и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 155, ал.23 от Закона за оръжията, боеприпасите, взревните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на А. М. Ч., ЕГН *, с посочен постоянен адрес: с. А., общ. Х., обл. Б., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. П., с посочен съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „...“ № ... против Решение № УРИ-266р-13557/01.10.2019 год. на Н. на Р. У. – Г. Д. П. Областна дирекция на М. - Б..
Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт. Според жалбоподателя административният акт е издаден П. съществени процесуални нарушения и П. неправилно прилагане на материалния закон. П. условията на евентуалност спрямо възражението касаещо приложимата правна норма, жалбоподателят прави възражение за погасено по давност изпълнение на наложеното наказание лишаване от право на лов към 01.10.2019 год. по аргумента на чл. 82, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН.
Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения обосноваващи незаконосъобразността на акта се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № УРИ-266р-13557/01.10.2019 год., издадено от Н. на Р. У. – Г. Д. П. Областна дирекция на М. - Б..
С жалбата се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, въпреки предоставената му възможност не депозира писмен отговор на жалбата. Не се явява и не се представлява пред съда по насроченото открито съдебно заседание. Не изразява становище по посочените в жалбата фактически и правни твърдения и по съществото на спора.
Съдът, въз основа на представените доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 3893 от 26.11.2018 год., постановено по н.адм.х.дело № 331 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2018 год., съдът е отменил Наказателно постановление № * от 12.06.2018 год., издадено от директора на РДГ – Б., с което на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ за нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на жалбоподателя А. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като за същото нарушение на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години.
В рамките на осъществения съдебен инстанционен контрол въз основа на депозирана касационна жалба срещу така постановеното решение от Районен съд – Г. Д., Административен съд – Б. с Решение № 475 от 08.03.2019 год., постановено по к.н.адм.х.дело № 2 по описа на съда за 2019 год. е отменил Решение № 3893 от 26.11.2018 год., постановено по н.адм.х.дело № 331 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2018 год., като вместо него е постановил решение, с което изменя Наказателно постановление № * от 12.06.2018 год., издадено от директора на РДГ – Б., с което на А. М. Ч. за нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200. 00 /двеста/ лева на 100. 00 /сто/ лева. Така постановеното от касационната съдебна инстанция решение е окончателно.
Въз основа на влязлото в сила решение, директорът на РДГ – Б. с писмо изх. № РДГ 02-2346 от 03.04.2019 год. е изпратил препис от постановените съдебни актове на Н. на Р. У. /РУ/ – Г. Д. П. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ – Б. за сведение и разпореждане с оглед издаденото разрешително за носене и съхранение на ловно оръжие.
С оспореното решение УРИ-266р-13557/01.10.2019 год., началникът на РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б. на основание чл. 153, ал. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е отнел Разрешение № *4 валидно до 30.09.2023 год. за съхранение, носене и употреба на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие, ловен полуавтомат, марка „Байкал, модел МР-153, калибър 12, с фабричен № * от лицето А. М. Ч., ЕГН *, от с. А., общ. Х., като е иззел един брой дългоцевно огнестрелно оръжие, ловен полуавтомат, марка „Байкал, модел МР-153, калибър 12, с фабричен № *.
Решението е връчено лично на адресата Ч. на 04.10.2019 год., удостоверено с подписа на последния.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Настоящият съдебен състав на Административен съд Б. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното в настоящото съдебно производство решение е издадено от компетентен административен орган. Законовоустановената делегация по чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, съгласно която П. отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, сочи на материална компетентност на издателя на акта, приемайки началникът на РУ – Г. Д. за орган имащ компетентността да издава разрешение за съответната дейност по аргумента на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Оспорената заповед е издадена от Н. на РУ – Г. Д. П. ОД на М. - Б., който в случая е материално и териториално компетентния административен орган.
Безспорно по делото е, че оспореното решение е издадено на основание чл. 155 и чл. 58, ал. 2, т. 10 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ визира обстоятелствата, П. наличието, на които издаденото разрешение за притежаване, носене и употреба на оръжие се отнема. С оглед на това, според съда органът правилно е посочил основното правно основание за издаване на акта си. Но за да бъде оспорената заповед законосъобразна е необходимо органът да посочи съответната установена в рамките на административното производство хипотеза от разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ приложима в случая. В обжалвания акт, органът е посочил чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като конкретно самостоятелно основание за отнемане на издадено разрешително, мотивирайки приложимостта й.
С т. 10 на чл. 58, ал. 1, законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението. В контекста на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ това значи липса на основателна причина. Коя причина е основателна законодателят лимитативно е определил. Една от признатите от законодателя за основателни причини е процесната, а именно ловни цели. По настоящия казус съдът приема, че са ангажирани безспорни доказателства, които установяват наличие на въпросната цел – лов, обосновавайки липсата на исканата от закона цел с наличието на съдебно решение, с което А. М. Чауш е лишен от право на ловуване за срок от три години.
