и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 149 и сл. АПК, образувано по жалба от „. А. Д. – Г. П.“ – с. М., общ. Г. против писмо Изх. № 01-6500/3580 от 28.06.2019 г. на З. И. Д. на ДФ „. – С. с искане за неговата отмяна.
В жалбата се твърди, че с Решение № 01/311/00641/3/01/04/01, Изх. № 01-6500/3580 от 13.07.2017 г. на ИЗ на ДФЗ на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 19 379,99 лв. по сключения договор за отпускане на финансова помощ за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРЗР по Договор№ 01/311/00641 от 07.10.2014 г. По жалба от срещу така издаденото решение е образувано а. д. № 616/2017 г. по описа на БлАС. След справка в деловодната програма на съда е видно, че с постановения по делото съдебен акт обжалваното решение е отменено. С Решение № 2891/27.02.2019 г. по а. д. № 2099/2018 г. по описа на ВАС, съдът е отменил решението на БлАС и вместо него е изменил обжалвания административен акт, като е определил за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи, финансирани със средства на ЕЗФРЗР по сключения административен договор и е отхвърли жалбата на в останала й част. В мотивите на решението на ВАС е прието, че при определянето размера на финансовата корекция ДФЗ се е позовал на т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от И. Д. на ДФЗ, съгласно която при установено неизпълнение между 20% и 50% с времетраене на неизпълнението една финансова година, се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ. Поради прогласяване нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г. постановено с Решение № 15652/14.12.2018 г. на ВАС, по а. д. № 11440/2017 г., оставено в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. на 5 членен състав, по а. д. № 1757/2019 г. по описа на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г., търговецът е поискал от административния орган да уреди последиците от прогласения нищожен нормативен акт. С писмо Изх. № 01-6500-3580/28.06.2019 г. административният орган е оставил подаденото заявление без уважение, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
При тези данни съдът намира, че подадената жалба е недопустима поради липса на предмет.
Видно от данните по делото, със Заявление Вх. № 01-6500/3580 от 05.06.2019 г. жалбоподателят е уведомил административния орган за прогласената като нищожна Методика и е изложил съображения за приложимостта на чл. 195, ал. 2 АПК обуславящи необходимостта органът да се произнесе по правните последици от тази нищожност, като е поискал предприемането на правни и фактически действия и издаването на акт, с който да бъде отменено Решение № 01/311/00641/3/01/04/01, Изх. № 01-6500/3580 от 13.07.2017 г. на ИД на ДФЗ.
С обжалваното в настоящото производство писмо административният орган е уведомил търговеца, че с влязлото в сила съдебно решение, постановено по а. д. № 2099/2018 г. по описа на ВАС, съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, а в отменената му част, досежно 20 % от национално съфинансиране е издадено друго решение, спорът за законосъобразността на което е висящ пред БлАС.
Обжалваното писмо няма белезите на административен акт, постановен в производство по чл. 195, ал. 2 АПК, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Правното значение, действието и последиците на отменителното съдебно решение по оспорване на подзаконов нормативен акт са предмет на изрична уредба в АПК. По силата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 2 АПК). Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния подзаконов нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос на оперативна самостоятелност, а е задължение произтичащо пряко от закона, неизпълнението на което представлява бездействие по см. на чл. 256, ал. 1 АПК ( ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Задължението за фактическо действие по чл. 195, ал. 2 АПК не е свързано с издаването на административен акт, каквото е заявеното пред органа искане за издаване на административен акт за отмяна на издадения такъв, доколкото сезираният орган не е оправомощен за това, а издаденото уведомително писмо, предмет на делото не е административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Защитата срещу бездействието на административния орган по задължение за фактически действия, произтичащи пряко от закон е искова и се реализира по реда на чл. 256, ал. 1 АПК с конкретно посочен петитум, съобразно предмета на повдигнатия пред съда административноправен спор, каквото не е настоящото производство. Производството по жалбата против уведомителното писмо като административен акт, съдържащ отказ за издаване на друг административен акт не е идентично с производството по чл. 256, ал. 1 АПК. Уреденият правен способ по чл. 256, ал. 1 АПК се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник и да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила. Съществен въпрос в хипотезата на неоснователно бездействие е вида и характера на претендираните дължими, но неизпълнени административни действия, като релевантно за приложимостта на търсената по този ред защита е извършването на конкретни фактически действия, каквито в настоящия случай с оглед съдържанието на жалбата не са изложени, със съответно на тях искане. Служебното начало в административния процес е служебно дотолкова, доколкото съдът дължи произнасяне на основание чл. 168 вр. чл. 143 АПК по предмета на спора, очертан от изложените обстоятелства и търсената защита, с оглед принципа на диспозитивното начало, но не и да замества волята на оспорващия или по предположение да я тълкува.
По изложените съображения и доколкото обжалваното писмо не е административен акт и защитата срещу бездействието на органа не може да бъде осъществена по този процесуален ред, жалбата срещу него е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд – Благоевград

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „. А. Д. – Г. П.“ – с. М., общ. Г. против писмо Изх. № 01-6500/3580 от 28.06.2019 г. на З. И. Д. на ДФ „. – С..
ПРЕКРАТЯВА производството по а. д. № 731/2019 г. по описа на БлАС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Р България в 7 дневен срок от връчване на съобщение до страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
О.М.