Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А. М. Д. от гр. Я. срещу Решение № 1040-01-75/02.06.2020 г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..
Жалбата е най-общо възражение срещу размера на отпуснатото с разпореждането парично обезщетение, поради неправилно разчитане на причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя във Великобритания.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата по съображения в писмено становище.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
На 09.10.2019 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО (вх. № 014-03-368/09.10.2019 г. на л. 31), придружено със заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава членка на ЕС – Великобритания (л. 33), с посочена причина за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора. С разпореждане от 09.10.2019 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на Н. е спрял производството по отпускане на обезщетението до издаването на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Великобритания (л. 29), след чието представяне (л. 23 и 26, приобщени с превод на български език на л. 50) производството е възобновено с разпореждане от 04.02.2020 г. (л. 22). С Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9 лв. дневно за периода от 04.10.2019 г. до 03.02.2020 г. (л. 21), поради причина на прекратяване на осигуряването – основанието по чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., подписан от упълномощено със Заповед № 1015-01-169/04.10.2019 г. лице, е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б. с жалба вх. № 1012-01-108/17.02.2020 г. (л. 20), с приложен към нея формуляр U1 относно причината за прекратяване на осигуряването на жалбоподателя във Великобритания – изтичане на договора (превод на л. 48) . В тази връзка от ТП на Н. - Б. повторно е поискана информация и чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е получен СЕД U017 (л. 13), с който е потвърдена като причина за прекратяване на заетостта на жалбоподателя във Великобритания – „напускане на служителя“.
С оглед данните в СЕД U017, директорът на ТП на Н. – Б. е потвърдил обжалваното Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. с Решение № 1040-01-75/02.06.2020 г. (л. 10), съобщено на жалбоподателя на 04.06.2020 г. (известие на л. 12).
При установените факти съдът прие следното при преценката по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 АПК (на 17.06.2020 г. – пощенски плик на л. 8) и от заинтересован от оспорване на решението за потвърждаване на разпореждането по чл. 54б, КСО, с оглед което и при отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК за нейното разглеждане е процесуално допустима за разглеждане.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи – чл.54ж КСО и чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната писмена форма и съдържание – в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Страните не спорят по наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, признато с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. от 07.02.2020 г. Спорът е по определения с него дневен размер на обезщетението, с оглед наличието на основание по чл. 54б, ал. 3 КСО за отпускането му в минималния размер по чл. 54б, ал. 2 КСО. В тази връзка за безспорно следва да се приеме, че основанието за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя във Великобритания е „напускане на служителя“.
Поради противоречивите отбелязвания в представения от жалбоподателя документ U1 (превод на л. 48) и в представения от осигурителната институция на Великобритания СЕД U002 (превод на л. 50) за причината за прекратяване на осигуряването – „изтичане на срока на договора“ и „напускане на наетото лице“, при поисканата повторно информация е потвърдено от издадения от съответната институция на Великобритания СЕД U017, че причината за прекратяване на правоотношение с жалбоподателя е „напускане на служителя“. При потвърденото основание със СЕД U017 за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“, обезщетението за безработица следва и е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 КСО. Съгласно последната разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2 КТ и пр., получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В случая прекратяването на заетостта на жалбоподателя във Великобритания е по негово желание и размерът на дневното парично обезщетение за безработица е именно минималният по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – чл. 54б, ал. 2 КСО, в който е определен с потвърденото с оспореното решение разпореждане - за 2019 г. и 2020 г. минималният дневен размер на обезщетението за безработица е 9 лв., съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. и чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Обезщетението е дължимо за срок от 4 месеца – чл. 54б, ал. 3 КСО, от датата на последното прекратяване на осигуряването съгласно чл. 54а, ал. 4 КСО (03.10.2019 г. – СЕД U002) – в случая от 04.10.2019 г. до 03.02.2020 г., за който период е отпуснато с Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. Последното е издадено в съответствие с условията за отпускане на обезщетението по чл. 54б, ал. 3 КСО, обосновани от издадените от компетентната институция на Великобритания документи за заетостта на жалбоподателя, за посочените в закона период и размер на обезщетението за безработица по чл. 54б, ал. 3 вр. ал. 2 и чл. 54а, ал. 4 КСО, поради което отсъстват основания за отмяната му и по чл. 145, т. 4 АПК.
Без значение е основанието за отпускането на ПОБ на „други работници“, доколкото всеки случай е индивидуален, според конкретните обстоятелства. Затова и възраженията в жалбата за проявено дискриминационно отношение са не само общи, но и необосновани.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Д., с адрес гр. Я., ул. ... № ..., срещу Решение № 1040-01-75/02.06.2020 г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 014-03-368-3/07.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА