и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на ... ,със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” № ...,представлявано от И. Д. Д. Д. И., против Заповед № РД 09-929/09.05.2019 год. на Д. на Р. З. каса (РЗОК) – Б. с която на лечебното заведение са наложени финансови неустойки по т.1, т.2, т.3,т.4 и т.5 в общ размер на 1000 лева и е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.76, ал.3 (понастоящем ал.5, след изм. ДВ бр. 102 от 2018 год., в сила от 1.01.2019 год.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В жалбата са изложени съображения,поддържани и допълнени в съдебно заседание,за незаконосъобразност на заповедта,като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,поради което се иска нейната отмяна.Представени са писмени бележки.Претендират се разноски,според приложен списък.

Ответникът по жалбата – Директорът на РЗОК гр.Б. в съдебно заседание,чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между „...”-гр.Б. и НЗОК – гр.София е бил сключен Договор № 010633/29.05.2018 год., по силата на който лечебното заведение следва да оказва медицинска помощ (МП) по клинични пътеки (КП) на здравноосигурени лица (ЗОЛ) от приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3/2018 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК.
Директорът на РЗОК-Б. със своя Заповед № РД 25-10/28.01.2019 г е наредил извършването на проверка на „...” ,като е определил обхвата,чрез формулирани конкретни задачи – контрол по изпълнението на договора за оказване болничната медицинска помощ,в съответствие с Националния рамков договор(НРД) за медицинските дейности за 2018 г и контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ.Със същата заповед е определен и съставът на контрольорите-един лекар и две длъжностни лица от дирекция „БМП“ към РЗОК-Б.които не притежавали медицинско образование(Д. Д. Т.,Б. С. и К. К.,всички служители в дирекция „БМП“).

Проверяващият екип извършил проверка в „...” на 30.01.2019 г,при която констатирали пет случая на пропуски по изпълнение на медицинска помощ на различни здравноосигурени лица(ЗОЛ):

По отношение на ЗОЛ Ш. З. П.,проверяващите констатирали,че бил хоспитализиран в лечебното заведение на 05.11.2018 г по КП № 33 „Диагностика и Л. на ритъмни и проводни нарушения” с история на заболяване(ИЗ) № 11622/11.2018 г и дехоспитализиран на 07.11.2018 г от лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ 10-R55 „Припадък(синкоп) и колапс”.

Проверяващите констатирали от медицинската документация,че при приемането на Ш. П. на Л. не са били налични медицинските индикации за хоспитализация за провеждане на Л. по КП № 33 „Диагностика и Л. на ритъмни и проводни нарушения”,съдържаща се в Приложение № 17а към НРД 2018 за медицинските дейности,тъй като не се констатирало наличието на пристъпно предсърдно мъждене/трептене с давност до 48 часа,с оглед регулация,на надкамерни пароксизмални тахикардии,на симптоматични брадикардии и проводни нарушения,на планово кардиоверзио при предсърдно мъждене/трептене и др.В същото време анамнезата съдържала данни единствено няколкодневен гръден дискомфорт,без връзка с физически усилия,световъртеж,главозамайване,а при извършения на 06.11.2018 г 24 часов Холтер показал синусов ритъм,средна СЧ 80 уд/м,без патологични паузи,чести НКЕ,пароксизмално ПМ.Проверяващите отчели това,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ.

Била проверена медицинската документация по лечението на ЗОЛ М. Б. Ц..Последната била хоспитализирана в лечебното заведение на 11.12.2018 г по КП № 71 „Диагностика и Л. на заболявания на тънкото и дебелото черво” с ИЗ № 13125/12.2018 г и дехоспитализирана на 14.12.2018 г от лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ 10-К58.0 „Синдром на раздразненото черво с диария”.

Проверяващите констатирали от медицинската документация,че при приемането на М. Ц. на Л. не са били налични медицинските индикации за хоспитализация за провеждане на Л. по КП № 71 „Диагностика и Л. на заболявания на тънкото и дебелото черво”,съдържаща се в Приложение № 17а към НРД 2018 за медицинските дейности,тъй като не се констатирало наличието на усложнено заболяване на долния ГИТ,съпроводено с „алармиращи“ симптоми и с едно или повече отклонения.Анамнезата съдържала данни за дългогодишни периодични болки в дясна коремна половина,с постоянни болки от година,диария с 3-4 дефекации дневно сутрин.След извършени ултразвуково изследване и колоноскопия на 12.12.2018 г била поставена диагноза “хемороидес екстерне интерне“.Това било отчетено,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, тъй като липсвали задължителните индикации за хоспитализация.

