и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на А. К. К. от гр. Д. срещу Решение № 91/12.02.2016 г., постановено по нахд.№ 1138/2015 г. по описа на Районен съд – Петрич.
Жалбата е мотивирана с доводи за нарушение на закона /чл. 139, ал.1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ от районния съд при постановяване на обжалваното решение – касационно основание за отмяна по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Съдът е приел за доказано извършеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД произволно, поради необективния анализ на доказателствата по делото. Доводите за отмяна на обжалваното решение като неправилно са доразвити в съдебно заседание чрез пълномощник.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното:
Правото на касационна проверка на обжалваното съдебно решение е своевременно упражнено – в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която изходът от делото е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършена на 09.06.2015 г. проверка на лек автомобил № ... е установено, че се транспортират 100 бр. кокошки без ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на живи животни и птици, задължителен документ по чл. 139, ал. 1 т. 3 ЗВМД. Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни – 100 бр. ярки, с автомобил рег. № 0267 АТ, с изпращач жалбоподателя К., е било приобщено към доказателствения материал в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие. Документът е с дата на издаване 09.06.2015 г. и валидност три дни, считани от тази дата, като е издаден по образец ЗХОЖ-9, утвърден със Заповед № РД 11-30/08.03.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ и носи подпис на ветеринарен лекар и печат на ОБДХ – Кюстендил. При отсъствието на основания за разумно съмнение в автентичността и съдържанието на приобщеното свидетелство, районният съд, предполагайки часа на издаване /“…най-вероятно в по-късен час, т.е. след извършването на въпросната проверка в 10.20 ч. в с. Кулата…“/, е отказал да го зачете, при преценката за съставомерност на установените на 09.06.2015 г. факти като нарушение на ЗВМД, произволно. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗВМД забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, което в случая за превоза на 09.06.2015 г. е било издадено. Безспорно не е било представено на контролните органи, но непредставянето не е съставомерно по разпоредбата на чл. 420а, ал. 1 ЗВМД / при действието на закона - ДВ, бр. 84 от 2007 г./, която квалифицира като административно нарушение транспортирането на животни в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, т.е. без издадено ветеринарномедицинско свидетелство. При отсъствието на този обективен признак от състава на административното нарушение по чл. 420а, ал. 1 /ДВ, бр. 84/2007 г./ вр. чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗВМД, наказателното постановление е следвало да бъде отменено.
Извън изложеното, самият административнонаказващ орган е образувал административнонаказателното производство срещу жалбоподателя без да посочи конкретни негови фактически действия, осъществяващи забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД - „транспортира“ откритите в лекия автомобил кокошки – като водач и/или собственик на автомобила, собственик на кокошките и пр. Подобни обстоятелства, че именно жалбоподателят е „транспортирал“ кокошките не се съдържат в акта и наказателното постановление, а са част от изискуемото съдържание по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото са уличаващи посочения като нарушител в извършване на описаното административно нарушение и са в предмета на доказване по делото. Административнонаказателната отговорност е за лично проявено виновно поведение – чрез действие или бездействие, а в случая не са посочени конкретни действия на К., които могат да бъдат определени като „транспортира“ в смисъла на закона, за да се прецени дали е извършил констатираното на 09.06.2015 г. нарушение, респ. дали следва да понесе следващото се наказание за него.
В изложения смисъл обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на закона - чл. 420а, ал. 1 /ДВ, бр. 84/2007 г./, вр. чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД, и чл. 42, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и следва да бъде отменено - чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 91/12.02.2016 г., постановено по нахд.№ 1138/2015 г. по описа на Районен съд – Петрич, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-22/05.08.2015 г. на директора на О. Д. по Б. на Х., Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.