и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на С. С. К., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., У. “. № 19, вх. А, против Заповед № 244з-183/ 21.01.2020г. на Д. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР във вр. с т. 7 и т.7.4. от Заповед рег. № 8121з- 1624/ 22.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи във вр. с чл. 31, ал. 1, т. “е“ от Вътрешни правила за документооборота в М.; чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР във вр. с т. 11 от Заповед рег. № 8121з- 1624/ 22.12. 2016г. на Министъра на вътрешните работи; и чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание “Порицание“, за срок от 1 /една/ година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, несъответстваща на целта на закона, издадена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи за немотивираност на заповедта, тъй като същата не съдържала всички изискуеми реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, не съдържала точно и ясно описание на вмененото, като дисциплинарно нарушение, поведение на полицейския служител. Твърди се, че дисциплинарното производство, е проведено от незаконен състав на дисциплинарноразследващия орган /ДРО/, който въпреки направените многократни искания за отвод на всичките му членове, не се е произнесъл по направения отвод, а и въпреки него, е събирал едностранчиво тенденциозни доказателства в насока, компрометираща К.. Твърди се упражнена дискриминация, репресия и разправа с оспорващия по начин, унижаващ човешкото му достойнство. Твърдят се допуснати множество процесуални нарушения, свързани с липсата за разяснения от страна на ДРО относно правата, които К. има в производството, респ. непредоставяне на поискано копие на документи, неосигурен достъп до материалите по преписката. Иска се отмяна на оспорената заповед.

Оспорващият С. К., в съдебно заседание, лично и чрез проц. си представител – адв. Д., поддържа жалбата по изложените в същата доводи, като ги доразвива подробно и в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на ОД на М. - Б., в съдебно заседание и в представени писмени бележки, чрез проц. си представител – юрисконсулт Я.- С., оспорва жалбата, като твърди, че изцяло законосъобразно и правомерно е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия за извършените от него три дисциплинарни провинения. Прави се при условията на евентуалност- в случай на уважаване жалбата, възражение за прекомерност на претендирания от оспорващия размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като анализира приобщените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Безспорно е по делото обстоятелството, че оспорващият С. К., е служител на М. от 20.02.1996г., като считано от 22.12.2016г. същият временно е преназначен на ръководната длъжност - Началник на група “Миграция“ при ОД на М. – Б., а от 24.01.2018г., вкл. и към момента на издаване на оспорената заповед, същият заема посочената длъжност като титуляр на длъжността.

Безспорно е също така по делото, че съобразно утвърдените от Главния секретар на М. “Цели за дейността на ОД на М. - Б. за 2019г.“ /л. 215-223 от делото/, рег. № 244р-5102/ 21.02.2019г. цел 3 е ефективна защита на границите на страната и недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци, като във връзка с изпълнението на дейност 3.2. “засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на България, с цел превенция и противодействие на незаконната миграция е предвидена мярка 3.2.1.- “провеждане на специализирани полицейски операции/ полицейски операции, съвместно със СДВР и ОДМВР. В изпълнение на тази мярка оспорващият К. е предложил План рег. № 5365р-891/ 16.05.2019г., утвърден от Д. на ОД на М. - Б. относно провеждане на специализирана полицейска операция /СПО/ по противодействие на незаконната миграция и контрол на обществени места за настаняване на чужденци на територията на Община Б. в изпълнение на Разпоредително писмо рег. № 5364р-2815/ 20.04.2014г. рег. № 5364р-8336/ 03.02.2016г. на Д. на Дирекция “Миграция“, за времето от 09. 30 ч. до 15. 30 ч. на 16.05. 2019г. В т. IV “Сили и средства“ от плана е посочено, че в операцията ще вземе участие К. К. Г. - младши полицейски инспектор в група “Миграция“ при ОД на М. - Б., а съгласно т. 10 от Министерска заповед /МЗ/ рег. № 8121з-1624/ 22.12.2016г. относно подготовка, провеждане и отчитането на специализираните полицейски операции /СПО/ в М., специализираните полицейски операции се провеждат под единно ръководство, като пряк отговорник за операцията е ръководителят, съгласно утвърдения план. В т. II “Ръководство на операцията“ на план рег. № 5365р-891/ 16.05.2019г., утвърден от ответника е посочено, че ръководител на СПО е старши инспектор С. К..

