и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Б., депозирана чрез адв. А. против Решение № 1317 от 11.03.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 170 по описа на Районен съд – Разлог за 2019 год.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а производството по установяването и санкционирането му е протекло законосъобразно. Твърди се още, че изводите на РС за установеност на субекта на нарушението са неясни и противоречиви. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
В съдебно заседание представител на касатора не се явява.
Ответникът – „. К. В. О. представлявано от Х. Д. А., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на касационни основания, които да обуславят неговата отмяна. Пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения:
Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция е задължена служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В изпълнение на тези си задължения, макар и да липсва конкретно възражение в тази насока, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като недопустимо. Изложените от Районен съд – Разлог мотиви и диспозитив към оспореното решение са вътрешно противоречиви, което поставя в невъзможност касационната инстанция да разкрие действителната воля на първоинстанционния съд, респ. да упражни дължимия контрол за законосъобразност спрямо атакувания съдебен акт.
С обжалваното решение Районен съд – Разлог е отменил Наказателно постановление № НП-00-40/ 03.12.18 г. на Кмета на О. Б., с което на „. К. В. ООД за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията, на основание чл. 237, ал. 2, т. 2 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
За да постанови този резултат, РС- Разлог е приел от една страна, че в случая „е налице противоречие между така описаните обстоятелства…. от една страна се излагат факти, че нарушението е извършено от жалбоподателя, а след това пък се твърди, че същото е извършено от управителя му.“, като в заключение е отбелязал, че „субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува.“. При това положение за настоящия съдебен състав не става ясно дали районният съд е приел, че субекта на отговорност е правилно определен от АНО или не. В този си вид решението е напълно неясно относно формираната воля на съда по въпросите за съставомерността на деянията и законосъобразността, респ. незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Отделно на горепосоченото, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и че в случая е налице неяснота и противоречие и в диспозитива на обжалвания съдебен акт. Видно от същия е, че РС- Разлог отменя № НП-00-40/ 03.12.18 г. на Кмета на О. Б., за което свое решение отново е изложил фактическата обстановка, както и мотивите, които обуславят това решение. В заключение на диспозитива, съдът приема, че „с гореописаното деяние лицето Х. Д. А., в качеството си на управител на „. К. В. ООД и на строителен надзор на строеж: „Ресторант и дюнер“- V- та категория е нарушил разпоредбата на чл.168, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията.“. Така формиран диспозитивът на съдебния акт е напълно неясен по отношение на това извършено ли е нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, съответно правилно ли е ангажирана административно- наказателната отговорност на „. К. В. ООД от страна на АНО или същата е неправилно ангажирана и НП се отменя.
Следователно, така постановеното решение на РС – Разлог, не покрива изискването за надлежно мотивиран съдебен акт, представляващ единство между мотиви и диспозитив, с ясно изразена воля на съда относно приетото за установено от фактическа и от правна страна. Това е така, тъй като мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е достигнал до своето решение, респективно е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Именно върху последните се крепи убедителната сила на решението при проверка на правилността му и при тълкуването на същото. От своя страна, диспозитивът на решението като правен акт в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на съжденията на съда.
В конкретния случай, районният съд е изложил противоречиви и неясни мотиви и диспозитив, от които по никакъв начин не може да се изведе волята му относно приетото за установено от фактическа и правна страна. Констатираното нарушение освен съществено е от категорията на абсолютните такива, тъй като води до липсата на годен съдебен акт, който да бъде предмет на касационна проверка.
Предвид изложеното, решението на районния съд следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе с валиден съдебен акт по законосъобразността на Наказателно постановление № НП-00-40/ 03.12.18 г. на Кмета на О. Б..
С оглед обстоятелството, че спорът не е решен по същество, настоящият състав на Административен съд – Б., не дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на направени разноски по делото, а това следва да стори районния съд, с оглед изхода по спора, в съответствие с правилата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.3 от АПК, Административен съд- Б.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1317 от 11.03.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 170 по описа на Районен съд – Разлог за 2019 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ Иван Шекерлийски
Членове:1./п/ Димитър Думбанов
2. /п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
ЕК