и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на И. С. М. от гр. Р., чрез пълномощник, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С526-0340225/11.06.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. при ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е постановено „запечатване на търговски обект“ – фитнес зала, находяща се в гр. Р., ул. ..., стопанисван от И. М. и „забрана достъпа до нея“ за срок от 14 дни.
В жалбата бланкетно се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт с искане за неговата отмяна. Основните възражения са във връзка с допуснатото от органа предварително изпълнение на акта, които са неотносими към предмета на повдигнатия пред съда административноправен спор, по основателността на които съдът се е произнесъл с Определение № 1064/16.07.2020 г. Оспорващият иска обжалвания акт да бъде отменен, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните състезания от пълномощник, който твърди, че фитнес залата е за лична тренировка на жалбоподателя, а не осъществява търговска дейност и не предоставя услуги срещу заплащане, поради което и не е необходимо в обекта да бъде монтиран апарат с фискална памет. Твърди, че е неясно за осъществяването на каква търговска дейност е издаден обжалвания акт – от една страна се твърди, че се предоставят фитнес услуги, а от друга – продажба на услуги „измиване на автомобил“. Доказателства за изложените в хода по същество обстоятелства не са представени.
Ответникът Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. при ЦУ на Н., чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Счита, че приетите от органа фактически обстоятелства са потвърдени от жалбоподателя в депозираното от него писмено обяснение, че стопанисва търговския обект и предоставя услуги – тренировки, поради което поддържаните възражения са неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
От представените с административната преписка документи е видно, че при извършена на 28.11.2019 г. в 14:20 часа данъчно – осигурителна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – фитнес зала, находяща се в гр. Р., ..., стопанисван от И. М. е установено, че в обекта се извършва търговска дейност, като се предоставят услуги по предоставяне на фитнес уреди за тренировки, без инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извода за осъществявана от М. търговска дейност е въз основа на получените от него 4,00 лв., заплатени от проверяващия Л. Т. за ползване на фитнес уредите, за която сума стопанисващия обекта не е издал касова бележка. При проверката е установено, че в обекта няма инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство, квалифицирано като нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За обстоятелствата установени при проверката на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК е съставен в присъствието на жалбоподателя Протокол № 0404816/06.06.2020 г., предявен му за подпис, в който той собственоръчно е записал, че няма възражения. В дадените от М. писмени обяснения на основание чл. 56, ал. 1 ДОПК, същият е посочил, че стопанисва обекта фитнес зала и предоставя услуги за тренировка, без да има фискално устройство. В деня на проверката на лицето е издаден и АУАН № *.06.2020 г., връчен му за подпис, срещу фактическите установявания в който не е направил възражения.
Приемайки, че е налице безспорна установеност на нарушение на изискванията на по наредбата в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от нея, административният орган е издал процесната ПАМ, с която е разпоредил запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Изложил е подробни съображения досежно продължителността на срока, като е допуснал предварително изпълнение на акта.
Обжалваната ПАМ е връчена на И. М. на 15.06.2020 г., който я е обжалвал чрез административния орган до съда с жалба Вх. № 13540310/22.06.2020 г. по описа на ответника.
При така установената фактическа обстановка и при служебно извършената проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна – адресат на същата, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган, при условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Н. – С., поради което е валидна. Компетентността на органа произтича от разрешената законова делегация по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, за прилагане на мерките по 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС, след надлежно оправомощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Акта е издаден в предписаната писмена форма и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за извършеното от жалбоподателя, като субект по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Фактическото описание на деянието го квалифицира като противоправно деяние, осъществено чрез бездействие. Неизпълнението на законовото задължение като стопанисващ търговски обект – субект по чл. 3, М. да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в Н. ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, е материалноправната предпоставка, независимо от административнонаказателната отговорност, лицето да понесе последиците от прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В този смисъл съдържанието на акта е съобразен с общите изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК.
Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е спорно, че проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, подписал протокола за извършените на 06.06.2020 г. проверка, по фактическите обстоятелства на която не е направил възражения, нито е представил доказателства за обратен извод.
Оспорената заповед съответства на материалния закон и целта на закона.
Фактите и обстоятелствата, при които е констатирано нарушението не са спорни между страните, а се установяват и от съставения протокол, който на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. Същите се потвърждават и от извънсъдебното им признание в обясненията на основание чл. 56, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В конкретната хипотеза безспорно е установено, че търговецът не е изпълнил вмененото му с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. да монтира и въведе в експлоатация ФУ, за да извършва продажба на услугите, които предоставя, като това неизпълнение на задължението е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. За прилагането й административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Поддържаните в хода на устните състезания възражения от пълномощника на жалбоподателя, че такива услуги не са предоставяни, тъй като уредите се ползват за лична тренировка са неоснователни, доколкото не са подкрепени с доказателства, поради което представляват защитна теза, противоречаща на всички събрани в хода на административното и съдебно производство.
За приложимостта на мярката следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставения акт за установяване на административно нарушение и протокола по чл. 50, ал. 1 ДОПК, фактическите обстоятелствата в който не са оборени и в хода на съдебното производство от жалбоподателя при условията на пълно и главно доказване. Обратно пълно и главно доказване обжалващият не проведе в хода на съдебното производство, а възраженията, поддържани в жалбата са бланкетни. Като с приложената мярка органът е забранил достъпа до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за което го задължава разпоредбата, материалния закон е спазен. Неоснователни са възраженията, че доколкото жалбоподателя не е регистриран като търговец, то той няма задължение да монтира и въведе в експлоатация ФУ. Субект по чл. 3 от наредбата е всяко лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги с ФУ – чл. 7, ал. 1, неизпълнението на което обуславя прилагането на мярката.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушенията, за всяко едно от които може да бъде приложена ПАМ, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Продължителността на срока е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовите задължения, поради което е издадена в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателя И. С. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТД на Н. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. М. срещу против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С526-0340225/11.06.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. при ЦУ на Н.
ОСЪЖДА И. С. М. да заплати по сметка на Н. – С. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен административен съд на Р България, считано от връчване на съобщението до страните за постановяването му, а в частта за разноските в 7 дневен срок.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.