По делото е представен Доклад за извършена проверка в група “Миграция“ при ОД на М. – Б. от определената комисия с МЗ № 8121з-849/ 29.07.2019г. /л. 31- 63 от делото/. Сред констатираните данни за работата на проверената организационна структура на М., фигурира и указание- предложение до ответника да реализира по отношение на С. К. дисциплинарна отговорност по реда на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР- досежно нарушенията, свързани с одобрнеия план за СПО на 16.05.2020г. и по отношение на работното време на Д. А.- л. 62 от делото.

По делото е представен депозиран Сигнал рег. № 45756-74/ 12.08.2019г. до Министъра на вътрешните работи и Председателя на Комисията по МЗ № 8121з-849/ 29.07.2019г., подаден от свид. З.П. против оспорващия С. К., в който се излага несъгласие, във връзка със създадената от последния организация на работа в група “Миграция“ при ОД на М. – Б. – пропуски, забележки, нередности, трудности при комуникация, и описано конкретно оплакване, свързано с нарушаване на неприкосновеността на личния и семейния живот на свид. П., за чийто извършител е посочен К. /л. 168- 172 от делото/.

Със Заповед № 244з-2030/ 20.09.2019г. на Д. на ОД на М. – Б. е назначена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за извършени дисциплинарни нарушения от страна на оспорващия, във връзка и с изготвения Доклад с рег. № 4575р- 3462/ 23.08.2019г. по описа на Дирекция “Инспекторат“ при М., като е определен и състав на комисията, която да извърши проверката – Председател : П. И. – Началник на отдел “Административен“ в ОД на М. – Б.; и членове : В. Я. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР в отдел “Административен“ в ОД на М. – Б. и Д. В. – старши експерт /ЧР/ в сектор КАПОЧР в отдел “Административен“ в ОД на М. – Б., а впоследствие е променен състава на същата, със Заповед № 244з-2265/ 17.10.2019г. на ответника, като на мястото на В. Я., е определен В.Г. – Началник на сектор “Координация, административно и правно обслужване“ при ОД на М. – Б. /л. 739- 742 от делото/.

Снети са в хода на дисциплинарното производство писмени сведения от служителите в група “Миграция“ при ОД на М. – Б. – А. А., З. П., С. В., И.В., Н. У. – Д., С.М., М. Г.- Л., Д. А. във връзка с продължителността и разпределението на работното време на свид. Д. А. /л. 815- 822 от делото/.

С Искания рег. № 5365р-1664/ 16.10.2019г., рег. № 5365р-1684/ 18.10.2019г., рег. № 5365р-1800/ 13.11.2019г. и рег. № 5365р-1902/ 05.12.2019г. оспорващият е поискал отвод на целия състав на Комисията, определена със Заповеди № 244з-2030/ 20.09.2019г. и № 244з-2265/ 17.10.2019г. на ответника.

Представен е Протокол от 17.12.2019г. от Комисията определена със Заповеди № 244з-2030/ 20.09.2019г. и № 244з-2265/ 17.10.2019г., във връзка с заявени искания и дадени обяснения от С. К. /л. 854- 865 от делото/, като на л. 6 от същия протокол /л. 859 от делото/ по искането за отвод е посоченото следното – “Дисциплинарно разследващият орган не е заинтересован от изхода на разследването и членовете на комисията нямат отношения със ст. инспектор К., пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност“.

Видно от Справка за извършена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР рег. № 244р- 26801/ 17.12.2019г., определената комисия за изясняване на обстоятелствата, свързани с дисциплинарното поведение на оспорващия, е предложила на ответника, приемането за установено, че К. е извършил процесните три дисциплинарна нарушения, респ. налагането на съответни дисциплинарна наказания /л. 729- 738 от делото/.

