и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “. Е. ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Р., ул.”. С. № 48, представлявано от Р. И. М., Ч. А. П. С. против Решение №907208/14.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. №240/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №01/001326 от 25.11.2019г. на Директора на Д. “. по Т. – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушението. Твърди се, че вследствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание представител на касационния жалбоподател не се явява.
Ответникът – Д. “. по Т. – Б., Ч. процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 01/001326 от 25.11.2019 г. на Директора на Д. “. по Т. – Б., с което на “. Е. за нарушение по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Обосновал е и извод за липсата на предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, а изводите му за доказаност на нарушението, както и за процесуална законосъобразност на НП се споделят от настоящият касационен състав.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и по-конкретно предписание № 3 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1922770/20.08.2019 г., а именно, в качеството си на работодател, да изплати уговореното трудово възнаграждение на работника А. Т. М. за извършената от последния работа за месец май 2019 г., което предписание е било с краен срок за изпълнение 16.09.2019 г.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че към момента на проверката – 20.08.2019 г., между касатора “. ЕООД и лицето А. Т. М. е било налице трудово правоотношение, както и че към същия момент трудовото възнаграждение на М.в за месец май 2019 г. не е било изплатено. Доказателства, опровергаващи тези изводи на наказващия орган, не са представени по делото. Именно поради това неизпълнение на задължението му по чл. 128, т. 2 от КТ, на работодателя е дадено задължително предписание, в срок до 16.09.2019 г. да изплати на работника уговореното трудово възнаграждение. Работодателят е бил призован на 12.09.2019 г. за последваща проверка във връзка с изпълнението на дадените му задължителни предписания, като същият не е представил доказателства във връзка с изпълнението на предписанията. Тези обстоятелства са отразени в съставения Протокол с изх. № ПР1930033 от 19.09.2019 г. В тази връзка правилни са констатациите на районния съд, че тези факти съставляват обективните признаци на състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, доколкото неизпълнявайки задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в определения му срок – 16.09.2019 г., работодателят следва да понесе имуществена отговорност по цитирания санкционен текст.
Неоснователно защитната теза на касационният жалбоподател се базира на твърдението, че дружеството не е било субект на задължението за изпълнение на предписанието, а оттам и че деянието е несъставомерно. По аргумент на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, процесното предписание има характера на преустановителна принудителна административна мярка, която съгласно чл. 405 от КТ може да бъде оспорена по реда на АПК. По делото не бяха представени доказателства даденото на дружеството по надлежния ред предписание да е било обжалвано, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила и е придобило юридически стабилитет. Относимите за имуществената отговорност на дружеството факти в рамките на настоящото административно-наказателно производство са налице – издадено е предписание и същото не е изпълнено в определения срок. Именно това неизпълнение осъществява обективния състав на визираното в НП нарушение.
Правилни са и изводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което правото на защита на санкционирания субект не е нарушено. Наказателното постановление е издадено, а предхождащия го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно се явява направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907208/14.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 240/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА “. Е. ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Р., ул.”. С. № 48, представлявано от Р. И. М., да заплати на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по Т. сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.