и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Ф. – Б. ЕГН * и Ю. А. М. ЕГН * (наследници на К. П. Ф.), подадена чрез адв. И. Х. П., съдебен адрес: гр. Б., ул. „. Л. № 13, . 3, против Решение № 906487/30.04.2022 г., постановено по адм.д. № 1/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на А. К. Ф. от с. Ч., О. С., заменен в хода на производството от Д. А. Ф. – Б. и Ю. А. М., против Заповед № 44/01.02.2019 г. на К. на О. С., с която е одобрено решение № 2 от 01.02.2019 г. на Комисия, назначена със Заповед № 23/17.01.2019 г. на К. на О. С., с което е определена застроена и свободна от застрояване площ от бивш имот с планоснимачен № 2444 по плана на с. Полето с площ от 4 553,8 кв.м. (от помощен кадастрален план по Воден синдикат на с. Полето от 1942 г.), като е определeно, че от процесния имот могат да бъдат възстановени 1 230 кв.м., останалите 3 323,8 кв.м. (до 4553,8 кв.м.) попадат в застроени урегулирани поземлени имоти и не могат да бъдат възстановени.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика. Твърди се, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилното им тълкуване. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, се представляват от процесуален представител по пълномощие – надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – К. на О. С., чрез процесуалния си представител по пълномощие – надлежно упълномощен адвокат, в депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд, като излага доводи за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски съгласно списък.

Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

В касационното производство не са събирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК.

Административен съд – Б. в настоящия си състав, като обсъди заявените в касационната жалба доводи и въз основа на събраните по делото доказателства в първата инстанция, като провери правилността на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, за които решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното по реда на касационния съдебен контрол решение районният съд е отхвърлил жалбата на А. К. Ф. от с. Ч., О. С., заменен в хода на производството от Д. А. Ф. – Б. и Ю. А. М., против Заповед № 44/01.02.2019 г. на К. на О. С., с която е одобрено решение № 2 от 01.02.2019 г. на Комисия, назначена със Заповед № 23/17.01.2019 г. на К. на О. С., с което е определена застроена и свободна от застрояване площ от бивш имот с планоснимачен № 2444 по плана на с. Полето с площ от 4 553,8 кв.м. (от помощен кадастрален план по Воден синдикат на с. Полето от 1942 г.), като е определeно, че от процесния имот могат да бъдат възстановени 1 230 кв.м., останалите 3 323,8 кв.м. (до 4553,8 кв.м.) попадат в застроени урегулирани поземлени имоти и не могат да бъдат възстановени.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е налице нито едно от основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед, както и че същата е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Районният съд е достигнал до извода, че правилно площта от процесния имот № 2444 по плана на с. Полето (бивш имот с планоснимачен № 2444 по плана с. Полето) от 3 290 кв.м. е определена като застроена, като е обосновал този си извод със заключението от извършената съдебно-техническа експертиза и е приел, че процесната площ попада в терена, отреден за училище, от ангажираните по делото доказателства се установява, че върху процесния имот е реализирано мероприятието, за което е отчужден – било е реализирано училище, което е функционирало до 2008 г., изградени са училищна сграда, работилници, павилион, тоалетна, съответно училищен двор. Изложил е изводи, че в процесното производство се изследва има ли реално, фактическо строителство и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на Пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота. Съблюдава се застроената площ на обектите и прилежащия терен, необходим за функционирането им, обслужващи терени, съответните сервитутни отстояния при наличието на изградени съоръжения по Пар. 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, в случая в производството се изследва само и единствено от техническа страна застроена и свободна от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената, съответно свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот при спазване изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Б. не страда от инвокираните от касаторите пороци и е постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

От фактическа страна е установено, че с молба вх. № 94-00-486 от 22.05.2017 г. А. Ф., наследник на К. П. Ф., е поискал от К. на О. С. да му бъде издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ относно бивш имот с планоснимачен № 2444 по плана с. Полето. Със Заповед № 44/01.02.2019 г. на К. на О. С. е одобрено решение № 2 от 01.02.2019 г. на Комисия, назначена със Заповед № 23/17.01.2019 г. на К. на О. С., с което е определена застроена и свободна от застрояване площ от имот № 2444 по плана на с. Полето, като е определена площ от 3 323,8 кв.м. като застроена, попадаща в застроени урегулирани поземлени имоти.

Процесната заповед е част от междинно производство, развиващо се в рамките на производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, въведено в ППЗСПЗЗ с изменение, обнародвано в ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. С това изменение се регулира по-подробно редът, по който следва да се определи застроената, съответно незастроената /свободна/ площ от имота и се въвежда междинен административен акт – заповед на К., с която тази площ, определена от техническата служба на общината, се одобрява. Провеждането на това производство е една от предпоставките за издаване на решение за възстановяване на имот, намиращ се в урбанизирана територия. В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ се развива процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а именно – решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на К. на общината, с което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. След снабдяването със скица и удостоверение общинската служба по земеделие като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места /в границите на урбанизираните територии/, съответно отказ за възстановяване.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота, който попада в урбанизирана територия и за който се иска възстановяване от бившите собственици. В това производство не се изследват въпроси, свързани с предвижданията по регулация, със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. В административното производство по издаване на оспорената заповед, съответно и в съдебното производство, не се обсъжда, тъй като е неотносимо към предмета на спора дали е реализирано точното мероприятие, за което имотът е бил отреден, както и дали мероприятието, съответно извършеното строителство е било законно или не и кога е извършено то. Единствената задача на междинната процедура, приключваща с процесната заповед, е да определи, независимо от отреждането и независимо от законността на реализираното, дали на терена има изпълнено строителство или благоустроително мероприятие, т.е. задачата се свежда единствено до определяне на това каква част от имота е застроена /заета от реализирани благоустройствени мероприятия/ и каква част е незастроена /свободна/. В този смисъл е налице константна съдебна практика – Решение № 1004/26.01.2010 г. по адм. дело № 14859/2009 г. на ВАС, Четвърто отделение; Решение № 7622/04.06.2013 г. по адм. дело № 9598/2012 г. на ВАС, Четвърто отделение; Решение № 1374/29.01.2013 г. по адм. дело № 13263/2011 г., Четвърто отделение.

При проверката относно законосъобразността на заповедта, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ следва да се установи наличието на действителна фактическа застроеност на място върху процесния имот, като се има предвид, че застроена част е не само построена сграда с прилежащата й част и съответно сервитутно отстояние, но и наличието на осъществено озеленяване, както и други строителни дейности, регламентирани в Пар. 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ – надземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп. линии и др., както и изброените дейности в Пар. 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Релевантно в случая е реалното фактическо застрояване на имота със сгради и сервитутите към тях, както и наличието на елементи от инфраструктурата, строителни дейности и съоръжения по смисъла на Пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ.

Определянето на застроена част касае онези имоти, които попадат в приложното поле на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – застроени или такива, върху които са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. В това производство не се изследват въпроси, свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването им, а поддържаните с касационната жалба доводи в обратна насока са неоснователни. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този, касаещ наличие на строежи, прилежащи към тях площи или инфраструктура, върху терена на подлежаща на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността на притежавалите земеделски земи, е наличието на застрояване върху тях или провеждане на мероприятия. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Пречките за реално връщане на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи са изчерпателни уредени в закона и органът, както и съдът, не могат да се позовават на основания извън тях. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в Пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността, така и отделни съоръжения. Изброяването и в двата случая не е изчерпателно, а е от примерен характер. За разлика от строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността – Пар. 1в от ППЗСПЗЗ, за понятието „проведени мероприятия“ няма легална дефиниция. Същото се извежда от съдебната практика по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи. Трайна е практиката на съдилищата, че пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ е всякакво застрояване на имота без оглед на неговата законност, тъй като тази разпоредба има предвид не строеж на единични сгради (както чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ), а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и е насочено към земеделските земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. По арг. на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ под “мероприятие” се има предвид такова за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и други.