По дисциплинарната преписка са представени и депозирани Възражения рег. № 5365р- 24/ 07.01.2020г. от оспорващия в които се изразява становище по същество, и се правят доказателствени искания /л. 225- 290 от делото/.

На К. е връчена Покана рег. № 244р-539/ 08.01.2020г. /л. 29 и 30 от делото/, с която му е дадена възможност да даде писмени обяснения или възражения по вменените му дисциплинарни нарушения, респ. събраните в хода на производството доказателства, като същият в срок е депозирал такива - рег. № 5365р-36/ 08.01.2020г. /л. 415- 479 от делото/ и № 5365р-44/ 09.01.2020г. ведно с приложения /л. 688- 709 от делото/.

На 21.01.2020г. е издадена оспорената Заповед № 244з-183/ 21.01.2020г. на Д. на ОД на М. - Б. /л. 23- 28 от делото/. В мотивите на същата е посочено, че /пункт 1/- оспорващият С. К., като ръководител на група “Миграция“, не е спазил изискванията посочени в т. 7 “Планът за СПО съдържа“ и т. 7.4. “Ангажирани сили и средства“ от МЗ рег. № 8121з-1624/ 22.12.2016г., както и чл. 31, ал. 1, т. “е“ от Вътрешни правила за документооборота в М., където в Раздел VI “Видове документи", е посочено, че “План- документ, съдържащ определени задачи за даден период от време и мероприятия за изпълнението им (ред за осъществяване, необходими ресурси, срокове, отговорници и др.)“. С бездействието си, старши инспектор К., като пряк ръководител на СПО на 16.05.2019г. (съгласно т. 10 от МЗ рег. № 8121з-1624/ 22.12.2016г. и утвърдения план рег. № 5365р-891/ 16.05.2019г./, не е спазил т. IV “Сили и средства“ от утвърдения план, където е изписано, че “К. К. Г. - младши полицейски инспектор в група “Миграция“ ще участва в СПО, като и фактът, че К. не е докладвал на Д. на ОД на М. – Б. - в Докладна записка № 5365р-904/ 17.05.2019г. е посочено, че в СПО е участвал мл. експерт А. А./, с което същият е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР “неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание“;

пункт 2/ старши инспектор К., е следвало преди провеждането на горепосочената СПО да проведе инструктаж или да определи служител, който да го направи, тъй като по този начин той би осъществил контрол кои служители са ангажирани в предстоящата СПО. Съгл. т. 11 от МЗ № 1624/ 22.12.2016г. “с включените в СПО служители да се провежда инструктаж от ръководителя или определен от него служител“ - Комисията не е установила доказателства за проведен инструктаж с включените в СПО служители, като посоченото неизпълнение на задължението по т. 11 от МЗ № 8121з-1624/ 22.12.2016г. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР “неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание“;

пункт 3- като началник на група “Миграция“ и вменените му задължения в т. III от типова длъжностна характеристика № 5364р-13773/ 06.08.2018г., с която К. е запознат на същия са вменени задълженията да “ръководи, контролира и оценява служителите в структурното звено/ структурата, съгласно щата“. Той не е изпълнил тези свои служебни задължения, като не е упражнил контрол над подчинени- Д. А.- системен оператор в група “Миграция“ при ОД на М. – Б., като за времето от м. април 2014г. до 27.09.2019г., същата не е спазвала Правилника за вътрешен трудов ред на ОД на М. - Б., утвърден със Заповед рег. № 25761/ 21.06.2013г., като си е тръгвала преждевременно от работа в 17. 00 ч., вместо в 17. 30 ч. След извършена проверка в АИСД комисията не е установила наличие на предложения от старши инспектор С. К. относно промяна на работното време на служители от група “Миграция“ при ОД на М. - Б., както и Заповед на Д. на ОД на М. - Б. за промяна на работното време за служителката от група “Миграция“ - Д. А.. Посоченото е възприето като допуснато дисциплинарно нарушение от старши инспектор С. К. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание“.

