и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С. И. Д., с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „А. м.“ №*, .*, А.**, подадена чрез адв. Ч., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С. С.“ №*,.*, оф.* против Предписание за поставяне под карантина изх. № С1-502/14.04.2020 год., издадено от Г. И. в Д. „. З. О. „. З. К. К. РЗИ –Б. В. Д .
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното предписание, което има характеристиките на ИАА. Твърди, че в оспореното предписание липсват изискуемите реквизити. Иска се отмяна на предписанието. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат.
Ответника -Г. И. в Д. „. З. О. „. З. К. К. РЗИ –Б. В. Д. - в съдебно заседание лично оспорва жалбата. Излага становище за законосъобразност на оспореното предписание.
Представено е отговор-становище от Директора на РЗИ-Б. , с което се изразява становище за законосъобразност на оспореното предписание, като се цитират действащите К. момента разпоредби на чл.61,ал.2 ЗЗдр.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД-01-183/ 06.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.61,ал.2 и чл. 63, ал.1,3,5,6 и7 от Закона за здравето (ЗЗдр), чл.73 от АПК, чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространяването на COVID-19 на територията на страната, обявено с Решение от 13.03.2020 год. на Народното събрание на Република България на извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб са определени конкретни противоепидемични мерки за територията на страната. С т. II.1 от заповедта е разпоредено, всички лица, които влизат на територията на РБългария да се поставят по карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение №1) на органите на граничен З. контрол с изключенията, посочени в т.1.3,б.“б“ и „г“.
Със Заповед №РД-01-167/30.03.2020г.Директорът на РЗИ-гр.Б. е възложил правомощия на служителите по т.1, да издават предписания за поставяне по карантина.
Не е спорно обстоятелството, че на 14.04.2020 год. Д., който е шофьор е влязъл в РБългария от Р Северна Македония, през ГКПП-Станке Лисичково. На жалбоподателят е издадено Предписание за поставяне под карантина на основание цитираната заповед на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести , с което последния е поставен под карантина на адрес в с.Падеш за срок от 14 дни. С предписанието на жалбоподателя са наложени в т. 2-3 конкретни противоепидемични мерки, включително е посочена изрично и правната последица като санкция при неизпълнение на предписанието, а именно ангажиране на наказателна отговорност по чл. 335 от Наказателния кодекс. Предписанието е издадено от Г. И. в Д. „ОЗ“ О. ДЗК К. РЗИ –Б..
С издаденото по утвърдения образец на жалбоподателя предписание не е посочен срок и ред за обжалването му. Същото е връчено на жалбоподателя на 14.04.2020 год. Жалба срещу предписанието е подадена на 21.05.2020г.
К. преписката е приложен и саморъчно попълнен от жалбоподателя формуляр за събиране на данни за пристигащи пътници от зони с разпространение на СОVID-19, във връзка с епидемичната ситуация с датата 14.04.2020 год., с който същият е декларирал за информираност да спазва задължителната 14-дневна карантина на посоченият от него адрес.
Въз основа на извършения анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема от правна страна следното:
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира оспорването за процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Обжалваното предписание безспорно притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъл на чл.21,ал.1 от АПК, тъй като представлява изрично волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на оспорващия. В този смисъл въпреки, че в него не е посочен срок и ред за обжалването му, включително и такава не е регламентирана в Закона за здравето /К. датата на издаването му - 14.04.2020 год./, в случая съдът намира за приложима нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, като обща клауза за обжалване на всички административни актове, като в това общо понятие се включват нормативни, общи и индивидуални актове, като изключение от това обжалване са изрично посочените в закон. Според цитираната норма, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всеки административен акт, който ги засяга, освен изрично изключените със закон. Нормите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК обвързват правото на оспорване със засягането на субективни права и законни интереси. Съдържанието на понятието „засягане“ е установено от Конституционния съд в Решение №21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело №18/1995 г. – то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като „Административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси“. Засягането трябва да е правно, т.е. на установени в правото субективни права и законни интереси. Засягането трябва да е лично, т.е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т.е. засягането (и в двете му форми – нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. В настоящия случай оспорения акт съдържа разпореждане – властническо волеизявление на представител на държавен орган насочено К. конкретен адресат, пораждащо задължение за спазване на определено поведение. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че същият като краен административен акт в проведеното административно производство, засяга субективни права на неговия адресат като правна последица от акта, т.е. засягането е пряк резултат на действието на административния акт.
