и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. В. А. – Я. с адрес с. К., община П.,
против Заповед №25/14.02.2013г. на Административния Р. Р. П. на Р. П. - П.,
с която на основание чл.140 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е
обърнато внимание на И. В. А.-Я – П. при Р. П. Г. П. за допуснатите
слабости по организацията й на работа при участие в съдебно заседание на
15.06.2012 год. по н.о.х.д. №819/2012 год. по описа на Р. съд Г. П., свързани с
допуснатото нарушение на принципа „вежливост и толерантност”, залегнали в
Кодекса на етичното поведение на българските магистрати.
В жалбата се развиват съображения за издаване на заповедта при съществени
нарушения на административно-производствените правила и материалния закон.
Твърди се, че заповедта е издадена без оспорващата да е уведомена за
извършваната проверка и производството по издаване на заповедта, а мотивите на
същата са вътрешно противоречиви. Оспорва се вмененото с оспорения акт
нарушение на Кодекса на етичното поведение на българските магистрати. Иска се
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата, за което излага подробни
съображения в представено по делото писмено становище, с което навежда и доводи
за издаване на заповедта в нарушение на чл.310, чл.313, ал.2 и чл.327 от ЗСВ.
Ответникът по жалбата - Административния Р. Р. П. на Р. П. - П. оспорва жалбата
в представени по делото писмени становища, като излага доводи за недопустимост
на производството и алтернативно за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото,
приема за установени следните обстоятелства по делото:
На 18.06.2012г. в Р. П. - П. е постъпило уведомление от Т. Д.
Б. – съдия при Р. съд – П., с което административния ръководител на Р. П.
- П. е уведомен за това, че на 15.06.2012г. участващия в н.о.х.д.№819/2012г. по
описа на РС – П. П. при Р. П. - П. И. В. А.-Я. е отказала да подпише
протокола от съдебното заседание в частта на вписаното в съдебния протокол
съдържание на споразумение, постигнато между П. А.-Я. и защитника на
подсъдимия, след което е излязла от съдебната зала. Съдия Б. е приела, че
поведението на П. А.-Я. проява на неуважение към съда и не кореспондира с
етичните правила и норми.
На 19.06.2012г. уведомлението на съдия Б. е изпратено в Р. П. – П. от
председателя на Р. съд – П.
С резолюция от 20.06.2012г. административния ръководител на Р. П. – П. е
препратил уведомлението на Комисията по професионална етика.
На 05.07.2012г. Комисията по професионална етика към Р. П. – П. е сезирана и с
писмо на Окръжна П. – Благоевград, с което уведомлението на съдия Б. е
изпратено по компетентност на комисията.
На 17.07.2012г. Комисията по професионална етика към Р. П. – П. е провела
заседание по повод на постъпилото от ОП – Благоевград писмо, на което един от
членовете на комисията се е отвел от извършване на проверката. Поради
направения отвод и невъзможността комисията да се произнесе, преписката е
изпратена на Комисията по професионална етика към ОП – Благоевград с писмо
№2978/18.07.2012г.
С Писмо вх.№2978/11.09.2012г. преписката отново е препратена от ОП –
Благоевград на Комисията по професионална етика към Р. П. – П. за разглеждането
по компетентност.
Комисията за професионална етика (КПЕ) при Р. П. - П. е образувала преписка и
провела заседания, обективирани в Протокол №1/14.01.2013г., Протокол №2/16.
01.2013г., Протокол №3/16.01.2013г., Протокол №4/16.01.2013г. (л.73-83 от
делото). На заседанията е изслушана съдебния секретар протоколист при РС – П.
М. Т. и П. И. А.-Я.
С решение по Протокол №4/16.01.2013г. КПЕ при Р. П. – П. е приела, че П. И. А.
-Я. е допуснала нарушение на принципа „вежливост и толерантност” от Кодекса
за етично поведение на българските магистрати, но поради инцидентния характер
на нарушението не следва да уведомява за това Комисия „Професионална етика и
превенция на корупцията” при ВСС. Решението на комисията е мотивирано с това,
че излизането от съдебната зала на П. А.-Я. преди окончателното приключване
на съдебното заседание не кореспондира с принципа „вежливост и толерантност” от
Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като при несъгласие на
прокурора с процедурата по н.о.х.д.№819/2012г. по описа на РС – П. същата е
имала възможност да направи съответните възражения.
