и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.34, ал.2 от
ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на К. С. М. от гр.Б., ул.”. Г. №., вх.Б, .1, А.
против Заповед №СС-12/27.11.2008г. на К. на О. С..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Твърди се, че заповедта е издадена при съществени
нарушения на административно производствените правила, и от некомпетентен
орган. Излагат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречието й с материалния закон – искателят не е лице с възстановено право
на собственост. В съдебно заседание оспорващият чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – К. на О. С., чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Заинтересованата страна Г. Т. М. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
На 28.07.2008г. Г. Т. М. е подал до К. на О. С. искане да бъде издадена заповед
за изземване по чл.34 от ЗСПЗЗ на лозе с площ 3.002дка, находящо се в
местността „Нивище” землището на с. П, О. С., който имот се ползва без
правно основание от С М. и К. М..
Видно от Решение №42-27/28.04.1998г. на ПК-С. и скица вх.№1847/04.03.1998г. /л.
79-80 по делото/ е възстановено правото на собственост на наследници на Г.
МС, съгласно плана за земеразделяне на имоти сред които и лозе
от 3.002дка, V категория, местността “Н” №013031 по плана за земеразделяне
при граници и съседи: №013076 –полски път на О. С., №013039 – полски път на О.
С., №013032 – лозе на К.С. С. и №013056 – полски път на О. С..
Съгласно удостоверения за наследници /л.41-44/ заинтересованата страна Г. Т. М.
е наследник на Г. М. С..
С писмо изх.№92-00-1177/18.11.2008г. К. на О. С. е изискал от С. М. и К. М.
да представят доказателства за правното основание на което владеят имот №01031,
лозе 3,002 дка в местността “Н.” по плана за земеразделяне на с.П., О.
С., собственост на наследниците на Г. М.С., като е указал, че в
противен случай започва процедура по чл.34 от ЗСПЗЗ. Процесното писмо е върнато
с отбелязване, че получателя К. М. се е преместил на друг адрес, като няма
данни да е получено и от Славчо М..
На 21.11.2008г. служител в ОбА-С. е извършил проверка на място и е установил,
че имот №013031- лозе 3,002 дка в местността “Нивище” по плана за земеразделяне
на с.П., О. С. се владее както следва: 1/. С.М. владее около 1 дка от
лозето в източната част от имота без правно основание и 2/. К. М. владее 2 дка
от общата площ в западната част.
Въз основа на подаденото искане от Г. М., К. на О. С. е издал оспорената
заповед, с която е наредил да бъде иззет от К. М. 3 дка от описания по-горе
имот. Кметът е приел, че жалбоподателя М. ползва имота без правно основание.
Видно от Решение №42-27/28.04.1998г. ПК-С. /л.56 по делото/ е възстановила
правото на собственост на наследниците на С.П.М. на 3бр. имоти, сред
които и лозе от 6.998дка,V категория, местността “Нивище”, имот №013041 по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: №013040 – полски път на О. С.,
№013056 – полски път на О. С., №013079 – полски път на О. С. и №013042 –лозе на
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение за наследници /л.8 по делото/
оспорващия К. М. е наследник на С.П. М..
С писмо изх.№92-00-151/10.02.2009г. К. на О. С. е изпратил заповедта на К. М.,
като му е указал да се яви на 13.02.2009г. в О. С. за попълване и връчване на
протокол за иземмване. Писмото е получено на 18.02.2009г., като видно от писмо
изх.№11-00-263/25.03.2009г. на К. на О. С., жалбоподателя М. не се е явил в О.
С.. Срещу заповедта М. е депозирал жалба на 04.03.2009г. пред Административен
съд – Б..
По делото е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от Прокурор при Районна прокуратура –С. по жалба на Г. Т. М..
По делото са представени Решения за възстановяване на правото на собственост на
наследници на Г. М.С./л-67-72 и л.75-76 по делото/ които са
неотносими към настоящото производство.
При така установеното съдът намира, че жалбата срещу Заповед №СС-
12/27.11.2008г. на К. на О. С. е процесуално допустима. Същата е подадена в
срока по чл.149,ал.1 от АПК, доколкото е депозирана в рамките на 14-дневния
срок от датата на съобщаване на административния акт и от надлежна страна,
имаща правото и интереса от неговото оспорване в качеството си на адресат на
акта, чиито права са засегнати от него и за когото актът поражда задължения.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган, доколкото съгласно чл.34,ал.1 от
ЗСПЗЗ, заповедите на цитираното основание се издават от К. на общината по
местонахождението на имотите.
Същата обаче е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила
и изисквания за форма.
Заповедта е изготвена в изискуемата в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, с
цитиране на правното основание за издаването й, с посочване на адресат на акта
и реда и срока за обжалването му. В същата обаче не са посочени фактическите
обстоятелства, въз основа на които кметът на общината е установил наличието на
предпоставките на чл.34 от ЗСПЗЗ. Вместо това в заповедта е цитирана само
молбата на Г. М. по чието искане е стартирало производството. Не е посочено въз
основа на какви конкретни констатации административния орган е издал обжалвания
административен акт, предвид обстоятелството, че при извършената служебна
проверка от 21.11.2008г. е констатирано, различна фактическа обстановка от тази
в заповедта. В обжалваната заповед е посочено, че имота, който се иземмва с
площ от 3 дка се владее от К. М., докато в констативния протокол от
21.11.2008г. е отразено, имота се вадее от две лица - С.М. владее около 1
дка в източната част на имота, а К. М. владее 2 дка в западната част на имота.