На следващо място К. датата на подаване на жалбата по реда на чл.140,ал.1 от АПК, са последвали изменения в ЗЗдр (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) като с разпоредбата на чл.61,ал.11 във вр. с ал.6 от ЗЗдр е разписан ред за обжалването на предписанията за задължителна карантина.
Разгледано по същество, оспорването е основателно по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно – производствените правила и материално – правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното предписание е нищожен административен акт.
Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, К. които е насочен. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Установява се, че К. датата на издаването му - 14.04.2020г. понятието „карантина“ не се визира в Закона за здравето /ЗЗДр/, на чиито се разпоредби се основава, а в посочения закон се визира понятието „задължителна изолация“.
От своя страна, разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗдр. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) определя кои правни субекти подлежат на задължителна изолация, посочвайки ги изчерпателно, а именно лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. Алинея 2 от цитирания текст регламентира правомощието на министъра на здравеопазването в хипотеза на съществуваща заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни от болести, извън посочените в ал. 1. Изолация и лечение на болни от заразни болести извън посочените в ал. 1 може да се осъществяват в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗдр, задължителната изолация и лечението на лицата по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация, като заповедта подлежи на незабавно изпълнение, която заповед по арг. на ал. 5 подлежи на обжалване пред съответния Административен съд по реда на АПК. Редът за изолация на болните от заразни болести се определя с наредба по чл. 60, ал. 2 от ЗЗ.
Мярката „ задължителна карантина“ се въвежда едва с изменението на Закона за здравето / изм., бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ и се разписва ред за издаването й. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗдр, на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Съгласно чл.61,ал.3 от ЗЗДр Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен З. И. може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.Съгласно ал.6 на чл.61 от ЗЗДр задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната Р. З. инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
Диференцирането на двете процедури е обосновано от различното значение придадено от законодателя в определителните норми на § 1, т. 46 и 47 от ДР на ЗЗ. Според § 1, т. 46 /Нова – ДВ, бр. 44 от 13.05.2020, в сила от 14.05.2020 г.), "Изолация" е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест, според т. 47. (Нова – ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 год., в сила от 14.05.2020 г.), "Карантина" е действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.
Разпоредбата на чл.63,ал.1 от ЗЗДр дава възможност при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Редът за налагането им обаче е разписан в ЗЗдр.
К. 14.04.2020 год., ЗЗдр регламентира единствено хипотезите, при които лицата се поставят под задължителна изолация, съответно реда на налагане на съответната мярка. Освен, че липсва изрична нормативно регламентирана процедура за поставяне под карантина, съпоставяйки оспорения акт с действащата нормативна уредба, е налице разлика, в категорията лица, компетентния орган налагащ мярката, включително и във вида на акта, с който се налага - заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.
Горното сочи на извода, че с оспореното предписание, жалбоподателят Д. е поставен под „карантина“, при липса на законово разписана процедура за издаването й за това К. релевантния момент.
На следващо място предписанието е издадено от некомпетентен орган - Г. И. в Д. „. З. О. „. З. К. К. РЗИ –Б.. Едва с изменението на Закона за здравето /изм., бр. 44 от 13.05.2020 год., в сила от 14.05.2020 год. е регламентирана в чл. 61, ал. 6 законова делегация за упражняване на административни правомощия на директора на съответната Р. З. инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице. До този момент такава законова делегация за издаване на предписания по реда на ЗЗдр не е регламентирана.
Недопустимо със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването, която представлява общ административен акт, са регламентирани правомощия за издаване на предписания за „задължителна карантина“ от административни органи /органите на граничен З. контрол/ извън изрично посочените в ЗЗдр органи / ръководителя на съответното лечебно заведение/, с което по същество е допълнен нормативния акт. Както бе казано по-горе оспореното предписание има характера на ИАА. Съгласно §1 от ДР на АПК "Административен орган" е органът, който принадлежи К. системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. В този смисъл оспореното предписание е издадено от административен орган, който обаче не е надлежно овластен въз основата на закон, поради което е издадено от некомпетентен орган.
При тези факти, съдът намира, жалбата за основателна, поради което следва да бъде обявена нищожността на оспореното предписание .
С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. РЗИ-Б. ще следва да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 510лв., от които 10лв държавна такса и 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение /л.26/.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл.143,ал.1 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Предписание за поставяне под карантина, изх. № С1-502/14.04.2020 год., издадено от Г. И. в Д. „. З. О. „. З. К. К. РЗИ –Б. В. Д. .
ОСЪЖДА Р. З. инспекция -гр.Б. да заплати на С. И. Д., с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „А. м.“ №*, .*, А.**, сумата от 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК