Решение № 997

към дело: 20167030600306
Дата на заседание: 06/24/2016 г.
Съдия:Серафимка Мадолева
Съдържание


Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. Ю., чрез юрисконсулт Т. и касационна жалба от Г. К. Г., чрез адв. Д. против Решение № 137/02.03.2016 год. постановено по Н.А.Х.Д.№ 756/2015 год. по описа на РС П. и е с правно основание чл. 63 от ЗАНН.
В касационната жалба на М. Ю. се навеждат доводи за неправилност на решението, с оглед намаляване размера на наложеното наказание. Изложени са мотиви. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да бъде потвърдено НП.
В касационната жалба на Г. Г. се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че не е установено, че изградения във фабричния резервоар за гориво тайник представлява кухина по определението дадено в ЗМ за понятието тайник. Освен това съдът е изградил своите изводи по отношение на фактическата обстановка на основание само разпитаните по делото свидетели от страна на административно наказващия орган. Не е изследвал обстоятелството дали жалбоподателя е знаел за тайника и че в автомобила има тайник, с оглед обстоятелството, че Г. не е собственик на автомобила. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
В с. з. касационният жалбоподател М. Ю. и ответник по касационната жалба на Г. Г., редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа жалбата и оспорва касационната жалба на Г. Г..
Касационният жалбоподател Г. Г. и ответник по касационната жалба на М. Ю. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и оспорва жалбата на М. Ю..
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни.
По делото са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219 АПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и наведените доводи в двете касационни жалби намира за установено следното от фактическа страна:
С оспореното решение РС - П. е изменил НП № 145/13.07.2015 год., издадено от началника на М. Ю., с което на Г. К. Г. от гр. П., на основание чл. 238в ЗМ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв., като е намалил размера на наказанието на 500 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на акта за установяване на митническо нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, че нарушението е безспорно доказано. Нарушението е извършено и от обективна, и субективна страна. Вината е при форма на непредпазливост. По отношение на наложеното наказание съдът е приел, че следва да го намали, като е приел, че липсата на данни за санкциониране на жалбоподаталя е смекчаващо вината обстоятелство, както и формата на вината, която е небрежност. Като отегчаващи обстоятелства е приел голямото количество цигари открити в различни части на автомобила.
С оглед на гореизложеното съдът намира от правна страна следното:
И двете жалби са допустими, като подадени от страни за които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Районен съд - П. е установил правно релевантните факти по спора на основание разпита на свидетелите от страна на административно наказващия орган и от страна на нарушителя, и е стигнал до правилния извод, че нарушението е извършено. Действително на датата посочена в акта за установяване на митническо нарушение е установено, че жалбоподателят Г. е преминал през държавната граница използвайки автомобил, в който е установено наличието на тайник. При тези факти безспорно е установено нарушението.

По жалбата на М. Ю..
Както се посочи тя е подадена за това, че РС - П. е намалил наложената глоба от 1000 на 500 лв. Когато налага наказание административно наказващият орган следва да отчете обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В оспореното НП наказващият орган не е изложил мотиви защо налага на нарушителя Г. максимума на наказанието предвидено в чл. 238в , ал.1 от ЗМ. Съдът е изложил мотиви защо намалява наказанието, които се споделят от настоящата инстанция. Възраженията в жалбата, че съдът не е ангажирал доказателства за имотното състояние на Г., не е взел предвид акт за установяване на административно нарушение № 100/30.03.2015 год., който е съставен на нарушителя за нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗАДС, както и повдигнатото обвинение на Г. за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК са неоснователни. В тежест на административно наказващият орган е да докаже нарушението, както и да изложи мотиви относно приложението на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, когато определя размера на наказанието и особено, когато той не е фиксиран, а е посочен в граници от –до. Не може да се вменява в задължение на съдът да събира доказателства, за да обоснове защо наказващия орган е наложил такъв размер на административно наказание. Съдът не може да допълва с факти събрани в хода на съдебното производство за да обоснове мотивите на наказващия орган относно размера на наложеното наказание. В касационното производство съдът се произнася по наложеното наказание, когато то е явно несправедливо. А то е такова, когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита наказаният към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Изисканите от АС - Б. доказателства, поискани от М. Ю. с касационната жалба, по никакъв начин не установяват наличие на повече отегчаващи вината обстоятелства отколкото е посочил в решенето си РС - П.. Представената справка от ТД на НАП офис Б. сочи, че лицето няма регистрирани сключени договори, нито е декларирано доходи от свободни професии, справката от М. Ю. не сочи на други образувани административно наказателни производства, а образуваното Н.А.Х.Д. по чл. 234, ал. 1 от НК е на фаза внесен обвинителен акт, без постановена присъда, както е и справката от РС П.. Определеният от съда намален размер на наказанието съдът приема са справедлив и постигащ целите на специалната и генерална превенция. Касационната жалба на М. Ю. е неоснователна.

По отношение на Жалбата на Г. Г..
Безспорно е установено извършеното нарушение. За да е налице състава на чл. 238в, ал.1 от ЗМ следва да е налице преминаване на държавната граница на РБ, това преминаване да е направено с превозно средство, в което да е изграден тайник и този тайник да се използува. В случая от обективна страна нарушението е извършено. Изпълнителното деяние е осъществено. Г. е преминал през държавната граница като е използувал превозно средство, в което е установено наличието на тайник. Този тайник се е намирал във фабричиния резервоар, който в никакъв случай не може да се определи като кухина, част от оригиналната конструкция на производителя. Чия собственост е автомобила, къде се е намирал преди да бъде предоставен на Г. е без значение за изпълнителното деяние. Законът говори за използване на превозно средство, в което има тайник. От субективна страна нарушението може да е извършено и при форма на вината непредпазливост. При положение, че цигари са открити освен в тайника, в резервната гума и на други места в превозното средство, настоящият състав определя формата на вината като умисъл.
Възражението в жалбата, че съдът е приел, за установена фактическа обстановка само на показанията на свидетелите на административно наказващия орган е правилно. Както се посочи, по-горе, къде се е намирало превозното средство преди това, чия собственост е, знаело ли е лицето за наличие на тайник в превозното средство, няма отношение към извършеното нарушение. Факт е, че Г. е използвал превозно средство за да премине държавната граница, в който е имало тайник. Касационната жалба на Г. Г. е неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 137/02.03.2016 год. постановено по Н.А.Х.Д.№ 756/2015 год. по описа на РС - П..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.


File Attachment Icon
66D83CF8CB719054C2257FE9002074B4.rtf