и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ... – П., чрез законния представител против Решение № ПИ-322/15.08.2019 г. на Директора на ТД на Н. – С., с което е оставена без уважение (отхвърлена като неоснователна) жалбата на дружеството срещу Разпореждане Изх. № С190001-105-0226331/09.07.2019 г. за присъединяване, издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Конкретно жалбоподателят твърди, че не е участвал в производството по установяване на вземанията, предмет на присъединяването, поради което е бил лишен от възможност да се защити в хода на проведеното административно производство. Издадения ревизионен акт е обжалван, като производството не е приключило и същият не е влязъл в сила. Бланкетно твърди, че част от задълженията са платени, а по отношение на други е настъпила погасителната давност. Счита, че е налице несъответствие между размера на задълженията, определени по РА и и тези, посочени в оспореното от него разпореждане. Иска се оспорваното решение да бъде отменено.
Ответникът – Д. на ТП на Н. – С., чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че срещу жалбоподателя ... ООД – П. е образувано изпълнително дело № 160009844/2016 г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 47 898,97 лв. На основание чл. 221 ДОПК му е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, получено на 06.07.2016 г., като дължимата сума не е заплатена. По искане на публичния взискател, на основание чл. 217, ал. 2 ДОПК, публичният изпълнител е издал Разпореждане за присъединяване Изх. № С190001-105-0226331/09.07.2019 г., за установени с ревизионен акт задължения. С Ревизионен акт № Р-*3855-091-002/18.04.2019 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-*7067-003-002/09.05.2019 г. са установени публични вземания по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗО ДОО и такси по актове за установяване на публични вземания в общ размер 90 629,66 лв.
Разпореждането е оспорено пред директора на ТД на Н. – С. по реда на чл. 266, ал. 1 ДОПК, който с Решение № ПИ-322/15.08.2019 г. е оставил жалбата без уважение.
Решението е връчено на адресата по електронен път на 20.08.2019 г., който го е обжалвал чрез административния орган до съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 27.08.2019 г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена от надлежна страна – адресат на обжалвания акт, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Акта е издаден от компетентен по чл. 267, ал. 2 вр. чл. 266, ал. 1 ДОПК орган – директорът на ТД на Н. - С., комуто е предоставена от закона компетентност да се произнася по законосъобразността на действията на публичния изпълнител, поради което е валиден административен акт. Спазено е изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК с подробно изложени фактически и правни основания за издаването му, като административнопроизводствените правила са спазени.
С разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК законодателят е регламентирал, че в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми. Съобразно горното при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице нормативните изисквания за това. На първо място, необходимо е новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане като заедно с това да е спазено и условието да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на тези предпоставки преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законът е предоставил на публичния изпълнител, като последният следва да установи дали е налице годен титул за изпълнение.
Съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, актове по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, влязло в сила НП, влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано, и разпореждане по чл. 211, ал. 3 от ДОПК. Преценката на съда за законосъобразно упражняване на предоставеното от закона правомощие се свежда до установяване наличието на визираните в чл. 217 ДОПК предпоставки.
В настоящия случай с Разпореждане за присъединяване Изх. № С190001-105-0226331/09.07.2019 г. към образуваното изпълнително дело № 160009844/2016 г. са присъединени изискуеми публични вземания по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗО, ДОО и такси по актове за установяване на публични вземания, установени с РА № Р-*3855-091-002/18.04.2019 г. и РАПРА № П-*7067-003-002/09.05.2019 г. Правилна е преценката на публичния изпълнител, че са налице предпоставките за присъединяване на взискателя към образуваното изпълнително производство, тъй като се касае за публични вземания, които не са погасени в законоустановения срок. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение, че материалния закон е неправилно приложен, доколкото липсва изпълнителен титул по отношение на присъединените публични вземания, тъй като установените вземания са по невлязъл в сила ревизионен акт и ревизионен акт за поправка.
Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Такъв акт, представляващ изпълнително основание е ревизионният акт, независимо дали е обжалван и производството е висящо или е влязъл в сила – арг. чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно, независимо дали настоящият жалбоподател е оспорвал законосъобразността на издадения срещу него РА и РАПРА, то установените с него публични задължения представляват годен титул за допуснатото присъединяване.
Въпреки поддържаните в жалбата твърдения, че част от задълженията (не са конкретизирани) са изплатени, доказателства за извършеното плащане не са представени, поради което съдът намира, че са дължими. Не е конкретизирано и по отношение на кои задължения оспорващият твърди, че са погасени по давност, за да бъдат изследвани предпоставките по чл. 171 ДОПК. От РА и РАПРА са установени задължения от 2014 г., по отношение на които давността не е изтекла, като отделно от това на този въпрос отговор следва да даде съдът, пред който производството по оспорване на РА е висящо.
Присъединяването на публични вземания по реда на чл. 217 от ДОПК е действие на публичния изпълнител, като за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което съответен кредитор да бъде присъединен към това производство. В случая въпросните предпоставки за допускане на присъединяването са били налице към момента на издаване на процесното разпореждане, както правилно е преценено от публичния изпълнител и горестоящия административен орган, изложил подробни съображения за това.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТД на Н. – С. сумата 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 268, ал. 2 ДОПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... ООД – П. против Решение № ПИ-322/15.08.2019 г. на Директора на ТД на Н. – С..
ОСЪЖДА ... ООД – П. да заплати по сметка на ТД на Н. – С. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.


С Ъ Д И Я : /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!

Г.Б.