Решението на КПЕ при РП – П. е изпратено на административния ръководител на Р.
П. – П. на 17.01.2013г., който въз основа на него е издал оспорената заповед, с
която е възприел че са налице основанията на чл.237 от ЗСВ да бъде обърнато
внимание на П. А.-Я. за допуснатите слабости по организацията й на работа
при участие в съдебно заседание, свързани с допуснато нарушение на принципа на
вежливост и толерантност” от Кодекса за етично поведение на българските
магистрати. Заповедта е мотивирана и с Доклад на Инспектората при ВКП вх.
№8995/01.10.2012г. (приложен по делото на л.42), който е приключил с мнение, че
се касае за неетична проява с инцидентен характер без това да се е отразило
неблагоприятно върху изхода от проведеното съдебно следствие и без да е
накърнило правата на страните в производството.
За решението на КПЕ при РП – П. са уведомени П. А.-Я. Окръжна П. – Благоевград,
Председателя на РС – П. и съдия Т. Б.
Издадената Заповед №25/14.02.2013г. на Административния Р. Р. П. на Р. П. - П.
е съобщена на П. А. на 14.02.2013г., като същата е обжалвана на 21.02.2013г.
Заповедта е изпратена на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към ВКП – София
и на Административния ръководител на Окръжна П. – Благоевград.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на А.
съд – Благоевград. Постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, чиито
права са засегнати от издаване на акта. В този смисъл съдът не намира за
основателни доводите за недопустимост на жалбата. Противно на изложеното от
ответника, настоящия състав намира, че оспорената заповед е А. акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК, който по силата на общата непълна клауза по чл.120 от
Конституцията на РБ подлежи на обжалване по реда на АПК. Заповедта е издадена
на основание чл.327 от ЗСВ и като такава представлява санкция на
административния ръководител спрямо съответния магистрат, макар да не е част от
дисциплинарните наказания, изброени в чл.308, ал.1 от ЗСВ. Прилагането на
санкцията по същество е свързано с неблагоприятни последици за магистрата, тъй
като тя засяга доброто професионално име на адресата и рефлектира пряко на
възможностите за кариерно израстване при участие в конкурс за повишаване или
преместване в органите на съдебната власт или при повишаване в ранг на място, в
които случаи се провежда атестиране, при което се вземат предвид наложените
наказания и поощрения, сред които и заповедите по чл.327 от ЗСВ. Това
обуславя прекия и непосредствен правен интерес на засегнатия съдия, П.
или следовател от обжалване на заповедта.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327 от ЗСВ,
какъвто се явява административния ръководител на Р. П. – П.. Спазена е и
формата на издаване – писмена. При издаването й, обаче, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
На първо място съдът намира оспорената заповед за немотивирана. В мотивите на
заповедта се сочи, че П. А.-Я. е допуснала нарушение касаещо организацията
й на работа при участие в съдебно заседание за разглеждане на н.о.х. дело
№819/2012г. по описа на РС - П., по което е била определена да участва, като
същевременно поведението на прокурора е определено като неетична проява, с
която е демонстрирано пред другите участници в процеса и съда невежливост и
нетолерантност към различното мнение. Налице е и противоречие в
разпоредителната част на заповедта, където отново се приема, че П. А.-Я. е
допуснала слабости по организацията й на работа при участие в съдебно заседание
по н.о.х.д. №819/2012год. по описа на Р. съд - П., като същевременно се сочи и
допуснато нарушение на принципа „вежливост и толерантност”, залегнали в Кодекса
на етичното поведение на българските магистрати. Вътрешното противоречие в
мотивите на заповедта прави невъзможна преценката за това какво именно е приел
административния ръководител за нарушено от страна на П. А.-Я. – дали
прокурора е допуснала нарушение, касаещо организацията й на работа или същата е
допуснала нарушение на етичния правила. Неяснотата относно това какви са
мотивите на административния ръководител за да приеме, че е налице основание за
издаване на заповед по чл.327 от ЗСВ, прави заповедта немотивирана, препятства
съдебния контрол и е основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.2 вр. чл.
