Касационното производство по реда на с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С. срещу Решение № 3064/07.04.2020 г., постановено по нахд. № 1985/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Оплакването по изложените в касационната жалба доводи е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона (чл. 102, ал. 3 и 4, чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал.6 ДОПК) – касационно основание за неговата отмяна по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Ответникът не е изразил становище.
Прокурор от О. П. – Б. е поддържал, че жалбата е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и е допустима, но неоснователна.
Доказателственият анализ в решението е всеобхватен, но правните изводи за отсъствието на извършено във връзка с дейността на дружеството – ответник нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица (отм. – ДВ, бр. 1/03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.), във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), са неправилни.
Ответникът по касационната жалба, като осигурител, със задължение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата (отм., сега чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) е подал изискващите се декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за месец януари 2019 г. по електронен път, които не са били приети и заведени в системата на Н., и не е подал нови с коректно попълнени данни в 7 – дневния срок по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм., аналогичен чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.), считан от датата, на която е отказано приемане на декларациите, която в случая е дата на подаването им – 22.02.2019 г. Деянието е квалифицирано като административно нарушение именно по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), въвеждаща задължение за задълженото лице в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларациите, след попълването на необходимите данни, да ги изпрати отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случая обаче, независимо от неправилните изводи по съставомерността на закъснението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм., аналогичен чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.), случаят може да се определи като маловажен по чл. 28 ЗАНН и като резултат съдебното решение следва да бъде потвърдено.
Не се касае до пълно неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), като недекларирането на данните в срока по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.) принципно не е свързано с избягване на задължения към бюджета - не погасява задължението за заплащане на дължимите осигурителни вноски. Режимът за деклариране на данни по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм., сега Наредба № Н-13/17.12.2019 г.) е за отчетност – чл. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., и в случая задължението за подаване на декларацииите за месец януари 2019 г. е изпълнено, макар и несвоевременно (на 10.03.2019 г.), като закъснението не е с голяма продължителност от изтичането на 7-дневния срок от отказа за приемане на първоначално подадените декларации (изтекъл на 01.03.2019 г.). В тази връзка, в конкретния случай може да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с други, съставляващо „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, който изключва наказуемостта със санкцията по чл. 355, ал. 1 КСО.
По изложените съображения съдебното решение следва да бъде потвърдено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3064/07.04.2020 г., постановено по нахд. № 1985/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
Е.Ф.