Проверяващите констатирали още,че ЗОЛ Г. Р. Х. е бил хоспитализиран в лечебното заведение на 11.12.2018 г по КП № 71 „Диагностика и Л. на заболявания на тънкото и дебелото черво” с ИЗ № 13189/12.2018 г и дехоспитализиран на 15.12.2018 г от лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ 10-К58.9 „Синдром на раздразненото черво без диария”.

Проверяващите констатирали от медицинската документация,че при приемането на Г. Х. на Л. не са били налични медицинските индикации за хоспитализация за провеждане на Л. по КП № 71 „Диагностика и Л. на заболявания на тънкото и дебелото черво”,съдържаща се в Приложение № 17а към НРД 2018 за медицинските дейности,тъй като не се констатирало наличието на усложнено заболяване на долния ГИТ,съпроводено с „алармиращи“ симптоми и с едно или повече отклонения.Анамнезата съдържала данни за няколкодневни болки в долната коремна половина и анална област,с нормална дефекация с еднократно отделяне на ясна кръв.След извършени ултразвуково изследване и ретроперитонеум на 13.12.2018 г била поставена диагноза “хемороидес екстерне интерне“.Това било отчетено,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ,тъй като липсвали задължителните индикации за хоспитализация.

При проверка на медицинската документация по лечението на ЗОЛ З. Д. Я.,установили,че той бил хоспитализиран в лечебното заведение на 12.12.2018 г по КП № 145 „Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища” с ИЗ № 13159/12.2018 г и дехоспитализиран на 14.12.2018 г от лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ 10-N20.1 „Камък в уретера”.

Проверяващите констатирали,че на 13.12.2018 г е била извършена оперативна процедура с поставяне на ретрограден стент № 6Сhr в ляво,без да е отразено в медицинската документация дали стентът е премахнат или пациентът е дехоспитализиран с него.Извършена била дехоспитализация,без контрол на здравното състояние на пациента при налични абнормени данни.Това било отчетено,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ,тъй като били спазени задължителните критерии за дехоспитализация.

По отношение на ЗОЛ К. Р. Д. - хоспитализирана на 12.12.2018 г по КП № 145 „Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища“ с ИЗ № 13193/12.2018 г и дехоспитализирана на 18.12.2018 г.Проверяващите констатирали,че на 17.12.2018 г е била извършена оперативна процедура с поставяне на ретрограден стент № 6Сhr в ляво,без да е отразено в медицинската документация дали стентът е премахнат или пациентът е дехоспитализиран с него.Извършена била дехоспитализация,без контрол на здравното състояние на пациента при налични абнормени данни. Това било отчетено,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ,тъй като били спазени задължителните критерии за дехоспитализация.

Била проверена медицинската документация по лечението на ЗОЛ Е. Б. А..Последната била хоспитализирана в лечебното заведение на 05.12.2018 г по КП № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става” с ИЗ № 12892/12.2018 г и дехоспитализирана на 14.12.2018 г от лечебното заведение.

От медицинската документация било констатирано,че при дехоспитализацията от лечебното заведение неоснователно е поискано от А. и последната е заплатила такса,която не се следвала,в размер на 62 лв. за „проба за съвместимост“.Това било отчетено,като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ,тъй като липсвали задължение на осигуреното лице да заплаща каквото и да било по медицинска дейност,заплатена от НЗОК,с изключение на медицинското изделие за определени КП.

Проверяващите отразили начина на проверката и резултатите от нея в протокол № П-Б-22/30.01.2019 г,а до Д. на РЗОК-Б. изготвили писмен доклад вх.№ 93-00-109/05.02.2019 г.Екземпляр от протокола бил предявен на прокуриста на лечебното заведение.На 06.02.2019 г в администрацията на РЗОК-Б. постъпило писмено възражение от И. Д. на „...” срещу констатациите на проверяващите контрольори.

Разглеждането на възражението било възложено на арбитражна комисия,чийто шестчленен състав бил определен със Заповед № РД-18-13/08.02.2019 г – четирима лекари и един служител на РЗОК,от които двама лекари,представители на РЗОК-Б. и трима лекари,излъчени от БЛС-Б..

Арбитражната комисия на свое заседание,проведено на 19.02.2019 г,при пълен кворум на състава,разгледала възраженията на „...” ,по отношение на здравноосигурените лица М. Ц.,Г. Х.,З. Я. и К. Д..

