и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Н. Г. А., с адрес: гр.Р., ул.”. ..... против Решение № ПИ-479 от 12.11.2018 год. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на Н.) – С., в частта му с която е оставено в сила разпореждане изх.№ С-180001-137-0010921 от 17.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Б.. В жалбата са развити съображения за незаконоъсобразност на решението в обжалваната му част, като се оспорват изводите на административния орган за наличие на основания за прекъсване и спиране на давността. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото, според приложен списък.
Ответника – Д. на ТД на Н. – С., в съдебно заседание чцрез упълномощен юрисконсулт, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбаподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства и заключенията на вещото лице по допуснатите и назначени съдебно-почеркови експертизи, се установява следното:
Не е спорно между страните по делото, че в ТД на Н. – С., офис Б. срещу Н. Г. А. е образувано изпълнително дело № */2003 год. за събиране на публични вземания.
С Разпореждане за присъединяване с изх. № С160001-105-0019862/26.05.2016 год. към образуваното изпълнително дело са присъединени публичният взискател Н. за събиране на установени и изискуеми публични вземания за ДОО, УПФ и ЗО, произтичащи от подадени от жалбоподателя Декларации образец 6 за период 2009 год., 2010 год., 2011 год. и 2012 год. и Главна дирекция „Национална полиция“ – ОД на МВР – Б. за неплатени глоби по влезли в сила наказателни постановления от 2014 год. По делото не се представиха доказателства за връчване на разпореждането за присъединяване. Приложено е писмо от лицензиран пощенски оператор с изх.№ 19-294/15.04.2019 год., от което е видно, че на жалбоподателя на 17.06.2016 год. е била връчена пратка с бар код *670, с регистреран подател ТД на Н. – С..
На 30.07.2018 год. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С180001-022-0053222 – запор върху вземанията. Същото е връчено с известие за доставяне с бар код *674. Запорно съобщение е връчено на А. с известие за доставяне с бар код *714.
А. е подал възражение, заведено с вх.№ 16107/18.09.2018 год., с което е поискал отписване по давност на задълженията по ДОО, УПФ и ЗО, произтичащи от подадени от него Декларации образец 6 за период 2009 год., 2010 год., 2011 год. и 2012 год. и на задълженията, произтичащи от наложени глоби и такса за изпълнителен лист по гр.д.№ 1077/2013 год. на Районен съд – Р..
По повод на възражението е издадено Разпореждане № С-180001-137-0010921 от 17.10.2018 год., с което е прекратено поради изтекла погасителна давност, събирането на публични държавни вземания по изп.д. */2003 год. за вземания ДОО,ЗО и УПФ за 2009 год. и наложени глоби и е отказано да се прекрати изпълнителното дело за процесни вземания за задължителни осигурителни вноски за ДОО,ЗО и УПФ такса за издаване на изпълнителен лист и глоба, като е прието, че давността по отношение на същите не е изтекла. В другата част от същото прекратява производството по принудително събиране на вземането, съставляващо глоба от 50 лв., наложена с цитираното по-горе НП, т.к. приема, че е погасено по давност.
Така формираният изричен отказ да бъдат погасени по давност посочените публични задължения за ДОО,ЗО и УПФ, глоби и такси е обжалван по административен ред пред Д. на ТД на Н. - С.. С Решение ПИ-479 от 12.11.2018 год. на Д. на ТД на Н. С., разпореждането е отменено, в частта му, с която е отказано погасяване по давност глоба в размер на 200 лева по изпълнителен лист от 20.04.2010 год. и жалбата в останалата й част е отхвърлена. Прието е от решаващия орган, че по отношение публичните задължения по подадени декларации образец 6 за ДОО,ЗО и УПФ за периода 2010 год. и 2011 год. давността е прекъсната с издаденото разпореждане за присъединяване от 26.05.2016 год. и е спряна с издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.07.2018 год. По отношение публичното задължение за такса за издаване на изпълнителен лист, е прието че е било дължимо през 2013 год., давността е започнала да тече от 01.01.2014 год. и изтича на 01.01.2019 год. По отношение на последното е налице и спиране на давността, с издаването на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.07.2018 год.
От заключенията на вещото лице по изслушаните съдебно-почеркови експертизи се установи, че подписа и ръкописния текст в частта „получател“ в известия за доставяне с бар код *674 и *714 са положени от жалбоподателя.
Процесните публични задължения произтичат от следните изпълнителни титули по видове и периоди както следва:
Задължения, произтичащи от задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определено с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год., за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определено с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год. и за такса по изпълнителен лист от 01.11.2013 год. по гр.д.№ 1077/2013 год. на Районен съд – Р., възлизащи в общ размер на 5583.95 лева, от които 3159.43 главница и лихва 2424.52 лева.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на Н. - С.. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, А. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на Н. – С. да потвърди частично обжалвания пред него акт. Разпореждането също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, А. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Жалбоподателят твърди, че е изтекла давността на задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определено с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год., за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определено с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год. и за такса по изпълнителен лист от 01.11.2013 год. по гр.д.№ 1077/2013 год. на Районен съд – Р..
Погасителната давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според А. 1 на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според А. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл. 172 от ДОПК А. 1 давността спира: т. 1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т. 2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, А. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно А. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания.
В конкретния случай за публичните вземания за ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определено с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год. давностният срок започва да тече от 01.01.2012 год. и изтича на 01.01.2017 год., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността; за публичните вземания за ДОО, УПФ и ЗО за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определено с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 год. и изтича на 01.01.2018 год., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността и за такса по изпълнителен лист от 01.11.2013 год. по гр.д.№ 1077/2013 год. на Районен съд – Р., давностният срок започва да тече от 01.01.2014 год. и изтича на 01.01.2019 год., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността.
Решаващия орган е приел, че са предприети действия от публичния изпълнител, които прекъсват давността: с Разпореждане за присъединяване с изх. № С160001-105-0019862/26.05.2016 год. към образуваното изпълнително дело е присъединен публичният взискател Н. за събиране на установени и изискуеми публични вземания за ДОО, УПФ и ЗО, произтичащи от подадени от жалбоподателя Декларации образец 6 и за процесните периоди 2010 год. и 2011 год. В случая обаче, не се установява от доказателствата по делото разпореждане за присъединяване, да е доведено до знанието на длъжника, и да му е редовно връчено. Твърди се, че връчването е извършено чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор в съответствие с чл.29, А.2 от ДОПК. В подкрепа на това твърдение е представено писмо от лицензиран пощенски оператор"М и БМ Експрес" ООД с изх.№ 19-294/15.04.2019 год., от което е видно, че на жалбоподателя на 17.06.2016 год. е била връчена пратка с бар код *670, с регистриран подател ТД на Н. – С.. От така представеното писмо, обаче не може да се направи извод за редовно връчване на разпореждането за присъединяване, тъй като не се установява какво е било съдържанието на пратката, на кого и от кого е връчена. Съгласно чл.29, А.2 от ДОПК - Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. По-нататък А.6, А.7 и А.8 определят лицата на които може да се връчва съобщението. Доколкото не се представи надлежно оформено известие за доставяне, проверка за редовността на връчването е невъзможна. Доказателствената тежест за редовността на съобщаването е на ответника по жалбата - административния орган. Всяко съмнение във връзка със съобщаването се тълкува в полза на адресата му, а в случая е налице не съмнение, а недоказаност на факта на връчване. При това положение, и противно на приетото от административния орган, разпореждането за присъединяване не е предизвикало правния ефект на прекъсване на давността по смисъла на чл. 172, А. 2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по чл. 172, А. 2 от ДОПК действията на публичния изпълнител, обективирани в съответния акт, следва да са сведени до знанието на длъжника. Т. е. в случая се касае за волеизявления, които се нуждаят от получаване, за да породят правното си действие.
В тази връзка съдът съобразява, както мотивите по т. 14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК, съобразно които "Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин. ", така и константната съдебна практика на ВАС и административните съдилища по приложеното на чл. 172, А. 1, т. 1 от ДОПК, а и на чл. 109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на спиране на давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да е редовно връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено, не може да се породи, както ефектът на чл. 172, А. 1, т. 1 от ДОПК, така и да се приеме, че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК.
Няма никаква логика да бъдат различно третирани институтите на спиране на давността по чл. 172, А. 1, т. 1 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по чл. 109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл. 172, А. 2 от ДОПК.
Или в обобщение от данните по делото се установява, че надлежно уведомяване на длъжника за предприетите действия по принудителното изпълнение на процесните задължения би могло да се приеме, че е сторено най-рано през 2018 год., с връчването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.07.2018 год., в който момент за оспорените задължения по декларации: обр. 6 за 2010 год. и 2011 год., е изтекла давността по чл. 171, А. 1 от ДОПК, поради което и няма как да са породили желаните от администрацията правни последици.
Необходимо е да се отбележи, че правилата за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл. 170, А. 1 от АПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда.
Така, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания (арг. чл. 168, т. 3 от ДОПК, при действието на който е изтекла давността), като и за тяхното отписване на основание чл. 173 от ДОПК.
Следователно публичните вземания ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определени с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год. и за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определени с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год. , при надлежно направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност, следва да се отпишат на основание чл. 173 от ДОПК.
Изложеното показва, че по отношение на горните вземания обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени, ведно с незаконосъобразният отказ на публичния изпълнител да отпише като погасени по давност публичните задължения по декларации обр. 6 за периода 2010 год. и 2011 год., ведно със съответните закъснителни лихви.
Понеже няма регламентирано законово правно основание това да бъде сторено от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по заявлението на Николяй А., съобразно дадените задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен акт.
По отношение вземането за такса по изпълнителен лист от 01.11.2013 год. по гр.д.№ 1077/2013 год. на Районен съд – Р.: В случая вземането е изискуемо към 2013 год., давностният срок започва да тече от 01.01.2014 год. и изтича на 01.01.2019 год., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Т.е. към момента на подаване на искането за отписване и постановяване на обжалваното решение, давността не е изтекла. Следва да се има предвид, че същата е и спряна с издаденото на 30.07.2018 год. постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С180001-022-0053222 – запор върху вземанията. Същото е надлежно връчено, лично на жалбоподателя с известие за доставяне с бар код *674, което се установи от заключението на изслушаната съдебно-почеркова експертиза. В тази връзка следва да се отбележи, че неистинност на известията за доставяне с бар код *674 и *714 в рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК не се установи. Следователно жалбата в тази й част ще следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, сторените от жалбоподателя разноски в размер на 810 лева: 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева – възнаграждение за вещо лице и 10 лева - платената държавна такса, ще следва да се възложат на ответника.
Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-479 от 12.11.2018 год. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – С., в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Н. Г. А., с адрес: гр.Р., ул.”. Стамболов“ № 22 против Разпореждане изх.№ С-180001-137-0010921 от 17.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Б., в частта му, в която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публичните задължения по задължения произтичащи от задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определено с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год., за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определено с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год., като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С-180001-137-0010921 от 17.10.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Б., в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публичните задължения по задължения произтичащи от задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, за периода 01.01.2010 год. - 31.12.2010 год., определено с Декларация образец 6 № *89228/24.03.2011 год., за периода 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год., определено с Декларация образец 6 № *81409/02.05.2012 год.
ИЗПРАЩА преписката в тази и част - на публичния изпълнител при ТД на Н. – С., офис Б., за произнасяне по заявление вх.№ 16107/18.09.2018 год. на Н. Г. А., с адрес: гр.Р., ул.”. .... по изпълнително дело № */2003 год. по описа на ТД на Н. – С., офис Б., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. А., с адрес: гр.Р., ул.”. .... против Решение № ПИ-479 от 12.11.2018 год. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – С. в останалата й част.
ОСЪЖДА ТД на Н. – С. да заплати на Н. Г. А., с адрес: гр.Р., ул.”. .... сумата от 810.00 (осемстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.