и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл. 63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, подадена чрез юриск. М. М., против Решение №
3136/15.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 167/2014 г. по описа на Районен
съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
88617-F089641/16.12.2013 г. на Директора на офис Благоевград при ТД на НАП – София.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – В. К. С., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност
на жалбата и правилно приложение от страна на районния съд на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 88617-F089641/16.12.2013 г. на Директора на офис Благоевград при ТД на НАП - София, с което на В. К. С. в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител, е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т.
2, б. “а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, за това, че не е подала в законоустановения срок – до
25.10.2013 г. в ТД на НАП – гр. София, офис Благоевград, Декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице” за месец септември 2013 г.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, след като
правилно е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните
допустими и относими доказателства, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН относно необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на производството пред административно-наказващия орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. От друга страна, първоинстанционният съд е счел, че следва да приложи института на маловажността с оглед ниската степен на обществена опасност на нарушението и липсата на вредни последици от него за бюджета.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че решението е
постановено в съответствие с материалния закон. Аргументи:
Страните не спорят по фактите и същите са установени безпротиворечиво от
първоинстанционния съд, който правилно е приел, че е установено авторството на деянието, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Тези
изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Правилна е и преценката на Районен съд – Б. относно наличието на основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да се прецени дали конкретното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на горецитираната разпоредба, следва да се обсъдят и преценят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръга на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществена опасност на нарушението. Обстоятелството, че процесното нарушение е формално, не следва да изключва автоматично възможността за прилагане на института на маловажността. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен материал се установява, че нарушителят е физическо лице – земеделски производител, за който няма данни за невнасяне на дължимите осигурителни вноски за дейността му като земеделски производител, както и че Декларация Образец № 1 за м. септември 2013 г. е била подадена по негова инициатива, макар и след изтичането на законоустановения срок за подаването й. Т.е. лицето не е имало за цел да избегне заплащането на дължимите суми, което води до извода, че в случая не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това, видно от отбелязването в процесното наказателно постановление, нарушението е за първи път.
С оглед изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че
конкретното нарушение, за което на В. К. С. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 250.00 лева, е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид,
поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от
АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3136/15.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 167/2014
г. по описа на Районен съд – Б.

Решението е окончателно.


Председател: /п/ Мария Тодорова Членове: /п/ Саша Алексова
/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
Г.Б.