По отношение констатациите на проверяващите,касаещи лечението на М. Ц.,комисията не взела решение – трима от комисията гласували в подкрепа на констатациите,а останалите трима подкрепили възраженията на „...” .
Арбитражната комисия с 4-ри гласа „против“ и с 2-ва „за“ уважили възраженията на провереното лечебно заведение,относно констатациите за лечението на З. Я..
По отношение констатациите на Г. Х. и К. Д. комисията подкрепили констатациите на проверяващите.Възраженията на оспорващото лечебно заведение срещу констатациите за лечението на Ш. П. и Е. А. не били разгледани от арбитражната комисия и по тях липсва решение.Дейността на комисията и взетите решения била отразена в протокол,който бил изпратен на Д. на РЗОК-Б. с писмо вх.№ 11-01-10 на 29.03.2019 г(л.212).

Директорът на РЗОК-Б. издал оспорената заповед на 09.05.2019 г,с която по отношение лечението на здравноосигурените лица Ш. З. П.(не е разгледан от Арбитражната комисия),М. Б. Ц.(т.2 от протокола на заседанието на комисията),Г. Р. Х.(т.3 от протокола),К. Р. Д.(т.5 от протокола) и Е. Б. А.(т.6 от протокола),приемайки изцяло мотивите на Арбитражната комисия за Ц.,Х. и Д.,а по отношение на П. и А.-възприел изцяло констатациите в протокола за проверката.
Така,на основание чл.398,вр.с чл.399 и чл.400,ал.3 от НРД 2018,директорът на РЗОК-Б. наложил на „...” финансови санкции в размер на по 200(двеста) лева за допуснати нарушения по чл.30,т.1 и т.2,по чл.272,ал.1,т.1,по чл.277,по чл.282 и по чл.286,т.6,б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2018 г за констатацията по отношение на ЗОЛ по т.1 от оспорената заповед - Ш. З. П., за нарушение по чл.30,т.1 и т.2,по чл.272,ал.1,т.1,по чл.277,по чл.282 и по чл.286,т.6,б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2018 г, за констатацията по отношение на ЗОЛ т.2 от оспорената заповед - М. Б. Ц., за нарушение по чл.30,т.1 и т.2,по чл.272,ал.1,т.1,по чл.277,по чл.282 и по чл.286,т.6,б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2018 г, за констатацията по отношение на ЗОЛ т.3 от оспорената заповед Г. Р. Х.,за нарушение по чл.30,т.1 и т.2,по чл.272,ал.1,т.1,по чл.277,по чл.282 и по чл.286,т.8 от НРД за медицинските дейности за 2018 г, за констатацията по отношение на ЗОЛ т.5 от оспорената заповед - К. Р. Д. и за нарушение по чл.30,т.5 от НРД за медицинските дейности за 2018 г за констатацията по отношение на ЗОЛ т.5 от оспорената заповед - К. Р. Д..

Заповедта била връчена на санкционираното лечебно заведение с писмо с известие за доставяне на 13.05.2019 г.Жалбата срещу последната била депозирана на 23.05.2019 г.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка,съгласно чл.168,във връзка с чл.146 от АПК,съдът прави следните изводи:

Оспореният административен акт – заповед за налагане на финансови санкции е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.76,ал.2 ЗЗО - Д. на РЗОК-Б. в писмена форма,поради което е валиден. При издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административното производство е започнало въз основа на Заповед № РД 25-10/28.01.2019 г на Управителя на НЗОК- София,с която разпоредил извършването на проверка на „...” и определил нейния обхват - контрол по изпълнението на договора за оказване болничната медицинска помощ,в съответствие с Националния рамков договор(НРД) за медицинските дейности за 2018 г и контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ.

Изпълнението на така формулираната задача може да бъде реализирано единствено и само от контрольор с медицинско образование и то което притежава образователно-квалификационна степен магистър по медицина – лекар.И това е така,тъй като съгласно правилото на чл.5,ал.2 от Инструкция № РД-16-31/23.02.2016 г за условията и реда за осъществяване на контрол,утвърдена от управителя на НЗОК,осъществяващите контрол върху изпълнителите на медицинска помощ за съответствие с изискванията за качество по чл.59в ЗЗО,длъжностните лица,следва задължително да са лекари.В разглеждания случай,административният орган,при формирането на състава на контрольорите-един лекар и две длъжностни лица,които не притежавали медицинско образование(Д. Д. Т.,Б. С. и К. К.),не е съобразил цитираната разпоредба,с което и допуснал извършването на проверка по чл.59в ЗЗО от проверяващи,без необходимата компетентност,което неминуемо засяга и твърдяната констатация за неспазване индикациите за хоспитализация по клинична пътека № 71.Този порок е особено съществен,рефлектиращ върху материалната законосъобразност на оспорената заповед.

