И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И. М. М. от с.Б., общ.Г. Д., против Заповед № 28/09.10.2015 г. на Г. А. на О. Г. Д., с която е оттеглено издаденото Удостоверение за търпимост № 125/02.10.2015 по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за обект „Полумасивна жилищна сграда със ЗП от 40,00 кв.м“, изградена в северозападната част на УПИ І-625 от кв.25 по плана на с.Б., общ.Г. Д., на ъгъла на уличната регулация, издадено от Г. А. на О. Г. Д..
В жалбата се твърди, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, без да се сочат конкретни отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Претендира се отмяната на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат, който ангажира доказателства и представя писмено становище.
Ответникът – Главният А. на О. Г. Д., не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на оспорващата страна, намира за установено следното :
А. Ю. К., Б. Ю. И., С. Ю. К. и С. Ю. Б. са съсобственици на УПИ – парцел І, имот с пл.№ 625, от кв.25 по плана на с.Б., общ.Г. Д., с площ на парцела от 373,00 кв.м, ведно с построените в имота 2-етажна жилищна масивна сграда със ЗП от 72,00 кв.м, паянтова селскостопанска сграда със ЗП от 36,00 кв.м и паянтова постройка със ЗП от 10,00 кв.м, видно от нот. акт № 34 т.Х, рег.№ 15558, д.№ 1744/2007 г.(стр.18,19).
Б. Ю. И. е придобил и останалите 9/10 ид. части от УПИ – парцел І, имот с пл.№ 625, от кв.25 по плана на с.Б., общ.Г. Д., с площ на парцела от 373,00 кв.м, ведно с построените в имота 2-етажна жилищна масивна сграда със ЗП от 72,00 кв.м, паянтова селскостопанска сграда със ЗП от 36,00 кв.м и паянтова постройка със ЗП от 10,00 кв.м, видно от нот. акт № 190, т.Х, рег.№ 16396, д.№ 1923/2007 г. (стр.20,21).
И. М.М. е собственик на ½ ид. част от УПИ парцел І , имот с пл.№ 625 от кв.25 по плана на с.Б., общ.Г. Д., с площ на целия парцел от 752,00 кв.м, ведно с построената в имота 2-етажна жилищна сграда със ЗП от 80,00 кв.м, построена в севената част на имота; полумасивна жил. сграда със ЗП от 40,00 кв.м, находяща се в северозападната част на имота на ъгъла с уличната регулация и полумасивна сграда със ЗП от 25,00 кв.м, находяща се в югоизточната част на имота на граничната регулационна линия между УПИ ІІ и УПИ VІІІ, видно от нот. акт № 114, т.ІІІ, рег.№ 5595, д.№ 475/2014 г. (стр.12,13).
Прието е Удостоверение № 420/09.07.2015 г. от Кмета на с.Б., с което се удостоверява, че старите жилищни сгради в парцел І от кв.25 по действащия план на с.Б. не се запазват (стр.9).
На 23.09.2015 г. Б. И. е подал до Общинска администрация – гр.Г. Д., заявление с вх.№ 94-00-2955 за издаване на удостоверение за търпимост на гараж и постройка, находяща се в УПИ І, с пл.№ 625 от кв.25 по плана на с.Б., изградена преди 1987 г., като е приложил изискуемите се документи (стр.16).
На 01.10.2015 г. И. М. М. е подал до Общинска администрация – гр.Г. Д., заявление с вх.№ 94-00-3015 за издаване на удостоверение за търпимост на полумасивна жилищна сграда с площ от 40,00 кв.м, находяща се в УПИ І, с пл.№ 625 от кв.25 по плана на с.Б., изградена преди 1987 г., като е приложил изискуемите се документи(стр.11).
На 02.10.2015 г. Главният А. на О. Г. Д. е издал Удостоверение за търпимост № 125, с което е удостоверил, че обект – полумасивна жилищна сграда със ЗП от 40,00 кв.м, построена в УПИ І-625, в кв.25 по плана на с.Б.от Ибр.М.М. преди 1987 г., е търпим строеж по смисъла на закона (стр.10).
С Удостоверение за търпимост № 126//02.10.2015 г. Главният А. на О. Г. Д., е удостоверил, че обекти – гараж със ЗП от 38,00 кв.м и пристройка със ЗП от 15,00 кв.м към съществуваща жилищна сграда, построени в УПИ І-625, в кв.25 по плана на с.Б. от Б. Ю. И. преди 1987 г., са търпими строежи по смисъла на закона (стр.15).
Със Заповед № 28//09.10.2015 г. Главният А. на О. Г. Д. е оттеглил издаденото Удостоверение за търпимост № 125/02.10.2015 г., издадено от Г. А. на общината (стр.3).
Заповедта е била съобщена на заинтересованото лице И. М. на 04.10.2015 г., видно от известие за доставяне от същата дата (стр.5).
Недоволен от тази заповед, Ибр.М.М. я е оспорил пред БлАС на 28.10.2015 г., видно от клеймото върху жалбата (стр.2).