За описаните три дисциплинарни нарушения, които ответникът е възприел като безспорно доказани, въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, с оспорената заповед, му е наложено едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок – “Порицание“ за срок от 1 /една/ година, тъй като за санкционирането им, са предвидени еднакви по вид наказания. Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис, на 22.01. 2020г.

Приети като доказателство по делото са : Заповед № 8121з-1624/ 22.12.2016г. на Главния секретар на М. за подготовката, провеждането и отчитането на СПО в М. /л. 786- 788 от делото/, Заповед № 8121з- 1013/ 08.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на документооборота в М. /л. 2 140- 2 165 от делото/, Заповед № 244з- 948/ 20.04.2018г. на Д. на ОД на М. – Б., изменена с последваща такава Заповед № 244з- 2529/ 12.12.2018г. /л. 794- 809 от делото/, Кадрова справка за оспорващия /л. 848 и 849 от делото/, Длъжностна характеристика за длъжността Началник на група “Миграция“ при ОД на М. /л. 1 350- 1 353 от делото/, План за провеждане на СПО по противодействие на незаконната миграция и контрол на обществените места за настаняване на чужденци на територията на община Б. рег. № 5365р- 891/ 16.05.2019г., утвърден от Д. на ОД на М. – Б. /л. 1 551 от делото/, ведно с Докладна записка към него, изготвена от инсп. З.П. /л. 1 552 от делото/, Заповед № 244з- 389/ 11.02.2020г. на Д. на ОД на М. – Б., с която на свид. Д. А.- системен оператор в група “Миграция“ при ОД на М. - Б. е наложено по реда на КТ дисциплинарно наказание “забележка“ /л. 2 090- 2 092 от делото/.

В хода на съдебното производство са разпитани и свидетели – М. Г.- Л., Д. А. А. А., З.П. и К.Г., извършена е и очна ставка между свид. А. и свид. П.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта като неин адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения :

Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт, към момента на издаването му, на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието.

Според чл. 215а от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в М., се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на извършване на твърдените нарушения, е Инструкция № 8121з-470/ 27.04.2015г. изм. и доп., ДВ- бр. 25/ 24.03.2017г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР – Д. на ОД на М. - Б., в качеството му на ръководител на структура /ОД на М./ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като с оглед заеманата от оспорващия ръководна длъжност - Началник на група “Миграция“, ответникът е компетентен да налага спрямо него дисциплинарните наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1- 3 от ЗМВР, т. е. и процесното- по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – “порицание“.

Съдът приема, че издадената заповед не отговаря на изискванията за форма – видно от съдържанието й, в нея се съдържат част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочени са извършителят; мястото; времето на извършване на вменените нарушения; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Липсва посочване обаче в заповедта на конкретните обстоятелствата, при които са извършени вменените нарушения, като по този начин се накърнява правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, доколкото не става ясно кое точно негово поведение – действие и/или бездействие е възприето като укоримо от санкциониращия орган. В атакуваната заповед /пункт 1/ по начина, по който е описано дисциплинарното нарушение, не става ясно за какво е ангажирана отговорността на оспорващия – дали заради това, че е допуснал в процесната СПО, вместо посочения в изготвения от самия него и утвърден от ответника план за същата служител К. Г., да участва друг служител – А. А.; дали заради това, че реално в състава на процесната СПО не е участвал К.Г.; дали заради това, че участие в СПО е взел А. А.; дали заради това, че не е уведомил за замяната служителя К. Г., включен в СПО; дали заради това, че за замяната не е уведомен Д. на ОД на М. – преди и/ или след СПО; дали заради това, че не е довел до знанието на Д. на ОД на М. – Б., резултата от изготвената от СПО Докладна записка; дали заради това, че не е докладвал лично на ответника за станалата техническа грешка при изписване на имената на участниците в СПО; не е ясно и какво приема ответникът по въпроса – кога е било дължимо поведението на К. – дали преди започване на СПО, дали след приключването му, и/ или и в двата времеви периода той е следвало да има някакво дължимо поведение- и ако да- какво. По пункт 3, се вменява на оспорващия, че като Началник на група “Миграция“, не е изпълнил служебните си задължения по т. III от типова длъжностна характеристика № 5364р-13773/ 06.08.2018г. като “не е упражнил контрол над подчинени - Д. А.- системен оператор в група “Миграция“ при ОД на М. – Б., като за времето от м. април 2014г. до 27.09.2019г., същата не е спазвала Правилника за вътрешен трудов ред на ОД на М. - Б., утвърден със Заповед рег. № 25761/ 21.06.2013г., като си е тръгвала преждевременно от работа в 17. 00 ч., вместо в 17. 30 ч.“. От даденото описание на това вменено нарушение, единствено може да се направи извод, че се вменява като форма на изпълнително деяние – бездействие /неупражняване на контрол/, но кое конкретно негово проявление е считал, че е дължимо в случая, дисц. нак. орган не е посочил, като тук следва да се посочи и това, че макар и да е пряк ръководител на свид. Д. А. оспорващият К., не е нито орган по назначаването, нито по прекратяване на трудовото й правоотношение, освен това не се спори по делото, че нито той е установил това работно време за нея, нито за пръв път то е установено по време на неговото ръководство на група “Миграция“, а същото е “наследено“ още от 2014г.

