и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. - Б. против отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт предвидени в чл. 8, в частта относно „събиране, съхранение, транспортиране“ и в § 1, т. 10 от ДР в частта относно „събирането и съхранението“ от Наредба № 17 за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията Община Г. Д..
Позовавайки се на посочените в жалбата фактически и правни твърдения обосноваващи незаконосъобразността на обжалваните разпоредби на процесната Наредба се иска съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността, поради липса на компетентност за издаването им или да отмени поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона разпоредбите на подзаконов нормативен акт предвидени в чл. 8, в частта относно „събиране, съхранение, транспортиране“ и в § 1, т. 10 от ДР в частта относно „събирането и съхранението“ от Наредба № 17 за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д..
Ответникът, О. С. – Г. Д., не изразява становище по протеста.
По делото са приети писмени доказателства.
В изпълнение на задължението по чл. 188 от АПК, съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 83/22.10.2019 год., като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК.
Административен съд – Б., тричленен състав, след като взе предвид изложеното в протеста, изразените в съдебно заседание становища и след като прецени събраните писмени доказателства по делото, приема за установено следното:
О. С. – Г. Д. на свое заседание, проведено на 23.10.2014 год., с Решение № 460 по Протокол № 37 е приел Наредба № 17 за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д.. Към изисканата и представена в цялост административна преписка, ответникът е представил предложение от кмета на общината, адресирано до председателя на О. С. Г. Д., /л. 52 от делото/, с което позовавайки се на изготвени мотиви към проект за Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д. /л. 53 от делото/ е предложил общинският С. да отмени Наредба № 17 от 23.03.2010 год. за управление на отпадъците на територията на Община Г. Д., като приеме Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д.. Видно от съдържанието на Протокол за проведено публично обсъждане, на 28.09.2014 год. в 11:00 часа в залата на О. С. – Г. Д. е проведено публично обсъждане на проекта на Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д.. Проектът е публикуван на официалния сайт на общината на 11.07.2014 год. Представено е и становище от Постоянна комисия по законност, обществен ред, транспорт, организация на движението, предложенията, молбите и жалбите на гражданите и конфликт на интереси П. О. С. – Г. Д., в което комисията е изразила положително становище по предложението на кмета на общината за приемане на нова Наредба.
По делото е представено също така и Уведомително писмо изх. № 09-100-174 от 21.10.2019 год. по описа на О. С. – Г. Д., с което председателя на Общинския С. потвърждава актуалното съдържание на процесната Наредба в своята цялост.
Така приетите за установени от настоящият съдебен състав фактически обстоятелства се основават на приетите по делото писмени доказателствени средства, които не се оспорват от страните.
Предвид така приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на извършената служебна проверка на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването П. условията на чл. 186, ал. 2 от АПК, счита протеста за процесуално допустим. Оспорената наредба е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Протестът против разпоредби от административен нормативен акт, какъвто безспорно представлява Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д., е подаден от надлежна страна – П. към О. П. - Б., който на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК вр. чл. 127, т. 5 КРБ следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, започва или встъпва във вече образувани по АПК производства, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
В този смисъл протестът като подаден от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол подзаконов административен акт е процесуално допустим.
Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 от АПК.
Общинският С. е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност /по арг. на чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от ЗМСМА/. В нормата на чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ е регламентирано правомощието на общинския С. да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. С чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, /Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм. и доп./ /ЗУО/ е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредба условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Извън посочената хипотеза общинският С. няма компетентност да урежда с наредба изисквания към управлението на отпадъците.
С оспорената разпоредба на чл. 8 от процесната Наредба е регламентирано изрично дейностите по събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци могат да извършват лица, притежаващи съответното разрешение по чл. 35, ал. 1 от ЗУО. Посочената в наредбата норма на чл. 35, ал. 1 от ЗУО въвежда разрешителен режим за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, в частност: т. 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или т. 2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. Също така в ал. 2, т. 1-9 на чл. 35 от ЗУО са посочени лимитативно дейностите, за които не се изисква разрешение. По аргумента на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 на чл. 35 от ЗУО, законодателят е въвел регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV.
Анализа и съпоставката на чл. 35 от ЗУО, във връзка с §1, т. 41, 42, 44 и 46 от ДР на ЗУО с нормата на чл. 8 от оспорената Наредба води на извода за колизия между законов /ЗУО/ и подзаконов нормативен акт /оспорената Наредба/, П. разграничаване на дейностите по управление на отпадъците, както и в регламентиране на разрешителния режим за осъществяване на същите.
Разпоредбата на §1, т. 10 от Наредбата, сочи легалната дефиниция за „третиране на отпадъците“ по смисъла на Наредбата, а именно: „третиране на отпадъците“ е събирането, съхранението и обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производството на енергия и материали от отпадъци. Определителната норма на §1, т. 44 от ДР на ЗУО дава легалната дефиниция на „третиране на отпадъците“ по смисъла на закона, а именно: дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Също така в §1, т. 46 от ЗУО, законодателят е предвидил нарочно разделение на дейностите по управление на отпадъците, включвайки следните дейности, а именно: събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, след експлоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. В §1, т. 41 от ЗУО, „събирането“ е дефинирано като натрупване на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а в §1, т. 42 от ЗУО е дефинирано „съхраняването“ като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:
а) три години - П. последващо предаване за оползотворяване;
б) една година - П. последващо предаване за обезвреждане.
Посочените норми обосновават разликата, която законодателят прави между предварително съхранение и съхранението на отпадъци, включително разграничавайки събирането и съхранението от третирането. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че според легалните дефиниции на така посочените определителни норми от ЗУО, „събирането“ и „съхранението“ са дейности, предхождащи „третирането“ на отпадъците.
Горното обосновава извода, че в оспорената Наредба недопустимо и в противоречие със Закона, дейностите „транспортиране“ и „съхраняване“ са смесени и са включени в дейността по „третиране“ на отпадъците. Така възприетото в Наредбата разграничаване и поредността на дейностите по управление на отпадъците, ведно с посоченото лимитативно изброяване на същите като отделни дейности в хипотезиса на оспорената норма на чл. 8 от Наредбата сравнени с цитираните норми от ЗУО, сочи на извода, че за дейностите „събиране“, „съхранение“ и „транспортиране“, законодателят не предвижда разрешителен режим.
Следователно, нормата на чл. 8, в частта относно „събиране, съхранение, транспортиране“ и нормата на § 1, т. 10 от ДР в частта относно „събирането и съхранението“ от Наредба № 17 за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д. са приети извън материалната компетентност на местния орган на самоуправление, предоставена с нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗУО. Със същите органът е уредил вече уредени с по-висш нормативен акт обществени отношения, а именно със ЗУО, в разпоредбите на чл. 35 от ЗУО, във връзка с §1, т. 41, 42, 44 и 46 от ДР на ЗУО, излизайки извън рамките на законовата делегация, а липсата на материална компетентност води до нищожност на приетите разпоредби. Ето защо оспорването се явява основателно и атакуваните разпоредби следва да се прогласят за нищожни, като приети от некомпетентен орган.
С оглед формирания извод за нищожност на процесните разпоредби, съдът не обсъжда изпълнението на процесуалните изисквания П. приемането и́, както и доводите на оспорващия за материална незаконосъобразност на същата.
П. този изход на делото,съобразно правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата П. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за публикация на оспорването в Държавен вестник в размер на 20. 00 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на подзаконов нормативен акт предвидени в чл. 8, в частта относно „събиране, съхранение, транспортиране“ и в § 1, т. 10 от ДР, в частта относно „събирането и съхранението“ от Наредба № 17 за управление на отпадъците, поддържане и опазване чистотата на територията на Община Г. Д., приета с Решение № 460 по Протокол № 37 от 23.10.2014 год. на О. С. – Г. Д..
ОСЪЖДА О. С. – Г. Д. да заплати на О. П. - Б., сумата от 20. 00 /двадесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски, за публикуване на оспорването в Държавен вестник.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила,решението да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, съгласно чл. 194 от АПК.


Председател: /п/ Ваня Вълкадинова

Членове: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
О.М.