Релевантият момент за извършване на преценката за наличието, респективно липсата на пречки за възстановяване на собствеността е моментът на влизане на ЗСПЗЗ в сила, а не момента на постановяване на решението на съответната поземлена комисия. Разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ придава правно значение само на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен или върху него има проведено мероприятие по смисъла на Пар. 1в ДР на ППЗСПЗЗ.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано основно и допълнително експертно заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, като експертът е установил, че процесният имот - бивш имот с планоснимачен № 2444, понастоящем част от имот № 213, находящ се в кв. 7 по плана на с. Полето, е бил отреден за училище. Установено е, че е реализирано мероприятие училище чрез построяване на училищна сграда, работилница голяма, работилница малка, павилион, тоалетна, съответно училищен двор. Според експертното заключение при съобразяване с предназначението на териториите за училище съгласно Наредба 5/2001 и Наредба 7/2003 г. най-малкият терен за училище е 5 000 кв.м., в този смисъл е посочено, че площта от имот № 2444, попадаща в имот № 213 (в допълнителното заключение на вещото лице обозначено с условен номер 2444А) е застроена. Процесният имот е бил публична държавна собственост, част от училище, по отношение на него мероприятието е било изпълнено и е имало извършено строителство, в този смисъл спрямо него е била налице хипотезата, предвидена в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран Пар. 1в от ППЗСПЗЗ, мероприятието е комплексно – за училище. Безспорно е, че това мероприятие е реализирано изцяло. В случая самият характер на мероприятието изключва реализиране на строителство в тесния смисъл на думата - сгради и други строежи. Вярно е, че съгласно констатациите на експерта в процесната част от имот № 2 444 се намира само една сграда от 90 кв.м., но посочената част от имота попада в терен с осъществено строително мероприятие по чл. 10б, ал. 1 и не може да се приеме като свободна площ, доколкото по своя характер попада в хипотезата на Пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, реализираното строителство безспорно е от характер, визиран Пар. 1в от ППЗСПЗЗ, мероприятието е комплексно - училище, в това число съпътстваща инфраструктура. В настоящия случай от данните по делото се установява, че за процесния имот е реализирано предвиденото в плана обществено мероприятие – училище. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че мероприятието, за което е отчужден процесния имот, е реализирано, вещото лице е изчислило площ от 4570 кв.м., като сочи, че разликата в площите е в рамките на допустимата грешка. В този смисъл правилно е определена и застроената част от имота, както е приел и първоинстанционният съд.

Съдът не споделя доводите на касаторите, че съдебното производство е протекло при съществени нарушения на съдебно-производствените правила и аргументите за това са следните:

Районният съд е извършил задълбочен и прецизен анализ на нормативните разпоредби и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, и е достигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, които настоящата инстанция напълно споделя и не намира за необходимо да преповтаря. При постановяване на обжалвания съдебен акт, районният съд подробно е обсъдил приетите основно и допълнително заключение от извършената съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е достигнал до законосъобразни правни изводи досежно отразеното в заповедта на К. на О. Б.. В този смисъл, твърденията за едностранчиво възприятие на събраните по делото доказателствата, в това число и на заключенията на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, са изцяло несъстоятелни.

Без правно значение е състоянието, в което се намират изградените съоръжения в момента на извършване на огледа.

Изцяло неоснователен е и доводът, наведен от касационните жалбоподатели, че училището е загубило предназначението си през 2008 г. Разпоредбата регламентира само завареното фактическо състояние на имота, поради което настъпилите след това промени – както на предназначението, така и на собствеността, са последващи и не се обхващат от предпоставките на закона, при който реституцията на земята е възможна – арг. от Определение № 363 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 332/2009 г. на ВКС.

Неотносим е и въпросът дали застрояването е извършено в съответствие с плановите и регулационните предвиждания, поради което и не следва да бъдат обсъждани наведените в тази връзка оплаквания в касационната жалба. Неотносимо е и обстоятелството доколко мероприятието или строителството са в съотвествие със сегашното отреждане на имота.

С оглед изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира за правилен извода на Районен съд – Б. за законосъобразност на оспорената заповед на К. на О. Б., издадена при условията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Като е отхвърлил жалбата срещу тази заповед, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските пред касационната инстанция: Предвид изхода от спора и с оглед направеното в тази посока искане, на касационния ответник следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 783,37 /седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906487/30.04.2022 г., постановено по адм.д. № 1/2021 г. по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА Д. А. Ф. – Б. ЕГН * и Ю. А. М. ЕГН * да заплатят на О. С. сумата от 783,37 /седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Шекерлийски
/п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
О.М.