На второ място, съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на адмистративнопроизводствените правила, които са опорочили проведената процедура изцяло. С Искания рег. № 5365р-1664/ 16.10.2019г., рег. № 5365р-1684/ 18.10.2019г., рег. № 5365р-1800/ 13.11.2019г. и рег. № 5365р-1902/ 05.12.2019г., оспорващият е поискал, на основание чл. 207, ал. 4 и ал. 5 от ЗМВР неколкократно /4 пъти/ отвод на целия състав на Комисията, определена със Заповеди № 244з-2030/ 20.09.2019г. и № 244з-2265/ 17.10. 2019г. на ответника /ДРО/. По тези искания липсва каквото и да е произнасяне от състава на ДРО, което е недопустимо. След като се отправи искане, и то обосновано с конкретни фактически обстоятелства, съставът на ДРО дължи незабавно произнасяне по него, без значение дали по същество той ще сподели доводите за отвод или не, но при всички положения, той не може да има пасивно поведение. Нещо повече- в случая съставът на ДРО /председател и двама членове/ в продължение на повече от 2 месеца от отправеното им първо искане- на 16.10.2019г., не само не се е произнесъл по него своевременно, но е осъществявал интензивен процес на събиране на доказателства. Едва след като са събрани всички /по тяхна преценка/ относими към казуса обстоятелства, членовете на ДРО в Протокол от 17.12.2019г.– по четирите искания за отвод, са взели следното становище - “Дисциплинарно разследващият орган не е заинтересован от изхода на разследването и членовете на комисията нямат отношения със ст. инспектор К., пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност“. Доста бланкетно и флагрантно звучи това тяхно становище по исканията за отвод, още повече че последните са мотивирани с конкретни факти – наличие на йерархична зависимост на членовете на ДРО, при което втория член на комисията е подчинен на първия, а първия член на комисията, е подчинен на председателя й, още повече и с оглед наведените в хода на съдебното производство доводи от К. и ангажираните от него доказателства- показанията на свид. Г.- Л., че именно Председателят на процесната комисия – Началника на отдел “Административен“ в ОД на М. – Б., Петър Иванов, е бил в течение на работното време на свид. Д. А.- вкл. обстоятелството, че тя си тръгва в 17. 00 ч., а не в 17. 30 ч., като ползва с 30 мин. по- кратка обедна почивка, и лично е разпоредил, освен нея, със същото работно време, да бъде и друг служител от групата - В.М.. Тези факти, съчетани и с доводите, че третия член на комисията /ДРО/ – Д. ., е с по- нисък от притежавания от К. ранг, и поради това изначално тя не може да го разследва, респ. отхвърлянето на заявени от него доказателствени искания /по някои от тях изобщо липсва произнасяне/, и най- вече както се посочи недопустимата пасивност на ДРО да се произнесе мотивирано по четирите искания за отвод, са създали основателно съмнение у оспорващия относно обективността на членовете на ДРО, до степен, че да дискредитира извършените действия в рамките на дисциплинарното производство. В случай, че членовете на ДРО бяха изложили някакви мотиви по исканията за отвод, дори и същите да не бяха уважени, съдът би могъл да извърши реална преценка за това основателно или не са постъпили те, но както се посочи с непроизнасянето си по тях, и едновременно с това, с продължаването на процеса по събиране на доказателства, същите са създали в достатъчна степен съмнения в своята безпристрастност, и са опорочили проведеното производство.

