и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във връзка с чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Първоначално то е било образувано пред Административен съд – София град /АССГ/ по жалба на А. К. Й., с ЕГН *, с постоянен адрес : Г. Б., ж. к. “Е.“, бл. 53, . 2, ап. 5, срещу Заповед № П- 22/ 06.03.2015г. на Председателя на Д. А. за М. и Т. Н. /ДАМТН/, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността “старши инспектор” в О. ИДТН Западна Б., сектор Югозападен район на ДАМТН. С жалбата наред с оспорването на законосъобразността на заповедта, на основание чл. 203 от АПК, оспорващият е предявил и иск за присъждане на обезщетение, за времето, през което същият е останал без работа, поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение.

С Определение от 18.05.2015г., сезираният съд – АССГ, І отделение, 46 състав, на основание чл. 206, ал. 1 от АПК е разделил производството по делото, като е постановил отделно разглеждане на жалбата срещу Заповед № П- 22/ 06.03.2015г. на Председателя на ДАМТН /адм. д. № 3429/ 2015г. по описа на АССГ/, от частта й, с която се иска присъждане на обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, доколкото тези претенции подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. По претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104 от ЗДСл. е било образувано адм. д. № 5001/ 2015г. по описа на АССГ. Решаващият състав на съда по това дело е намерил, че решението по административно дело № 3429/ 2015г. по описа на АССГ е от преюдициално значение за правилното решаване на спора по адм. д. № 5001/ 2015г. по описа на АССГ, поради което и с влязло в сила разпореждане, производството по последното посочено дело е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

С Решение № 6678/ 02.11.2015г. на АССГ пост. по адм. д. № 3429/ 2015г. по описа на съда, оспорената заповед е отменена, като с влязло в сила Решение № 6924/ 02.06. 2017г. на ВАС, посочения съдебен акт е оставен в сила.

С Разпореждане от 03.07.2017г. пост. по адм. д. № 5001/ 2015г. по описа на АССГ, с оглед влязлото в сила решение по адм. д. № 3429/ 2015г. по описа на същия съд, производството по посоченото дело е възобновено.

С Определение № 5760/ 18.08.2017г. пост. по адм. д. № 5001/ 2015г. по описа на АССГ, съставът на съда, е прекратил образуваното пред него производство по посоченото дело, като местно неподсъдно му, е и изпратил делото за разглеждане на Административен съд – Б.. Основният довод на АССГ е, че по силата на чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като в разглеждания казус, според него, увреждането e настъпило в Г. Б., а там бил и постоянният адрес на ищеца – Г. Б., кв. Еленово.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид естеството на исковата претенция – такава по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104 от ЗДСл., и като съобрази приложимите разпоредбите на ЗОДОВ и АПК, касаещи подсъдността на исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове намира, че Административен съд - Б. не е компетентен да се произнесе по исковата претенция на А. Й. срещу ДАМТН, а делото е местно подсъдно на Административен съд София - град, по следните съображения :

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Ал. 2 предвижда, че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Следователно доколкото в глава единадесета от АПК /чл. 203 и сл./ няма предвидени специални правила за местната подсъдност, следва да се приложат правилата на ЗОДОВ и по- конкретно - чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна, като изборът се прави от ищеца винаги когато не е налице съвпадение между мястото на увреждането и настоящия му адрес. Очевидно е, че когато те съвпадат обективно няма как такъв избор да бъде направен, но когато са различни, правото на преценка кой съд да сезира, принадлежи само и единствено на ищеца. В случая такова съвпадения няма. Погрешно съставът на АССГ е приел, че мястото на увреждане в казуса е в Г. Б.. Напротив – мястото на увреждане е в Г. София, доколкото именно там е издаден отменения незаконосъобразен акт, от който ищецът търпи вреди - Заповед № П- 22/ 06.03.2015г. на Председателя на ДАМТН, а не е в Г. Б.. В такава насока е и практиката на ВАС по подобни казуси, която сочи за “място на увреждането“ – мястото на издаване на отменения акт – напр. Определение № 8059/ 08.06.2011г. пост. по адм. д. № 5279/ 2011г. по описа на ВАС, ІІІ отд., Определение № 10200/ 03.10.2016г. пост. по адм. д. № 9443/ 2016г. по описа на ВАС, І отд., Определение № 9922/ 28.09.2015г. пост. по адм. д. № 9292/ 2015г. по описа на ВАС, ІІІ отд. и др. Ето защо, след като мястото на увреждането е Г. София /като място на издаване на отменения акт/, а настоящият и постоянен адрес на ищеца, макар и да са в Г. Б., но той поради една или друга причина, е избрал да предяви иска си пред АССГ, като съд по мястото на увреждането, е недопустимо този съд да променя неговата ясно изразена воля и да му натрапи подсъдност, която очевидно ищецът не е желаел.

По тези съображения, и като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 2 от АПК, както и обстоятелството, че ищецът вече е направил избора си на местно компетентен съд – АССГ /като съд по мястото на увреждане/, настоящият сезиран съд, не е компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Й. срещу ДАМТН.

Налице е спор за подсъдност между административни съдилища, който следва да бъде решен от съда по чл. 135, ал. 3, пр. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.135, ал. 5 от АПК, съдът

О П РЕ Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 657/ 2017г. по описа на Административен съд – Б..

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Административен съд - Б. и Административен съд - София - град.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд на Република Б. за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Е.Ф.