и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба на „. ОД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. И. Р. № *. . 1, ап. *, представлявано поотделно от управителите И. К. Г. и И. И. Г., против Решение № 502417/21.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 71/2021 г. по описа на Районен съд – Р., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 517405-F534380 от 11.06.2020 г. на Началника на О. „. Д.“ – С. в ЦУ на Н., и е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона. Твърди се, че за дружеството е отпаднало задължението за отпечатване на дневен финансов отчет с оглед настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. (изм. ДВ бр. 52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г.). Последващото отпадане на посоченото задължение според касатора води до липса на основание за търсене на отговорност на дружеството, поради наличие на по-благоприятна разпоредба, приета преди влизане в сила на наказателното постановление. Излагат се доводи и по приложението на чл. 28 от ЗАНН и определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение са доразвити в представено по делото писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател „. ОД. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от законния представител на санкционираното дружество И. К. Г..
Ответникът по касационната жалба – О. „. Д.“ – С. в ЦУ на Н., в депозирано по делото писмено становище от главен юрисконсулт М. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил НП № 517405-F534380 от 11.06.2020 г. на Началника на О. „. Д.“ – С. в ЦУ на Н., с което на „. ООД за извършено нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган. Този извод съдът е обосновал с оглед на установеното, че на 03.01.2020 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отпечата дневен финансов отчет от монтираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), тъй като същото не притежава коригирана версия на фърмуера в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора.
Решението е правилно.
В изпълнение на задължението за служебно установяване на релевантни за повдигнатия пред него спор факти, районният съд е провел пълно и главно доказване и безпротиворечиво е установил възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря. Правните извода на съда за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора, също са правилни и в съответствие с приложимия материален закон.
Имуществената отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че при извършена на 05.01.2020 г. проверка от органите по приходите в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – семеен хотел „А-*“, находящ се в гр. Б., ул. „Н.Р. № *, стопанисван от „. О. в който има монтирано, въведено в експлоатация, с изградена дистанционна връзка с Н. и работещо фискално устройство модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT826821 и фискална памет № 02826821,след извършена съпоставка на данните от контролната лента на електронен носител (КЛЕН), на която се съхранява копие на всяка отпечатана/генерирана в електронен вид бележка е установено, че на 23.12.2019 г., 25.12.2019 г. и на 03.01.2020 г., обектът е работил и са извършвани продажби на клиенти, за които са издавани фискални бележки, но не са отпечатвани дневни финансови отчети в края на всеки работен ден. За констатираното нарушение на реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби срещу дружеството – жалбоподател е съставен АУАН сер. № AN № F534380/16.01.2020 г., въз основа на който е издадено процесното НП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за неизпълнение на задължението за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 03.01.2020 г.
Действително с изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № H-18/2006 г., ред. ДВ, бр. 52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г., отпада задължението за лицата по чл. 3, които използват ФУ и ИАСУТД, да отпечатват дневен финансов отчет. С това изменение на чл. 39, ал. 1 от Наредбата са приети преходни и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г., в сила от 02.07.2019 г. В § 21, ал. 2 (ред. ДВ бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) от ПЗР се сочи, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба № H-18/2006 г. (ДВ бр. 8 от 2020 г.), съгласно последното изменение, всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случаи когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. За обезпечаване на новопредвидената функционалност в § 21, ал. 1 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г., е въведено изискване в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на ФУ да представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.
Тази правна регламентация обосновава извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие, а именно до привеждане на фискалното устройство в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г. По делото няма данни фискалното устройство,въведено в експлоатация в обекта на касатора,да е осигурявало изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет към момента на проверката няма и такива твърдения.Ето защо,правилно районният съд е приел,че в случая посоченото задължение съществува за санкционираното дружество, като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18, доколкото същото не е въвело в експлоатация фискалното устройство с посочените характеристики, в срока, визиран в § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредба №Н-18/ДВ бр. 52/2019 г. /. Следователно последвалата нормативна промяна на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. / не води автоматично до отпадане на посоченото задължение за лицата по чл. 3 от Наредба №Н-18, както счита касатора, нито пък е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В случая, както бе казано по-горе, задължението за отпечатване на дневен финансов отчет не е отпаднало, а е променен способът за неговото изпълнение – автоматично генериране от ФУ, вместо ежедневно отпечатване с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН. Не е отпаднала и санкцията по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която се налага на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Следователно, в случая не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, отпаднала наказуемост или декриминализация на нарушението, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството за извършеното на 03.01.2020 г. нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените форма и съдържание. Материалноправната норма е приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се срещу дружеството административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В заключение съдът следва да посочи, че конкретното нарушение не е маловажно. Нарушението не се отличава с нищо от типичните нарушения от този вид, като в жалбата не са изтъкнати никакви причини, които евентуално да доведат до намаляване на обществената опасност на извършеното, поради което приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
По тези съображения,касационният състав намира,че решението на районния съд, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника,за касационната инстанция,пред която същият е изготвил писмено становище. Съдът намира искането за основателно,предвид изхода на спора и определя размера му,на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,вр. чл.37,ал.1 от ЗПП,на 80 лв. за производството пред настоящата инстанция.Разноските следва да се заплатят на Н.-гр.С.,в чиято структура попада О. „. Д.“.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502417/21.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 71/2021 г. по описа на Районен съд – Р., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 517405-F534380 от 11.06.2020 г. на Началника на О. „. Д.“ – С. в ЦУ на Н..
ОСЪЖДА „. ОД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. И. Р. № *. . 1, ап. 1, представлявано поотделно от управителите И. К. Г. и И. И. Г., да заплати на Националната агенция приходите-гр.С. разноски в размер на 80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариана Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
СВ