и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. Б. с адрес: Б., бул. „Св.св. К. и М. № *, вх. А, . * и Х. С. Б. с адрес: гр. С., област Б., ул. „. № *, срещу Определение № 1093/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1/2020 г. по описа на Районен съд – С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. и Б. срещу Изричен отказ на Кмета на О. С., обективиран в Писмо изх. № 94-00-958/14.04.2020 г. да бъде разгледано по същество искането им с вх. № 9400-958/31.03.2020 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за имот в м. „Ч. к.“ в землището на гр. С..
Твърди се в частната жалба, че определението е недопустимо, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска се актът на районния съд да бъде обезсилен и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното определение, установи следното:
Частната жалба, като подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съображения:
С обжалваното определение, предмет на касационната проверка, Районен съд – С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. и Б. срещу Изричен отказ на Кмета на О. С., обективиран в Писмо изх. № 94-00-958/14.04.2020 г. да бъде разгледано по същество искането им с вх. № 9400-958/31.03.2020 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за имот в м. „Ч. К." в землището на гр. С..
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу отказа на кмета на общината да се произнесе по искането на Б. и Б. да издаде нови удостоверение и скица по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за наследствения им имот в м. „Ч. К.“ в землището на гр. С.. Достигнал е до извода, че частните жалбоподатели в конкретния случай са поискали от Кмета на О. С. да бъде започнато производство по издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за посочения имот, но според съда такава процедура по същото искане, на същите наследници е била проведена и приключила с влизането в сила на съдебно решение по адм. дело № 5/2018 г. по описа на Районен съд – С..
След като е достигнал до горните изводи, районния съд е счел, че новото искане на оспорващите за издаване на нова заповед на кмета за определяне на застроената и незастроената част от имота и въз основа на нея издаването на нови удостоверение и скица, е недопустимо и че правилно кметът на общината е приел, че е налице влязъл в сила административен акт за същия предмет и със същите страни, т.е. че е налице отрицателната предпоставка на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК за издаване на индивидуален административен акт. С оглед приетото от съда, жалбата на Б. и Б. е отхвърлена като неоснователна.
Настоящият касационен състав, при служебно извършената проверка, намира, че обжалваното определение е недопустимо, по следните съображения:
С определение съдът се произнася по въпроси, възникващи във връзка с разглеждането на делото. В чл. 252 от ГПК, приложим в настоящото производство съгласно чл. 144 от АПК, законодателят е постановил, че съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се разрешава спора по същество. Отговор на исковата молба, респ. на жалбата, се дава с решението, като с него съдът се произнася по основателността, респ. неоснователността на жалбата. Предмет на определението са въпроси извън основателността на жалбата - въпроси, които се свеждат до реда за осъществяване на защитата на съответното право и съответно за произнасяне на съда по съществото на делото. С определението се решават винаги процесуални въпроси, а всички въпроси, които са извън съществото, извън решаването на основния въпрос и не попадат в границите му, а са други възникнали по делото, са процесуални – процедурни такива, които възникват във връзка с реда и начина за разглеждане на главния въпрос – въпроса по съществото на спора и по основателността на жалбата.
В настоящата хипотеза районният съд, в закрито заседание е разгледал жалбата на частните жалбоподатели и с обжалваното определение се е произнесъл по съществото на спора, респ. решил е главния въпрос по делото със съдебен акт, с който не може да се произнесе по този въпрос.
Затова определението следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на нов състав на районния съд, за разглеждане на делото и произнасяне по жалбата с валиден съдебен акт.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо вр. чл. 236 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА Определение № 1093/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1/2020 г. по описа на Районен съд – С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. П. Б. с адрес: Б., бул. „Св.св. К. и М. № *, вх. А, . * и Х. С. Б. с адрес: гр. С., област Б., ул. „. № *, срещу Изричен отказ на Кмета на О. С., обективиран в Писмо изх. № 94-00-958/14.04.2020 г. да бъде разгледано по същество искането им с вх. № 9400-958/31.03.2020 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за имот в м. „Ч. к.“ в землището на гр. С..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Саша Алексова
2. /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
ЕК