59, ал.2, т.4 от АПК.
Независимо от изложеното, съдът намира заповедта за материално
незаконосъобразна. В разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ, която е посочена като
правно основание за издаване на оспорения А. акт, е предвидено, че
административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните,
окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от
районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от
Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването
и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява
Висшия съдебен съвет. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че
обръщането на внимание може да бъде осъществено от административния ръководител
само за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делото или
по организацията на работата им. Нарушенията на Кодекса за етично поведение на
българските магистрати не са предвидени като основание за обръщане на внимание.
Следователно за тези нарушения е неприложима санкцията по чл.327 от ЗСВ.
Установяването на нарушение на етичните правила се осъществява съгласно
Правилата за организацията и дейността на комисиите по професионална етика в
органите на съдебната власт, приети с решение на ВСС по Протокол №4/03.
02.2011г. Съгласно т.19 от цитираните правила в случаите, в които съответната
КПЕ е установила нарушение на правилата за етично поведение и по преценка на
комисията следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.3-6 от
ЗСВ, се уведомява Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията “ на
ВСС. Следователно, административния ръководител не е имал правото да издаде
заповед по чл.327 о т ЗСВ за констатираното от КПЕ нарушение на етичните
правила.
Настоящия състав намира, че в случая П. А.-Я. не е допуснала и нарушение
във връзка с организацията на работата й, каквито мотиви се съдържат в
заповедта. Вмененото на магистрата нарушение не може да се определи като
такова, което да е свързано с организацията на работата на магистрата.
Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото
време за изпълнение на всички служебни задължения, които произтичат от
заеманата длъжност, поради което в случая не може да се приеме, че деянието на
прокурора във връзка с н.о.х.д. №819/2012г по описа на РС - П. е следствие на
лоша организация на работата му. Още повече, че в заповедта не са изложени
мотиви защо административния ръководител приема, че П. А.-Я. е допуснала
нарушение свързано с организацията на работата й. Не е посочено кои задължения
не са изпълнени от страна на прокурора, къде са регламентирани тези задължения
и каква е връзката им с организацията на работата на магистрата. Липсват мотиви
и относно тежестта на нарушението, като вместо тях е цитирано заключение на
Инспектората при ВКП, че се касае за неетична проява с инцидентен характер, без
това да се е отразило неблагоприятно върху изхода от проведеното съдебно
заседание и да е накърнило правата на страните в производството. Следователно,
независимо, че административния орган е възприел изложеното в доклада на
Инспектората при ВКП за наличие на неетична проява, от която не са произтекли
вредни последици, е приел, че това е основание на магистрата да се обърне
внимание по реда на чл.327 от ЗСВ.
За неоснователно съдът намира възражението за издаване на заповедта в нарушение
на чл. 310 и чл.313, ал.2 от ЗСВ. В закона не е разписана процедура за издаване
на заповедта по чл. 327 ЗСВ, поради което следва да намерят приложение
основните процедурни правила на административното производство, които
гарантират изясняване на обстоятелствата относно вината и деянието, както и
правото на защита на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен да
отговаря за извършване на съответното нарушение. Нормите относими към
дисциплинарното производство на Глава шестнадесета от ЗСВ, сред които са и чл.
310 и чл.313, ал.2 от ЗСВ не следва да се прилагат разширително или по
аналогия, поради което същите са неприложими в производството по издаване на
заповед по чл.327 от ЗСВ.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради
което следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, А. съд -
Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №25/14.02.2013г. на Административния Р. Р. П. на Р. П. - П., с
която на основание чл.140 и чл. 327 от Закона за съдебната власт е обърнато
внимание на И. В. А.-Я. – П. при Р. П. Г. П. за допуснатите слабости по
организацията й на работа при участие в съдебно заседание на 15.06.2012 год. по
н.о.х.д. №819/2012 год. по описа на Р. съд - П., свързани с допуснатото
нарушение на принципа „вежливост и толерантност”, залегнали в Кодекса на
етичното поведение на българските магистрати.
Решението може да се обжалва пред Върховния А. съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Г.Б.