При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи :
Жалбата на Ибр.М. е процесуално допустима – подадена в срок от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен, като този индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Г. А. на О. Г. Д., предвид §16, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ. В хипотезите на чл.99, т.1-7 от АПК са предвидени основанията, при наличието на които влязъл в сила ИАА или ОАА, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. В случая главният А. на общината е издал процесната заповед по реда на чл.99, ал.1 от АПК, макар и непосочена като правно основание. Удостоверението по §16 от ПР на ЗУТ е позитивен акт, който не подлежи на обжалване пред съда от лицето, в чиято полза е издаден, а и не подлежи на оспорване и от всяко друго лице, тъй като не се засяга чужда правна сфера. Отмяната на удостоверението по реда на чл.99 и сл. от АПК е в правомощията на Г. А. на общината , като негов издател, поради което неоснователно е оплакването на оспорващата страна за нищожност на заповедта.
Спазена е и предвидената от закона писмена форма, но при издаването на процесния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Заповедта не е мотивирана – не съдържа фактически и правни основания за издаването й, както изисква разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Като мотиви и фактически основания не могат да бъдат приети сочените в оспорения ИАА Заповед № 618/2007 г., с която е одобрен ПУП-ПР за УПИ І-625 от кв.25 по плана на с.Б., с който имота се разделя на два самостоятелни парцела – УПИ І-625 и УПИ ХІ-625, както и че в Скица № 142/23.03.2015 г. е цитирана заповедта на кмета за разделянето на двата имота и в нея не фигурирало обект „полумасивна жилищна сграда със ЗП от 40,00 кв.м“. Преждеспоменатата Заповед № 618/2007 г. не се съдържа в административната преписка и не е ясно от кого е издадена, в какво производство, кои са били страни в това административно производство и какво е нейното съдържание. Като доказателство по делото е прието Решение № 1919/08.12.2015 г., постановено по адм.д.№ 443/2015 г., на Административен съд - Благоевград (стр.35-37), с което е прогласена за нищожна Заповед № 618/16.08.2007 г., на Кметан а О. Г. Д.. Ако се приеме, че цитираната в оспорения иднивидуален администратевен акт Заповед № 618/2007 г. и Заповед № 618/16.08.2007 г. на Кмета на О. Г. Д. са един и същ административен акт, то главният А. на общината се е позовал на несъществуващо в правния мир основание, а именно - Заповед 618/16.08.2007 г. на кмета на същата О., което предпоставя също така незаконосъобразност на оспорения ИАА, поради противоречието му с материалния закон.
Също така в заповедта липсва посочването на каквото и да е правно основание – не е посочена никаква правна норма. Оспореният административен акт е издаден при условията на отзив в хипотезата на чл.91, ал.1 от АПК. Липсата на ясни мотиви прави невъзможно осъществяването на съдебен контрол върху заповедта, както и това че установяването на мотиви – фактически и правни основания за издаване на административен акт в съдебното производство по неговото оспорване е недопустимо, както от страна на самия административен орган, така и от всички заинтересовани страни, дори и от съда. Изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е императивно и липсата на тези реквизити – фактически и правни основания за издаването на акта, е самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт. Основателно е твърдението на оспорващата страна, че отзив на акт, издаден по реда на ЗУТ, може да бъде валидно извършено при наличието на предпоставките на чл.214а от ЗУТ /отм./, в сила към момента на издаване на процесната заповед, и доколкото удостоверението по §16 от ПР на ЗУТ не попада в изчерпателно изброените актове, по отношение на които е приложим специалния закон, то главният А. на общината не може да оттегли влезлия в сила акт по ЗУТ. Оттегленото удостоверение за търпимост е издадено на 02.10.2015 г. и на тази дата е влязло в сила. От събраните доказателства по делото не може да приеме, че заповедта на Г. А. на общината е издадена на основание чл.99, ал.2 от АПК, предвид сочените е заповедта нови фактически основания – Заповед № 618/2007 г., Скица № 142/23.03.2015 г.; Удостоверение № 420/09.07.2015 г.; скици №№ 142/23.03.2015 г. и 44/10.02.2015 г., тъй като тези доказателства са били известни преди датата на издаване на въпросното удостоверение за търпимост – преди 02.10.2015 г..
Освен това е налице и друго допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуалния закон – на чл.103, ал.1 от АПК, която правна разпоредба предвижда, че в производството по възобновяване административният орган е длъжен да конституира като страна и това административно производство лицата, които са придобили права от административния акт. По делото не се твърди от ответника, а и няма доказателства, че И. М.М., в чиято полза е издадено Удостоверение за търпимост № 125/02.10.2015 г. от Г. А. на О. Г. Д., да е бил уведомен за служебно образуваното от Г. А. производство и по този начин не му е дадена възможност на жалбоподателя М. да изрази становище и да ангажира доказателства, с което е било ограничено правото му на защита.
По изложените съображения БлАС намира, че следва да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и направеното с жалбата искане за присъждане на оспорващата страна на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено в размер на 310.00 лв. общо, от които : внесена държавна такса – 10.00 лв.; и 300.00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 28/09.10.2015 г. на Г. А. на О. Г. Д..
ОСЪЖДА О. Г. Д. да заплати на И. М. М. от с.Б., общ.Г. Д., сумата от 310.00 /триста и десет/ лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.