От друга страна в случаите,в които арбитражната комисия не е достигнала до решение,поради липса на обикновено мнозинство, като при обсъждането и гласуването за всяко от тях са гласували по трима души "за" и по трима души "против", какъвто е настоящият случай по лечението на ЗОЛ М. Ц.,разпоредбата на чл.280,ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК предвижда задължение за комисията, която не е стигнала до решение по констатациите на длъжностното лице по чл.72,ал.2 от ЗЗО,поради равен брой противоположни гласове, да изготви протокол,екземпляр от който да предостави на НЗОК,съответно на РЗОК, и на РК на БЛС,както и на лицето - обект на проверката.След запознаване с този протокол,Директорът на РЗОК може да наложи предвидените санкции,съгласно чл.280,ал.4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК.Разгледаната хипотеза се различава съществено от предвиденото за случаите,когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката или то не съдържа възражения или пък,когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия.В последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции - чл.74, ал.5 и чл.76,ал.1 ЗЗО.

В настоящия случай лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като именно това е наложило и разглеждането на процесните случаи от Арбитражна комисия.След като последната не е стигнала до решение по отношение на възражението,касаещо лечението на ЗОЛ М. Ц.,Директорът на РЗОК,действайки в условията на оперативна самостоятелност, упражнява правомощието си да наложи санкция,мотивира акта,като обсъжда направените в хода на административното производство възражения.Административният орган е изложил мотиви защо счита,че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, възпроизвеждайки изцяло констатациите от извършената проверка,като по никакъв начин не е обсъдил възраженията на лечебното заведение по констатациите на медицинския протокол,в нарушение на задължението,закрепено нормативно в чл.34,ал.3 и чл.35 от АПК.В решението по т.2 от заседанието на комисията (касаещо ЗОЛ М. Ц.-л.213) от Протокола от 19.02.2019 г от заседанието на Арбитражната комисия за обжалване констатациите на лекарите-контрольори от 30.01.2019 год.,същите не са потвърдени,поради липсата на единодушно решение - 3 гласа "за" и 3 гласа "против".В мотивите на посоченото решение,членовете,които са възприели възражението на дружеството за основателно,са подкрепили доводите на болничното заведение и са приели,че при пациентката била констатирана фамилна обремененост,което поставило Ц. в групата на повишен риск.Предоставената свобода за преценка на административния орган в такива случаи го задължава, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката,да формира своето становище дали да наложи санкция.В тази хипотеза,производството при издаване на административния акт трябва да протича при спазване на общите административно-производствени правила,заложени в АПК,тъй като в специалните закони липсва изрична уредба.Това означава,че ако издаде заповед за налагане на санкция,той е длъжен да изложи мотиви защо счита,че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушение на задълженията си по НРД,като обсъди и обори възраженията му по констатацията на протокола от проверката,след което да обоснове приложените санкции.Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка,който е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия,директорът на РЗОК – Б. е постановил обжалваната заповед за констатираните нарушения по отношение на ЗОЛ М. Ц.,в нарушение на изискуемата от закона форма за мотиви по фактическите основания за издаването й.Поради този порок същата се явява незаконосъобразна в обсъдената част,издадена в нарушение на чл. 59,ал.2,т.4 АПК.

