Производството по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по протест на П. от Р. П. – Р. за обявяване на нищожност и/или отмяна на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 15, ал. 2, чл. 25, ал. 2, изр. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 4 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в О. жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на О. С. – Б. на 16.02.2005 г.
Протестът е мотивиран с противоречие на оспорените разпоредби с норми от по-висока степен – разпоредбите на чл. 99 АПК, чл. 111 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 45, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Основателността на протеста е поддържана и в съдебно заседание, включително от П. от О. П. – Б..
Ответникът не е изразил становище.
П. анализа и оценката на събраните в хода на производството доказателства съдът прие следното:
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в О. жилища (Наредбата) е приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на О. С. – Б. на 16.02.2005 г. (л. 78 и сл.), с гласовете на 12 от присъствалите 12 О. съветници.
По допустимостта на протеста ответникът не е противопоставил възражение, като оспорването на подзаконовия нормативен акт не е ограничено със срок във времето (чл. 187, ал. 1 АПК) и инициативата за образуване на производството с протест на П., включително от Р. П., е законово уредена – чл. 186, ал. 2 АПК и Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2009 г.
За спазването на установения от Закона за нормативните актове ред за обявяване на проекта за наредба с мотивите в срока по отм. чл. 2а от Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 55 от 2003 г., сега 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове), не са съхранени документи поради изтеклия срок от 2005 г. и съдът не обсъжда нарушения по чл. 146, т. 3 АПК.
По основателността за съответствие на оспорените разпоредби по чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – протестът за обявяване на нищожността им е неоснователен.
Нормотворческата компетентност на общинските съвети за регулиране на обществените отношения относно условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в О. жилища по чл. 43 и чл. 45 от Закона за общинската собственост (ЗОС), включително за продажбата им, е делегирана от законодателя – чл. 45а и чл. 47, ал. 3 ЗОС. В тази връзка протестът е немотивиран по искането за обявяване за нищожни на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 15, ал. 2, чл. 25, ал. 2, изр. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 4 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата. Нарушение по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК не е изтъкнато и би било неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 45а и чл. 47, ал. 3ОС, а останалите развити съображения – за противоречие в смисъла на чл. 15 ЗНА - не отричат компетентността на общинския С. да уреди условията и реда за оценка на жилищните нужди и за настаняване в О. жилища, поради което са неотносими към искането за обявяване на нищожност.
По искането за отмяна на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата, поради несъответствието им с разпоредбите на чл. 99 и сл. АПК, протестът е също неоснователен.
И с трите разпоредби е уредена хипотеза на „обезсилване“ на издадена заповед за настаняване в общинско жилище (чл. 11, ал. 4 и чл. 25, ал. 2, изр. 1 от Наредбата) и за „отмяна“ на издадена заповед за продажба на общинско жилище (чл. 45, ал. 5 от Наредбата), П. посочените в тях условия – незаемане на жилището в едномесечен срок от влизане в сила на настанителната заповед (чл. 11, ал. 4 от Наредбата), съответно от издаването и връчването й (чл. 25, ал. 2, изр. 1 от Наредбата), както и П. незаплащане в едномесечен срок от връчването на заповедта за продажба на дължимите цена, данъци, такси и разноски (чл. 45, ал. 5 от Наредбата), които като предмет на правно регулиране са в обхвата на наредбата по чл. 45а ЗОС – условия и ред за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища по чл. 43 и 45 ЗОС, както и за продажбата им (чл. 47, ал. 3 ЗОС). Редът и условията за настаняване в и за продажба на О. жилища са предоставени от законодателя на преценката на общинските съвети с наредбата по чл. 45а ЗОС, като извън императивността на разпоредбите относно кръга от нуждаещи се по чл. 43, 45 и 47 ЗОС, преценката не е ограничена. Уредените хипотези на отмяна на издадена заповед за настаняване и за продажба на О. жилища не съставлява извънреден способ за контрол върху административен акт, който да бъде преценяван за съответствие с уредения в разпоредбите на чл. 99 и следващите на АПК. Отмяната на заповедта по чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата не съставлява отмяна на влязъл в сила административен акт в смисъла на чл. 99 АПК, доколкото самата заповед за настаняване е елемент от фактическия състав по настаняване в общинско жилище, респективно за продажбата му. С издаването им не възникват правата за ползване на общинско жилище (чл. 11, ал. 1 от Наредбата), респективно за придобиване на собствеността върху него (чл. 45, ал. 4 от Наредбата), и производството по Глава седма на Дял втори на АПК (чл. 99 – 106) е неприложимо за заповедите по чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1, чл. 45, ал. 5 от Наредбата. Извънредният способ за контрол на влезли в сила административни актове по чл. 99 и следващите на АПК е приложим за влезли в сила индивидуални и общи административни актове по чл. 21 и чл. 65 АПК, от които настъпват правните последици за правата и задълженията на адресатите им. В случая предвидената отмяна на заповеди за настаняване и за продажба на О. жилища, които като елемент от фактически състав, нямат самостоятелно правно значение за настаняване и продажба на О. жилища без сключен договор за наем и за продажба, не засяга права и законни интереси на субектите с право на настаняване и с право да закупят общинско жилище, с оглед което не съставлява създадено с подзаконов нормативен акт правомощие за контрол, в отклонение от предвидения в чл. 99 и сл. АПК процесуален ред. И доколкото разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата уреждат процесуални действия – част от реда за настаняване и продажба на О. жилища, като предпоставките за приложението им са условия в смисъла и в предметния обхват на наредбата по чл. 45а вр. чл. 47, ал. 3 ЗОС, съпоставянето на оспорените разпоредби с процесуални на АПК - чл. 99 и следващите, с различен предмет на правно регулиране, е неправилно. Изтъкваните от прокурора в протеста несъответствия за отмяната им не съставляват противоречие с нормативен акт от по-висока степен в смисъла на чл. 15 ЗНА и отсъстват основания да бъде уважен.