По отношение на същото съдът намира за неоснователно правното твърдение посочено в обстоятелствената част на жалбата, че с решението на касационната съдебна инстанция, с което е изменен размера на наложената на жалбоподателя санкция, никъде не е коментиран въпроса за наложеното административно наказание „лишаване от право на лов“, както и че процесното административно наказание не е наложено от Административен съд – Б. с постановеното решение. Видно от съдържанието на Решение № 475 от 08.03.2019 год., постановено по к.н.адм.х.дело № 2 по описа на Административен съд - Б. за 2019 год., съдът е отменил Решение № 3893 от 26.11.2018 год., постановено по н.адм.х.дело № 331 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2018 год., като вместо него е постановил решение, с което е допуснал изменение на Наказателно постановление № * от 12.06.2018 год., издадено от директора на РДГ – Б., в частта, с което на А. М. Ч. за нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200. 00 /двеста/ лева на 100. 00 /сто/ лева. Горното сочи на извода, че с отмяната на Решение № 3893 от 26.11.2018 год., постановено по н.адм.х.дело № 331 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2018 год., обжалваното Наказателно постановление № * от 12.06.2018 год., издадено от директора на РДГ – Б. е влязло в сила в частта, с която за нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на жалбоподателя А. Ч. е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години. Последното установява по безспорен начин липсата на основателна причина – ловна цел, съгласно приложената от административния орган хипотеза на чл. 85, ал. 1, 10 /в редакцията на текста – ДВ, бр. 37 от 2019 г./.
Горното сочи на извода, че П. издаване на оспореното решение, административният орган е приложил правилно и законосъобразно материалния закон, поради което неоснователно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя в тази насока.
Неоснователно според съда е и възражението относно приложението на института на погасителната давност по чл. 82, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, направено П. условията на евентуалност спрямо възражението за приложимия материален закон. Последното е обосновано от твърдението, че от датата на издаване на Решение № 475, постановено по к.н.адм.х.дело № 2 по описа на Административен съд - Б. за 2019 год., а именно 08.03.2019 год. /в жалбата е посочено 08.02.2019 год./ до датата на издаване на оспореното атакуваното Решение № УРИ-266р-13557 на Н. на Р. У. – Г. Д. П. Областна дирекция на М. - Б. - 01.10.2019 год. е изминал период с продължителност от приблизително осем месеца, през който не са предприемани никакви действия от страна на административните органи.
Погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание се свързва с бездействие на надлежните органи по отношение правото да осъществят изпълнение на наложено административно наказание и съставлява изтичане на определен от закона период от време, в който тези органи проявяват пасивност. Съгласно чл. 82, ал.1, б. "б" от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. По силата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
В случая съдът приема за безспорно по делото, че жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок от три години с процесното наказателно постановление, което е влязло в сила на 08.03.2019 год. – датата на която е потвърдено с решение постановено от касационната инстанция. След като наказателното постановление е влязло в сила на 08.03.2019 год., 6-месечния давностен срок за изпълнение на административното наказание лишаване от право на ловуване, по чл. 82, ал. 1, б."б" от ЗАНН, е започнал да тече на 08.03.2019 год. и изтича на 09.09.2019 год. /първи работен ден след 08.09.2019 год./ След влизане в сила на наказателното постановление, административнонаказващия орган, в лицето на директора на РДГ – Б. е предприел действия за изпълнение на наложеното административно наказание „лишаване от право на ловуване“, като с писмо изх. № РДГ 02-2346 от 03.04.2019 год. е изпратил препис от постановените съдебни актове и наказателното постановление на Н. на Р. У. – Г. Д. П. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. за сведение и разпореждане с оглед издаденото разрешително за носене и съхранение на ловно оръжие, т.е. последният, като надлежен орган е осъществил действие предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, с което действие е прекъсната давността. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нов 6-месечен давностен срок, в частност считано от 03.04.2019 год., изтичащ на 03.10.2019 год. П. това положение и предвид на обстоятелството, че 6-месечния давностен срок не е изтекъл към датата на издаване на оспореното в настоящето производство решение, а именно 01.10.2019 год., следва да се приеме, че изпълнението на наложеното административно наказание „лишаване от право на ловуване“ не е погасено по давност. С издаването на процесното решение, началникът ва РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б. е постановил едно правилно и законосъобразно решение, поради което жалбата в тази й част също подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Гореизложеното според съда показва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, в съответствие с изискванията на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.143, ал.4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Ч., ЕГН *, с посочен постоянен адрес: с. А., общ. Х., обл. Б., предявена чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. П., с посочен съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „...“ № ... против Решение № УРИ-266р-13557/01.10.2019 год. на Н. на Р. У. – Г. Д. П. Областна дирекция на М. - Б..

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Б. пред Върховния административен съд на РБ.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.