На следващо място неправилно е формиран съставът на Арбитражната комисия.Съобразно изискването на чл.75,ал.2 от ЗЗО в състава на комисията са включени трима представители на РЗОК и трима на РК на БЛС.Съгласно цитираното правило,арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК,на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина,на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри,акушерките и асоциираните медицински специалисти.Разпоредбата на чл.75,ал.3 ЗЗО,изисква изрично в арбитражната комисия да се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации,които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл.72,ал.2,по чл.74,ал.3.Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от Д. на съответната РЗОК - чл. 75,ал.5 ЗЗО. В чл.273,ал.4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК са регламентирани правомощията на Д. на съответната РЗОК да организира създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай и тя да осъществява своята дейност при условията и по реда,определени в този раздел.Според чл.273,ал.5 от Решението при осъществяване на правомощията си по ал.4 директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал.3 представители на РК на БЛС по съответните специалности,които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл.72,ал.2 ЗЗО.В конкретният случай в заповедта за определяне на арбитражната комисия (стр.211) не е посочена специалността на лекарите,определени от квотата на РК на БЛС,нито на тези от РЗОК,но не е и спорно,че нито един от определените от квотата на РК на БЛС лекари не е със специалност хирург,уролог,гастроентеролог,кардиолог,а един от членовете на Арбитражната комисия-Е. Й.,е дори без медицинско образование. При така формиран съставът на арбитражната комисия,без включен представители на РК на БЛС,имащи отношение към описаните факти и направените констатации в протокола,с оглед на притежаваните медицински специалности,Директорът на РЗОК-Б. не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия,която да отговаря на изискванията на чл.75,ал.3 ЗЗО и на чл. 273,ал.5 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г за случая.Касае се до нормативно регламентирани изисквания,които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура.Без значение е дали в административния акт е налице позоваване на решението на АК.

Заповедта в частта,с която на лечебното заведение е наложена санкция по отношение констатациите на ЗОЛ Ш. П. е незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание.Видно от депозираното Възражение вх. № 29-02-154/06.02.2019 г (л.204) е,че провереното лечебно заведение оспорва изцяло констатациите на проверяващите,което се извежда ясно от първото изречение - „Възразявам срещу констатациите по Протокол от извършена проверка №…“.Формулираното по този начин възражение е задължавало сформираната арбитражна комисия да разгледа констатациите на проверяващата комисия и по отношение на ЗОЛ Ш. П..Видно от протокола от заседанието на комисията е,че последната не е разгледала и не се е произнесла по възраженията,касаещи констатираното при лечението на П.,което е било задължително,съобразно разпоредбата на чл.75 и чл.76 ЗЗО.
От прочита на нормите на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, респ. чл. 36, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. следва да се заключи, че единствено потвърдителното решение на арбитражната комисия задължава Д. на РЗОК да издаде заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. По своята същност предвиденият арбитраж за всеки един отделен случай по чл. 75, ал. 5 от ЗЗО не разрешава спора с окончателен акт и не подлежи на отделен съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, следва да се приеме, че положителното решение на арбитражната комисия се явява задължителна процесуална предпоставка за налагане на санкция и елемент от фактическия състав на издаване на административния акт, с който се налагат финансови санкции на медицинското заведение.Предвид горното, постановяването на заповед за налагане на санкции без надлежно произнасяне на арбитражна комисия по подадено по реда и при условията на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО писмено становище, в което на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, лицето – обект на проверка, е оспорило и възразило против констатациите на контролния орган, съставлява съществено процесуално нарушение, което на собствено основание обосновава незаконосъобразност на така постановената заповед в посочената по-горе част.

Заповедта в частта,с която на лечебното заведение е наложена санкция по т.5 от Заповед № РД-09-929/09.05.2019 г е незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание.Видно от диспозитива на заповедта(под № 5),е че се налага санкции от 200 лв. за нарушение по чл.30,т.5 от НРД за медицинските дейности за 2018 г при лечението на К. Д.,а по отношение на нея такова нарушение не е констатираното,а нарушение по чл.272,ал.1,т.1,по чл.277,по чл.282 и по чл.286,т.8 от НРД за медицинските дейности за 2018 г.
Изложеното показва,че оспорената заповед е валидна,но издадена при съществени нарушения на процесуалните правила,съставляващи самостоятелно основание за нейната отмяна.Тези нарушения са достатъчни за определяне на заповедта,като незаконосъобразна,което прави и ненужно разглеждането на спора по същество и обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

С оглед правния резултат в производството и заявената претенция от жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски(при липса на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение) по арг.на чл. 143, ал.1 от АПК, на ... ,съобразно представените доказателства следва да се присъдят разноски в размер от 800 лв.,представляващи 50 лв. заплатена държавна такса и 750 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита.

Водим от изложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД 09-929/09.05.2019 год. на Д. на Р. З. каса (РЗОК) – Б. с която на ... ,със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” № ..., са наложени финансови неустойки в общ размер от 1 000 (хиляда) лв.

ОСЪЖДА Р. З. каса – Б. да заплати на ... , със седалище и адрес на управление гр.Б.ул.„...” №..., представлявано от И. Д. Д. Д. И., разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

В.А.