Normal;и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на О. П. подадена чрез Кмета Д. П. Б., против Решение № 216/29.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 902/2022 г. по описа на Районен съд – П. с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 5-10/10.10.2022 г. на Д. на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението е недоказано. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Д. на Регионална инспекция по околната среда и водите (Р.) – Б., чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за касационната инстанция.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалваното, за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 5-10/10.10.2022 г. на Д. на Р. – Б., с което на О. П. за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредбата), на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 (хиляда) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му и при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е, че правилно е определен субекта на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, като съответна по вид и размер на установеното противоправно деяние е и наложената имуществена санкция в минимален размер.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Имуществената отговорност на О. П. е ангажирана за това, че на 17.03.2022 г. при проведен собствен мониторинг на смесен поток (битови, промишлени и дъждовни) отпадъчни води в Пункт № 1 – на изход от съществуващ канализационен колектор на гр. П. преди заустване в р. Струмешница, в т.с. координати Х – 8488598.50, У – 4462823.80 от обект „Канализационна система на гр. П.“, собственост на О. П. се изхвърлят (заустват) отпадъчни води, като се нарушават индивидуалните емисионни ограничения (норми), определени с Разрешително за заустване № 43110111/31.07.2012 г., продължено и изменено с Решение № ПО-01-112/13.09.2018 г., издадено от Д. на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Б., по показатели: „Неразтворени вещества“ – резултат 147 mg/dm3 при индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) 35 mg/dm3, БПК5 – резултат 191.5 mg/dm3 при ИЕО 25 mg/dm3 и ХПК (бихроматна) – резултат 489.6 mg/dm3 при ИЕО 125 mg/dm3. Нарушението е установено след извършено пробовземане на отпадъчни води от мястото за мониторинг съгласно цитираното по-горе разрешително, резултатите от което са обективирани в Протокол от изпитване № АR-22-WX-002387-01/30.03.2022 г. на Лаборатория за изпитване на храни и околна среда (ЛИХОС) при „Ю. Х. Т. Б.“ Е*** – гр. София, във връзка с което е съставен Констативен протокол № 45-10/09.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000.00 до 5 000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Цитираната Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл. 135, ал. 1, т. 13 от ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Един от параметрите, които следва да се определят с издаваните по реда на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните емисионни ограничения на характерни замърсители/показатели на отпадъчни води по потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по смисъла на §1, т.53 от ЗВ, който представлява регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло − приемник на отпадъчните води, от друга страна. В този смисъл, заустването на отпадъчни води при неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, сочи на противоправност на деянието, квалифицирано като нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, за което следва да се носи административнонаказателна (в случая имуществена) отговорност.
По делото не е спорно, че О. П. е водоползвател, на когото по надлежния ред е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 43110111/31.07.2012 г., издадено от Д. на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Б., съгласно което на всеки 3 (три) месеца (до въвеждане на ПСОВ в редовна експлоатация) О. П. следва да провежда собствен мониторинг на заустваните отпадъчни води в р. Струмешница на изход от канализационен колектор на гр. П.. С разрешителното са определени и индивидуалните емисионни ограничения на отпадъчните води по съответните показатели. Видно от съдържанието на разрешителното, по показател „Неразтворени вещества“ е определена максимална стойност от 35 mg/dm3, по показател БПК5 –25 mg/dm3 и по показател ХПК (бихроматна) – 125 mg/dm3. От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че тези стойности са били многократно надвишени от водоползвателя, което обстоятелство е установено по надлежния ред – чрез извършване на химически анализ на взетата проба от Пункт 1 - на изход от съществуващия канализационен колектор, в сертифицирана и акредитирана лаборатория, а за проведеното изпитване и резултатите от същото са съставени съответните документи. Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за безспорна доказаност и правилна квалификация на процесното нарушение. В разглеждания казус, отговорността на О. П. е ангажирана именно за това, че в качеството й на водоползвател – титуляр на разрешително (за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води), не е спазила определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, който факт по делото бе доказан по категоричен начин. По изложените съображения, доводите на касатора за недоказаност на нарушението, са неоснователни.
Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила.При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗВ. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗВ. Направените в него констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Нарушените законови разпоредби са посочени точно и съответстват на описанието на нарушението. Налице е пълно фактическо и правно единство по отношение на отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. За нарушителя не е настъпило объркване по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, че това да се отрази на ефективното упражняване на правото му на защита.
Като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото и обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е в размер на 80.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216/29.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 902/2022 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА О. П. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. О. П. област Б., ул. „Ц. Б. ***“ № **, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б., сумата в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Димитър Думбанов
2. /п/ Ася Тодорова
Вярно с оригинала!
ЕК