и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Г. Е. Т., с А.: Г.С. У.“. К. № *, подадена Ч. А.Г. Г. против Решение № 1358/24.07.2020 год. на Районен съд – С. постановено по н.а.х.д. № 69 по описа на съда за 2020 год.
В касационната жалба по подробно изложени доводи се поддържа незаконосъобразност на обжалвания С. акт с твърдения за допуснати нарушения материалния закон – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита, че административно-наказателното производство е приключило с издаване на спорното наказателно постановление след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Иска се обжалвания С. акт да бъде отменен, като бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – А. „. в съдебно заседание и отговор по касационната жалба, Ч. процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което съдебното решение, като правилно моли да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 896/30.07.2019 год. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на А. „., с което на Г. Т. за нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на основание т.1 от същия текст е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и са отнети на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС в полза на държавата общо 0.670 кг нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
За да постанови обжалвания С. акт районният съд по подробно изложени мотиви, е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и НП съдържа всички разписани в ЗАНН реквизити. Прието е още, че нарушението, за което е санкциониран Т. е виновно извършено и доказано, а именно: на 08.10.2018 год. е държал в обитавана от него къща в с.Никудин, общ.Струмяни акцизни стоки – 0.670 кг нарязан тютюн за пушене, без данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.
Решение е неправилно.
Едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от 28.09.1973 год., Пленум на ВС). Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 год., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира (виж Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК). Чл.81, ал.2, изр.1 от НК - Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила С. акт, а според ал.2, изр.1 на чл.81 от НК - Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Според чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно-наказателното производство се прекратява. Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административно-наказващите органи да образуват административно-наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административно-наказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за състоянието на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал.2 от ЗАНН. В случая при издаването на НП не е спазен предвидения в разпоредбата на ал.3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН срок. Нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал.2 от ЗАНН, следва производството (наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган или прокурорът да е отказал да образува наказателно производство и е препратил на наказващия орган. Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административно-наказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал.3 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност, Ч. издаване на наказателно постановление. Посочено е в НП и е видно от приложените доказателства, че по повод на получена оперативна информация е извършена проверка, установила държането на акцизни стоки без бандерол, като е образувана прокурорска преписка № 2643/2018 год. по описа на Районна П. – Сандански. С постановление от 16.11.2018 год. е отказано да се образува досъдебно производство срещу Г. Т. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и преписката е изпратена на Митница Югозападна по компетентност, с оглед наличие на данни за административно нарушение. Постановлението получено в Митница Югозападна на 20.11.2018 год., заведено с В.№ 32-335790 (стр.16). Именно от тази дата започва да тече и срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. Този срок изтича на 20.05.2019 год., а НП е издадено на 30.07.2019 год. Без значение по отношение преценката за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая е обстоятелството, че на 13.03.2019 год. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше казано по-горе, касае се за административно-наказателен процес, който не стартира с акт за установяване на административно нарушение при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, т.е. съставения акт е без значение при отчитане на срока по чл.34, ал.3.
Действително за законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН е необходимо препратените на наказващия орган материали да са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административно наказателното производство. В този смисъл за надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал.2 от ЗАНН на първо място актът, в случая с който се отказва образуване на наказателно производство следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна квалификация, както и основанието за отказа. В този смисъл, независимо че АУАН не се съставя административнонаказващият орган не е освободен от задължението си по чл.52 и чл.53 от ЗАНН, т.е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства. В случая, в постановлението на Районна П. – Сандански ясно е посочен деецът, деянието и правната му квалификация, но деянието е възприето за малозначително.
Следва да се отбележи, че режимът на давността при административно-наказателните производства е съобразен с целите и характера на административно-наказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.
Наред с това само шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН обвързва административно наказващия орган със задължението да се произнесе с налагане на административно наказание или имуществена санкция в шестмесечен срок от образуване на административнонаказателното производство, в случая от датата на постъпване на постановлението за отказ да се образува наказателно производство.
Изложеното показва, че наказателното постановление е издадено след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и като го е потвърдил Районния съд е постановил неправилно решение.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК, приложим в административнонаказателния процес по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 700 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
На отмяна подлежи и постановеното по делото Определение № 902097/21.10.2020 год., с което на жалбоподателя са възложени сторените от ответника разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.222 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1358/24.07.2020 год. на Районен съд – С. постановено по н.а.х.д. № 69 по описа на съда за 2020 год. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 896/30.07.2019 год. на Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на А. „..
ОТМЕНЯ Определение № 902097/21.10.2020 год., на Районен съд – С. постановено по н.а.х.д. № 69 по описа на съда за 2020 год.
ОСЪЖДА А. „. да заплати на Г. Е. Т., с А.: Г.С. У.“. К. № * сумата от 700.00 (седемстотин) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК