и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба от д-р Е. Д. – В. от Б., в качеството й на член на ТЕЛК към „МБАЛ“ – Б., І общи С. против Експертно решение № 0401 от заседание № 069/30.04.2014 г. на Специализиран С. на Националната Е. Л. К. /НЕЛК/ по вътрешни болести – 1-ви С., в частта с която е отменено ЕР № 2596/144/14.10.2913 г. на ТЕЛК за общи заболявания – І С. – Б. по оценка на работоспособността, намалена от 50 % ТНР на 30 %, а срока на инвалидността е определен от 1 на 3 години.
В жалбата се поддържат доводи за нищожност на оспореното решение, като издадено при липса на времева компетентност на органа – извън 3 месечния срок по чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. По отношение останалите наведени в жалбата възражения, досежно унищожаемостта на акта с протоколно определение № 1400, постановено в открито съдебно заседание проведено на 28.09.2015 г., съдът е прекратил производството поради просрочие на жалбата в тази й част. Определението е влязло в сила, поради което предмет на производството е валидността на акта, доколкото оспорването му не е ограничено със срок.
Доводите се поддържат от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът, в писмено становище, възразява срещу допустимостта на жалбата, в частта за нейната унищожаемост и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна РД „. П. – гр. Б., чрез процесуалния си представил изразява становище за основателност на жалбата.
Заинтересованите страни ТП на Н. – РУ „. осигуряване” - гр. Б., Т. Е. Л. К. I /. О. С. – гр. Б. и А. за Х. с У. – гр. С. не вземат становище по жалбата.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Административен съд Б. като съобрази заявените в жалбата доводи и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба Изх. № ЕР-588/07.11.2013 г. от Председателя на медицинската К. по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на Н. – Б. д-р Ж. срещу Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания - І С. при МБАЛ „Б.“ № 2596, от заседание № 144/14.10.2913 г. на ТЕЛК за общи заболявания – І С. – Б., с което е извършено преосвидетелстване на работоспособността, вида и степента на увреждане на Г. И. К. от гр. С. и е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 50 % степен на увреждане, за срок от 1 години. С жалбата на Комисията решението на ТЕЛК е оспорено в частта, относно трайно намалената работоспособност – вид и степен на увреждане, въз основа на констатациите на комисията по чл. 98 КСО, обективирани в Решение № 5287/078 от 05.11.2013 г. В посоченото решение е прието, че състоянието на пациента не следва да бъде оценявано по Ч.9, Р.17, Т.7.1.
Във връзка с жалбата и въз основа на представените медицински документи НЕЛК е извършила освидетелстване на К., без осъществен преглед на лицето в съответствие с чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и с оспореното решение е изменила ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността като я е намалила от 50 % на 30 % и увеличила срока на инвалидизацията от 1 на 3 години, по съображения за приложимост на Ч.9, Р.17, Т.7.2.
Не е спорно по делото, че на основание ЕР на ТЕЛК на освидетелстваното лице е отпусната лична пенсия. В резултат на извършена частична финансова ревизия на разходите на ДОО, приключила с ревизионен акт за начет е прието, че по отмененото експертно решение К. неправилно е получил пенсия в размер на 1076,45 лв. – главница и 112,20 лв. – лихва, общо 1188,65 лв. за времето от 01.10.2013 г. до 30.06.2014 г., представляваща щета за ДОО, поради което на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО същата сума е дължима от органите на медицинската експертиза, издали отменения акт, между които е и настоящата жалбоподателка.
Останалите приети по делото писмени доказателства не установяват релевантни за спора факти, с оглед предмета на спора – валидността на ЕР на ТЕЛК, поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена при условията по чл. 149, ал. 5 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалвания административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във вр. с чл. 106, ал. 2 от същия закон орган. Решението е взето от специализиран С. по вътрешни болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, за което по делото няма спор. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания С. да бъдат включени не по-малко от трима лекари с нужната компетентност, един от които е председател на състава. Експертното решение е постановено в С. от четирима специалисти, единият от които представител на Н.. Издадено е в установената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, по допустима, подадена от надлежна страна и в срок жалба – чл. 98, ал. 6 КСО, като са спазени и административнопроизводствените правила, поради което не е налице времевата некомпетентност на органа.
Фактите по делото не са спорни между страните. Видно от представените писмени доказателства ЕР на ТЕЛК е постановено на 14.10.2013 г., като жалбата срещу него пред НЕЛК е подадена на 07.11.2013 г. НЕЛК се е произнесла с ЕР № 0401/30.04.2014 г. – след изтичане на 3 месечния срок, изтекъл на 11.02.2014 г.
Съдът намира, че поддържаните доводи за нищожност на решението на НЕЛК поради пропускане на тримесечния срок за произнасяне по подадената жалба в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 113, ал. 1 ЗЗО са неоснователни.
Решенията на ТЕЛК, безспорно притежават характера на индивидуален административен акт. Съобразно общия принцип, установен в чл. 148 от АПК, административния акт, съответно отказа за издаването му /изричен или мълчалив/ могат да се оспорят пред съда относно тяхната законосъобразност и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. Такъв специален закон се явява Закона за здравето (ЗЗ), в чл. 112 от който е предвидено задължително обжалване решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, като на оспорване пред съда подлежат именно постановените от НЕЛК решения, по повод оспорени пред нея актове на ТЕЛК.
Законът за здравето не допуска пряк съдебен контрол на актовете на ТЕЛК, изисквайки задължително изчерпване на административния ред за тяхното оспорване. Произнасянето от НЕЛК е юрисдикционен акт, но подлежи на обжалване като индивидуалните административни актове по АПК – арг. чл. 112 от ЗЗ. С оглед характера на акта на НЕЛК тримесечният срок по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в който Националната Е. Л. К. постановява своите решения е инструктивен и не преклудира правомощието й за произнасяне, нито дава възможност на съда със свой акт да замести решението на НЕЛК. Правилникът за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) е приет от Министерския съвет по делегация от чл. 109 от Закона за здравето. На основание чл. 47, ал. 1 от правилника Националната Е. Л. К. постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. С оглед характера на акта на НЕЛК – юрисдикционен такъв, постановяването му и след посочения в разпоредбата инструктивен срок не води до неговата нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗО органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В случая компетентността на НЕЛК да ревизира решенията на долустоящата ТЕЛК в рамките на установения с нормата тримесечен срок е при условията на самосезиране, но не и при подадена жалба от субектите по чл. 110 ЗЗ, какъвто е настоящия случай.
Безспорно се установи по делото, че НЕЛК се е произнесла след подадена от органа по чл. 98, ал. 4 жалба, постъпила с Вх. № 9157/11.11.2015 г. по описа на НЕЛК, поради което произнасянето не е по инициатива на органа или след подаден сигнал, извън субектите по чл. 110 ЗЗ, което не обвързва органа за произнасяне в 3 месечен срок. В този случай е неприложима и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ЗЗ, в която е заложен принципът, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Дори и НЕЛК да не се произнесе в тримесечния срок по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, то това непроизнасяне не е равнозначно на мълчаливо отхвърляне на жалбата, защото презумпцията по чл. 58 АПК за мълчаливия отказ се отнася само до първоначалните и то административни, не юрисдикционни актове. Непроизнасянето в законовоопределения инструктивен срок подлежи на съдебен контрол за спазване на задължителната подведомственост, като в този случай съдът може само да задължи НЕЛК да се произнесе по жалбата, но не и до нищожност на акта.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата на д-р Д. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода на спора частично основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката Д. - В. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на НЕЛК – С. сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, доколкото е представено писмено становище само по отношение на възраженията за унищожаемост на акта, но не и досежно неговата нищожност.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Е. Д. – В. от Б., в качеството й на член на ТЕЛК към „МБАЛ“ – Б., І общи С. против Експертно решение № 0401 от заседание № 069/30.04.2014 г. на Специализиран С. на Националната Е. Л. К. /НЕЛК/ по вътрешни болести -1ви С. с искане за прогласяване на неговата нищожност.
ОСЪЖДА д-р Е. Д. – В. от Б. да заплати по сметка на НЕЛК – С. сумата 150,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова


Вярно с оригинала!
Г.Б.