и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба на К. С. Д. от гр.С., ул.“С. П.“ № ..., чрез адв.С. Н.Г., със съдебен адрес : Б., ул.“П.Д.П.“ № ..., с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК, против ОД на М. - Б..
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление /НП/ № 19-0339-001469/13.08.2019 г. от Началника на Районно управление /РУ/ към ОД на М. – Б., РУ С., имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по нахд № 560/2019 г. по описа на Районен съд – С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизането в сила на съдебното решение, с което е отменено горепосоченото НП – 30.01.2020 г., до окончателно изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на М. – Б., чрез процесуалния си представител юрк.В.Я., в писмен отговор оспорва предявените искове по основание и размер и иска да бъдат отхвърлени като недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищцовата страна в настоящото съдебно производство.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер и пледира да бъде уважен.
В настоящото съдебно производство са събрани писмени доказателства, приложени към исковата молба. Приобщени са в цялост и доказателствата в нахд № 560/2019 г. по описа на Районен съд – С..
Административен съд - Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното :
С Наказателно постановление № 19-0339-001469/13.08.2019 г., издадено от Началник Районно управление /РУ/ към ОД на М. – Б., РУ С., на К. С. Д. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗдвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Наказателното постановление е било обжалвано от К. С. Д. пред Районен съд – С., като по жалбата е образувано нахд № 560/2019 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред РС-С. К.С.Д. е бил представляван от адв.С.Г. от БлАК. Приложени са : Договор за правна защита и съдействие сер.АВ № */03.10.2019 г. и Пълномощно между К.С.Д. и адв. Ст. Г., удостоверяващи, че настоящият ищец е заплатил за изготвяне на жалбата и адвокатската защита в това производство сумата от 300.00 лева.
С Решение № 3097/09.12.2019 г., постановено по нахд № 560/2019 г., Районен съд - С., е отменил като незаконосъобразно горепосоченото НП.
Решението на районния съд не е обжалвано пред Административен съд – Б., и е влязло в законна сила на 30.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, БлАС достига до следните правни изводи :
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и насочена против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК. Ответникът е юридическо лице и искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл.7 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди от отменено НП, издадено от Началник на РУ към ОД на М. – Б., РУ С..
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на АПК.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ следва да са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и то в условията на кумулативност, а именно : 1.) незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2.) на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3.) извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4.) в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5.) да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.
В настоящия случай е налице отменено като незаконосъобразно НП № 19-0339-001469/13.08.2019 г., издадено от Началник на РУ към ОД на М. – Б., РУ С.. За характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Налице е и причинена на ищеца имуществена вреда от отменено като незаконосъобразно НП № 19-0339-001469/13.08.2019 г., издадено от Началник на РУ към ОД на М. – Б., РУ С., както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издадения срещу него НП № 19-0339-001469/13.08.2019 г. от Началник на РУ към ОД на М. – Б., РУ С.
Установява се по делото, че именно във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е договорил и му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева за производството пред Районен съд – С., т.е. намаляването имуществото на ищеца, поради заплащане на съответното адвокатско възнаграждение, което е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
В производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждаха възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон към момента на приключване на съдебното производство по нахд № 560/2019 г. по описа на Санданския районен съд – 13.11.2019 г. (датата на последното открито заседание по делото) не се е предвиждал ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по обжалване наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Действително с влезлите в сила промени на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН с ДВ бр.94/29.11.2019 г. (в сила от 03.12.2019 г.), се предвижда, че вече ще се присъждат разноски в производствата по оспорване на наказателни постановления по реда на АПК, на както се каза по-горе към момента на приключване на съдебното производство по нахд № 560/2019 г. по описа на РС-С. – 13.11.2019 г. (датата на последното открито заседание по делото) не е имало правнорегламентирана възможност да се претендира присъждане на разноски от страните по делото.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП № 19-0339-001469/13.08.2019 г. от Началник на РУ към ОД на М. – Б., РУ С.. В случая визираният сер.АВ № */03.10.2019 г., установява, че ищецът е заплатил за изготвяне на жалбата и адвокатската защита в административнонаказателното производство сумата от 300.00 лева материализира гражданскоправно изявление на адвокат, е оформено съобразно изискванията на закона.
Основателно е и заявеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано 30.01.2020 г. (предвид влизането в сила на съдебното решение на 30.01.2020 г. на Санданския районен съд, с което горепосоченото НП е отменено като незаконосъобразно) до окончателното плащане. Лихви се дължат в случая, тъй като от 30.01.2020 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което горепосоченото НП е отменено като незаконосъобразно) ответникът е в забава.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски в размер на 310.00 (триста и десет) лева, от които : 10.00 (десет) лева за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 300.00 (триста) лева за договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя, с оглед размера на материалния интерес в случая и разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и изплатено възнаграждение не се явява прекомерно, която предвижда минимум 300.00 лв. при материален интерес до 1000.00 лв., който минимален размер на адвокатското възнаграждение е заплатен от ищеца на адв.Г. по настоящото производство. Представеният договор за правна защита и съдействие между адв.Г. и К. С. Д. е от 05.02.2020 г., преди изменението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с Решение № 5419/08.05.2020 г. на ВАС, в сила от 15.05.2020 г., и не може да се приеме, че това възнаграждение е прекомерно по размер, към момента на сключването му.
Водим от горното и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.204, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., да заплати К. С. Д. от гр.С., ул.“С. П.“ № ..., сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 19-0339-001469/13.08.2019 г. от Началника на Районно управление към ОД на М. – Б., РУ С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б., да заплати на К. С. Д. от гр.С., ул.“С. П.“ № ..., сумата от 310.00 (триста и десет) лева - направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
КТ