Няма данни след извършената служебна проверка от 21.11.2008г. да е извършвана
повторна проверка на място, която е да е установила различни ползватели на
имота. Въпреки тези констатации обаче административния орган е издал оспорената
заповед само по отношение К. М. за целия имот, предмет на изземването, без да
индивидуализира частта от имота, която той владее и която следва да се изземе
от него. По отношение на частта от имота – 1 дка в източната част, която се
владее от Славчо М. /съгласно констативен протокол от 21.11.2008г. на ОбА , по
отношение на същия не са налице предпоставките за изземването му от К. М..
Въпреки че искането на М. е предявено за целия имот с площ 3.002 дка, без
никакви изложени мотиви, органа е наредил изземването на 3дка от целия имот с
площ 3.002дка. При тези данни административния орган е издал заповедта при
неизяснени факти и обстоятелства и в противоречие с установената от самия него
фактическа обстановка. В тази връзка са основателни наведените в жалбата доводи
от оспорващия. Друго нарушение, което съдът констатира е,че адресата на
заповедта не е индивидуализиран с трите си имена и с точния си адрес /от
преписката се установява, че същия е с различен адрес/, за да може да се
изпълни заповедта. На следващо място имота, който се изземва е индивидуализиран
с неправилни граници и съседи. В заповедта същия е посочен с №013031 с площ
3.002 дка – лозе, намиращ се в местността “Нивище”, землище на с.Плоски, О. С.
при граници: имот №013076-полски път, имот №013039-полски имот, имот №031032 –
лозе и имот №013056 –полски път. В посоченото в обжалваната заповед решение
№42-27/28.04.1998г. на ПК-С., е възстановено правото на собственост на
наследници на Г. М.С. на процесното лозе от 3.002дка, V
категория, местността “Нивище” с №013031 по плана за земеразделяне с посочени
граници и съседи: №013076 –полски път на О. С., №013039 – полски път на О. С.,
№013032 – лозе на К.С.С. и №013056 – полски път на О. С..
Непълното и недостатъчно индивидуализиране на адресата и на имота, предмет на
изземване поставя в невъзможност нейното адекватно и пълно изпълнение.
Изложените аргументи обосновават извода, че оспорваната заповед е издадена в
нарушение на изискванията за форма по чл.59,ал.2,т.4, предл. 1 и т.5 от АПК,
предвид липсата на посочени фактически основания и изпълнима разпоредителна
част, което обосновава незаконосъобразността на същата и е самостоятелно
основание за отмяна като такава.
На следващо място, атакуваната заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, доколкото
административния орган не е спазил задължението си по чл.35 от АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и
принципите за истинност /чл.7 от АПК/ и служебното начало /чл.9 от АПК, във вр.
с чл.36 от АПК/ и това е довело до издаване на административен акт без
изясняване на фактите, релеванти за преценката досежно наличието на визираните
в чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ предпоставки, което пряко е рефлектирало върху
съдържанието на акта. Въпреки констатациите в констативния протокол от
21.11.2008г. административния орган е издал атакуваната заповед с адресат
оспорващия К. М., посочвайки, че същия владее процесен имот, предмет на
изземването.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че административният орган е нарушил
разпоредбите на чл.26, чл.34, ал.1 - ал.3 от АПК и чл.35 от АПК. Последният не
е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, съгласно
императивната разпоредба на чл.26, ал.1 от АПК, като изпратеното писмо изх.№92-
00-1177/18.11.2008г. няма данни да е получено от оспорващия. Освен това кметът
на общината не е осигурил участието на оспорващата страна в започналото
административно производство, с което е лишил същата от възможността да се
запознае със събраните доказателства, да изрази становище по тях, както и да
ангажира доказателства, с които да обори констатациите в преждепосочения
констативен протокол. С това е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не
са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е
съществено, доколкото пряко е рефлектирало върху съдържанието на
волеизявлението на административния орган, обективирано в атакуваната заповед.
Останалите доводи на оспорващия са неоснователни доколкото същия се легитимира
като собственик с Решение №42-27/28.04.1998г. на ПК-С. на други имоти, различни
от процесния.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са опорочили
административното производство и са довели до неправилни материалноправни
изводи на органа, поради което наведеният довод в тази насока от оспорващия се
явява основателен.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
при неспазване на установената форма - на чл.146, т.2 и т.3 от АПК, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.172, а.1 и ал.2, предл.2 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №СС-12/27.11.2008г. на К. на О. С., с която е наредено да се
изземе по принудителен административен ред от К. М. от с.П., О. С. на имот
№013031 - 3 дка от обща площ 3.002 дка -лозе, намиращо се в местността
“Н.”, землището на с.П. О. С., при граници и съседи: имот №013076-
полски път, имот №013039-полски имот, имот №031032 –лозе и имот №013056 –полски
път.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.


Съдия: