, с площ от 61. 22 кв. м., ипотекиран в полза на ТБ “Алианц Банк България“ , и открити сметки в 2 банки - ТБ “Алианц Банк България“ и “Юробанк България“ , като не са установени притежавани от нея, други недвижими имоти и МПС. Установено е, че лицето работи по трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор с “...“ ЕООД, за изпълнение на длъжността “шивач“, при деклариран размер на осигурителни доход – 560. 00 лв.

С ПНПОМ на Публичен изпълнител при ТД на Н. - С., за обезпечаване на публичноправните задължения на Р. Л. О., са наложени следните обезпечителни мерки : 1. “Възбрана“ върху 1/ 2 ид. ч. от Апартамент, КИД 65334.301.2788. 3.14, с площ от 61. 22 кв. м., находящ се в гр. Сандански, ул. “...“ № .., бл...., ап. ..; 2. “запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в : ТБ “Алианц Банк България“ и “Юробанк България“ , до размера на сумата от 209 196. 79 лв.

Длъжникът е оспорил постановлението пред Д. на ТД на Н. - С..

Директорът на ТД на Н. - С. е обсъдил изложените в жалбата доводи, и е издал решението, оспорено в настоящото производство, с което е потвърдил ПНПОМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7- дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.

Видно от мотивите на органа – издател на ПНПОМ и приложените към самото постановление доказателства, по отношение на жалбоподателката в хода на ревизията са установени значителни публичноправни задължения /такива в особено големи размери/. От друга страна, е констатирано, че Р. О. не притежава никакви други материални активи, освен тези върху които са наложени ПОМ – 1/ 2 ид. ч. от апартамент и декларираните банкови сметки – отрицателен факт, който не е оборен от О. и в настоящото производство. Макар и с кратки мотиви, искането е мотивирано – т.е. в него са изложени фактите, установи при ревизията и съображения какво налага издаването на ПНПОМ.

При установения особен голям размер на бъдещите задължения на ревизираното лице - 209 196. 80 лв. и липсата на други налични материални активи – законосъобразно от публичния изпълнител са избрани именно наложените обезпечителни мерки – възбрана и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в посочените два търговски банки.

Налице са предпоставките по чл. 195, ал.1– 3 от ДОПК.

В случая се касае за мерки, предприемани в защита на публичния интерес, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК са въведени допълнителни изисквания за законосъобразното налагане на предварителните обезпечителни мерки, наред с предпоставките, предвидени в нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Така съгласно, ал. 3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В случая това изискване съдът намира за спазено, тъй като наложените ПОМ не са довели до възпрепятстване, нито до спиране дейността на ревизираното лице. Всъщност, преценката върху какво точно имущество на длъжника да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки, е предоставена на административния орган, като в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК е предвидена възможност и за замяна на наложената обезпечителна мярка по искане на длъжника, от която в случая лицето не се е възползвало.

Жалбоподателката О., в качеството си на длъжник в производството по обезпечаване на публични задължения, съобразно представена справка в Имотния регистър на Агенция по вписванията, разполага с недвижими имоти, като по отношение на същите обаче е налице учредена договорна ипотека с кредитор – ТБ “Алианц Банк България“ . Ето защо, правилен е изводът на ответника, че тези недвижими имоти, с оглед на предходно наложените тежести, реално не биха могли да обезпечат предполагаемите публични задължения, с оглед размера им, а също така, ревизираното лице, не притежава МПС, получава трудови доходи в минимален размер – 560. 00 лв., т. е. няма друго имущество, което да бъде обект на обезпечаване. По аргумент от чл. 198, ал. 2 от ДОПК, публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Същият, в случая е осъществил преценка на въпросните обстоятелства, и като е взел предвид размера на бъдещите, макар и неустановени с точен размер публични задължения, и наличните активи на длъжника, е формирал обоснован извод за наличие на условията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, както и е избрал най-подходящите обезпечителни мерки с оглед установената фактическа обстановка.

Възражението на О., че е възбранено единственото на нея и семейството й, жилище, което е и семейна имуществена общност /сио/, и като такова е несеквестируемо по силата на чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК, правилно е ценено, като неоснователно. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която е специална спрямо цитираната норма на ГПК, доколкото касае именно принудителното изпълнение на публичноправни задължения, а тази на ГПК, само частноправните такива, поради което последната изобщо е неприложима в случая, сочи че се насочва изпълнението върху цялото имущество на длъжника, с изключение на единственото жилище на длъжника, а ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо. Върху възбранения имот, видно от справката от имотния регистър, има наложена ипотека в полза на търговска банка, т. е. не може да бъде определена и точната стойността на същия, а още повече данъчната оценка на имота е значително ниска – 7 238. 05 лв. Правилно в случая е прието, че не се касае и за нарушение на принципа за несеквестириуемост, визиран в нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК, досежно възбранената ид. ч. от жилището, доколкото е видно, че О. и семейството й –съпругът й, и ненавършилото им пълнолетие дете, живеят в с. Л., ул. “...“ № ..., като същият адрес, е и постоянният адрес на всички членове на семейството, видно от извършена служебна от органите на Н., още повече че това е и адреса, който самата О. е посочила като неин адрес за кореспонденция, т. е. жилището върху което е наложена възбрана, очевидно не е единственото, което семейството притежава, доколкото е видно, че същата, заедно със семейството си, обитава друго такова. Очевидно е също така, че след като е наложена ПОМ върху 1/ 2 ид. ч. от процесния недвижим имот, публичният изпълнител е зачел режима на собственост на същия- сио, като особен вид, бездялова съсобственост, отчитайки, че съпрузите имат равни права в нея, и именно поради това, е наложена ПОМ само върху съответната ид. ч. И не на последно място по значение, следва да се посочи, че в случая се касае за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а не за принудително осъществяване /изпълнение/ на публичните притезания на Държавата, което ще стане едва тогава, когато се установи, че действително публичноправните задължения на жалбоподателката съществуват, в съответните размери, установени с РА, евентуално потвърдени и от съда, ако е налице тяхното оспорване, т. е. посочените от нея доводи в тази насока касаят привеждането в изпълнение /евентуалната публична продан на възбранения имот/, а не се отнасят към факта на налагането на обезпечение, чиято цел е да се запази съответното имущество в патримониума на длъжника, като по този начин се обезпечи възможност за осъществяване на публичните притезания.

Неотносимо изцяло към настоящото производство, със строго специфичен и ограничен предмет, е обстоятелството- дали към момента са връчени на О. ЗВР № Р-*6068-020-001/16.09.2019г., изменена със ЗИЗВР № Р-*6068-020-002/ 23.12.2019г. и ЗИЗВР № Р-*6068-020-003/ 27.01.2020г., доколкото връчването на същите, се осъществява в хода на ревизионното производство, и не е от компетентността на публичния изпълнител, респ. подобно действие и/ или бездействие не подлежи, освен на административен, и на съдебен контрол.

Неоснователно е и възражението на оспорващата, че налагането на възбрана и запор върху банковите й сметки, на практика ще доведе до невъзможност за задоволяване на основните й потребности. Указана е в оспорения акт изрично възможността на ревизираното лице да се ползва от възможността по чл. 229, ал. 1 от ДОПК - да поиска разрешаване за извършване на неотложни плащания от запорираните сметки за обслужване на належащи плащания – напр. консумирана топлинна енергия, електроенергия, вода и гориво, както и за теглене на суми в брой, респ. за възможността да се поиска замяна на наложените обезпечителни мерки, което не е сторено до момента. Субективното желание на жалбоподателката да не и се наложат ПОМ, не може да се противопостави на обезпечаването на интересите на Държавата за събиране на публичноправните и вземания, макар и само предполагаеми, към момента на издаване на оспореното Постановление.

Предвид посоченото, следва да се приеме, че са налице предпоставките за налагане на допуснатите обезпечителни мерки, поради което и сезиращата съда жалба, следва да бъде отхвърлена.

По разноските. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а не нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – в този смисъл е Решение по адм. дело № 13662/ 2017г. на ВАС и Определение по адм. д. № 3319/ 2018г. на ВАС. На основание чл.78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Н. да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно – 100. 00 лв., която сума следва да се заплати от оспорващата.

С оглед на изложеното, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Л. О., с ЕГН *, с адрес : с. Л., ул. “...“ № ..., общ. Г. Д., обл. Благоевград, със съдебен адрес : гр. Г. Д., ул. “...“ № ..., адв. А.К.-М. против Решение № ПО-38/ 04.03.2020г. на Д. на ТД на Н. - С., с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200022-023-0000253/ 27.01.2020г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от Публичен изпълнител при ТД на Н. - С..

ОСЪЖДА Р. Л. О., с ЕГН *, с адрес : с. Л., ул. “...“ № ..., общ. Г. Д., обл. Благоевград, да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес : гр. С., бул. “Дондуков“ № 52, представлявана от Изпълнителния директор, сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Е.Ф.