В останалата му част - за отмяна на разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 4 от Наредбата, протестът следва да бъде уважен.
С разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, във връзка с установяването на жилищните нужди за настаняване под наем в О. жилища, О. С. - Б. е определил режийни разноски за оценка на притежаваното недвижимо имущество от съответните служби на общинската администрация в размер на 2% от стойността на имота - такса по смисъла на чл. 111 ЗМДТ. В тази връзка, в компетентността на О. С. – Б. е да въведе такса в производството за оценка на недвижимото имущество на кандидатите за настаняване в жилища по чл. 43 ЗОС – чл. 111 ЗМДТ, и да определи нейния размер - чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, макар и мястото на тази регламентация да не е в наредбата по чл. 45а ЗОС. В противоречие с правилата на чл. 7, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 12 ЗНА, задължението за заплащане на такса в производството за настаняване в жилища по чл. 43 ЗОС е уредено в наредбата по чл. 45а ЗОС. Обществените отношения в областта на местните такси следва да бъдат уредени с наредбата по чл. 9 ЗМДТ - чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА. Затова и доколкото разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата е незаконосъобразна и поради необосноваността на посочения размер на режийните разноски от 2% с оглед принципите на закона по чл. 8, ал. 1 ЗМДТ и разпоредбата на чл. 115а ЗМДТ, следва да бъде отменена.
Разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 4 от Наредбата разширяват и стесняват кръга на лицата по чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОС. С първата от тях О. С. – Б. е предоставил право на настаняване в резервни жилища е на кметове, заместник кметове и кметски наместници, които не са сред кръга от лица по чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОС. Законодателят е делегирал на общинските съвети компетентност да уредят с наредбата по чл. 45а ЗОС условията и реда (предпоставките и процедурата) за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в резервни жилища по чл. 45 ЗОС, но кръгът от лица с право на настаняване е изчерпателно уреден в закона. Други лица извън субектите – адресати на разпоредбата на чл. 45 ЗОС - не се ползват от правото на настаняване в резервни жилища и това право не може да бъде предоставено с подзаконов нормативен акт, след като законодателната делегация по чл. 45а, ал. 1 и 2 ЗОС не обхваща други въпроси освен изрично посочените. С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата О. С. – Б. е дописал закона – чл. 45 ЗОС, в противоречие с предназначението на наредбите по чл. 7, ал. 2 ЗНА.
Противоречието на чл. 30, ал. 1 от Наредбата с разпоредбата на чл. 45 ЗОС, в смисъла на чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА, е основание за отмяната й (чл. 146, т. 4 вр. чл. 196 АПК), доколкото разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата, в приетата си редакция, не визира допустимото изключение по чл. 45а, ал. 3 ЗОС. Само в случаите на свободни О. жилища, за които няма нуждаещи се граждани по чл. 43 и 45 ЗОС, законът допуска отдаването им под наем на други лица по реда и условията на наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОС. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата очевидно не попада в изключението по чл. 45а, ал. 3 ЗОС, доколкото създава право за настаняване в резервни жилища на кметове, заместник кметове и кметски наместници, независимо от наличието или липсата на нуждаещи се граждани по чл. 43 или чл. 45 ЗОС, каквото законът по чл. 45 ЗОС не предвижда.
Аналогични са съображенията за незаконосъобразност и на протестираната разпоредба на чл. 31, ал. 4 от Наредбата, която изключва от кръга на нуждаещи се лица по чл. 45 ЗОС „… лица, чиито собствени жилища са станали негодни за използване поради естествено износване, застрашени са от самосрутване, вредни са в санитарно-хигиенно отношение или загрозяват и поради това, че не могат да се поправят или заздравят, подлежат на премахване по реда на ЗУТ“. Законът принципно не изключва настаняването на лица в предвидените от чл. 31, ал. 4 на Наредбата хипотези. Включително, изрично е включил в кръга на нуждаещите се по чл. 45, ал. 1, т. 1 ЗОС и лицата, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване. Дали лицата с жилища, негодни за използване поради естествено износване, застрашени от самосрутване, вредни в санитарно-хигиенно отношение или загрозяват и поради това, че не могат да се поправят или заздравят, подлежат на премахване по реда на ЗУТ, отговарят на условията за настаняване в резервни жилища е въпрос на оценка на жилищните нужди в процедурата по настаняване, но не е основание за предварителното им изключването от кръга на нуждаещи се с наредбата по чл. 45а ЗОС. Този кръг е очертан от закона императивно - чл. 45 ЗОС, и всяко отклонение от него е противоречие в смисъла на чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА.
По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 196 АПК, следва да бъдат присъдени разноските на Р. П. – Р. в производството в размер на 20 лв. - за публикуване на обявление за оспорването в Държавен вестник.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 196 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в О. жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на О. С. – Б. на 16.02.2005 г.
ОТХВЪРЛЯ протеста на П. от Р. П. – Р. в останалата му част – за обявяване на нищожност или отмяна на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в О. жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на О. С. – Б. на 16.02.2005 г.
ОСЪЖДА О. С. – Б. да заплати на Р. П. – Р. сумата от 20 (двадесет) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
М.К.