Като съществено нарушение на адмистративнопроизводствените правила, накърняващо правото на участие и защита на К. в производството, следва да се посочи и липсата на нарочен акт, с който докато е било висящо дисциплинарното производство, същият да е запознат с правата си по чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, вкл. и с правото да бъде подпомаган в защитата си, от посочен от него служител на М. или от адвокат. Само по себе си обстоятелството, че привлеченото към отговорност лице, е било активно и е отправяло множество искания към членовете на ДРО- за отводи, събиране на доказателства, получаване на копия и др., не санира липсата на разясняването на посочените права в цялост, в каквато насока са доводите на проц. представител на ответника. Нещо повече- единственият акт в хода на цялото производство, в който е посочен един ред, с цитирано част от съдържанието на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, е Протокола от 17.12.2019г., с който на практика ДРО е приключил дисциплинарната преписка, т. е. недопустимо е, на държавен служител това право да се разяснява едва в края на производството, и то отново не в съответствие с изискванията на чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР, които сочат възможност, не само за лично участие или подпомагане от друг служител на М. /както сочи ДРО/, но и възможността подпомагането да се осъществи и от адвокат.

Налице е и неправилно приложение на материалния закон, допуснато при издаването на заповедта. Като нарушени материални норми /във връзка с описанието на нарушенията по пункт 1 и 2/ се цитират т.7 и т.7.4. от Заповед рег. № 8121з-1624/ 22.12. 2016г. за подготовката, провеждането и отчитането на СПО в М., която се сочи, че е издадена от Министъра на вътрешните работи. Цитираната заповед е приета като доказателство по делото- л. 786- 788, но видно от съдържанието й, неин издател /автор/ не е Министъра на вътрешните работи, а друг административен орган в системата на М. - Главния секретар на М.. Следователно, следва да се приеме, че по пункт 1 и 2 от дисциплинарната заповед, са вменени нарушения на несъществуващ в правния мир административен акт на Министъра на вътрешните работи, който очевидно няма как да се съобразява, след като липсват доказателства изобщо такъв да е издаден. По принцип, не само министерските заповеди, но и тези на Главния секретар на М., също следва да бъдат съблюдавани, като неизпълнението им, също може да доведе до възникване на основание за търсене на дисциплинарна отговорност, но съобразно друга правна квалификация, каквото в случая не е дадена изобщо на поведението на К.- по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 7 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 4 от ЗМВР. Следователно, нито е повдигано дисциплинарно обвинение на К., нито са събирани доказателства за това, нито той е реализирал защита срещу обвинение за нарушаване на текстове /точки/ от актове, издадени от Главния секретар на М., поради което на настоящия етап, това следва бъде преценено, като абсолютно основание за отмяна на заповедта, в тези части.

Налице са допуснати и други нарушения на приложимите материалнопрвани норми. Така напр. с вмененото по пункт 3 обвинение – за това, че К. е нарушил т. III от типова длъжностна характеристика № 5364р-13773/ 06.08.2018г., като не е упражнил контрол над подчинени - Д. А.- системен оператор в група “Миграция“ при ОД на М. – Б., като за времето от м. април 2014г. до 27.09.2019г., същата не е спазвала Правилника за вътрешен трудов ред на ОД на М. - Б., утвърден със Заповед рег. № 25761/ 21.06.2013г., като си е тръгвала преждевременно от работа в 17. 00 ч., вместо в 17. 30 ч. По делото се установява, че оспорващият е заел ръководната длъжност - Началник на група “Миграция“ при ОД на М. – Б., считано от 22.12.2016г., т. е. същият изначално не би могъл да бъде субект на това нарушение за част от вменения период м. април 2014г. до 21.12.2016г., още повече че той дори не е работил, на каквато и да е длъжност в тази организационна структура. Що касае периода след това- 22.12.2016г.- 27.09.2019г., както се посочи, същият доколкото не е установил работното време на А. а го е заварил в посочения времеви интервал, и същото е било възприето като адекватно от всички ръководни служители в йерархията над К., вкл. и от сменилите се няколко директори на ОД на М. – Б., не е и могло да се очаква, доколкото не са били налице проблеми с обслужването на гражданите в група “Миграция“, нито неизпълнение на възложени от ръководните кадри задачи, че следва да се инициира каквото и да е сезиране някому.

На следващо място, от събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на свид. А. А., както при разпита му, така и при проведената очна ставка между него и свид. З.П., се установи, че преди започването на процесната СПО на 16.05.2020г., е бил проведен от ръководителя на СПО – К. устен инструктаж на двамата участници – А. и П.. Сочената като нарушена т. 11 от Заповед рег. № 8121з-1624/ 22.12.2016г. на Главния секретар на М. не въвежда като изискване провеждането на писмен инструктаж, което сочи на извода, че е достатъчно и провеждането на устен такъв. От показанията на свид. А. категорично се установи, че такъв е проведен от оспорващия, в кабинета му, вкл. и на свид. П.. Свид. А. сочи “преди да излезем със З. П., К. ни извика. На мен ми даде копие от плана, и на нея даде плана. И двамата имахме план. Даде инструктаж - да се спазват ЗМВР, ЗБЛД, правата и свободите на гражданите, след което тръгнахме по направление“. При проведената очна ставка сочи, че са инструктирани “да проверяват хотели в района на Б.“. В случая се установява, че на двамата служители на М. е връчено копие на плана, и им е даден инструктаж в определена форма, макар и по- кратка. Доколкото с оспорената заповед е вменено обвинение за липса изобщо на проведен инструктаж, а такъв се установява в определен обем и с опредено /макар и по- пестеливо/ съдържание, е недопустимо да се изследва в настоящото съдебно производство въпроса, какво е съдържанието на процесния проведен инструктаж при положение, че и липсва нормативно установено съдържание на същия. Тук следва да се посочи, че съдът кредитира изцяло като достоверни показанията на свид. А. по този въпрос, а не тези на свид. П., доколкото се установи че свид. А., е в нормални колегиални и служебни отношения, и с К., и с П., докато свид. П., чийто показания, в тази част, съдът не кредитира, е в напрегнати и конфликтни, служебни и лични отношения с К., за което свидетелства и друг свидетел – свид. Л.- Г., а достатъчно за извеждането на подобен извод е и съдържанието на наличния по делото Сигнал рег. № 45756-74/ 12.08.2019г., адресиран до Министъра на вътрешните работи и Председателя на Комисията по МЗ № 8121з-849/ 29.07.2019г., подаден от свид. П. против К., в който се излага несъгласие, във връзка със създадената от последния организация на работа в група “Миграция“ при ОД на М. – Б. – пропуски, забележки, нередности, трудности при комуникация, и описано конкретно оплакване, свързано с нарушаване на неприкосновеността на личния и семейния живот на свидетелката, за чийто извършител е посочен именно К. /л. 168- 172 от делото/, още повече че и тя към момента, заема неговата длъжност вр. и. д. Началник на група “Миграция“ при ОД на М. – Б., след преназначаването му в друга териториална структура, след издаването на процесната заповед, т. е. все обстоятелства, които водят на извода, че при противоречието им с изнесеното от свид. А., именно показанията на последния, следва да бъдат кредитирани като обективни, достоверни и правдиви.

На следващо място, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размер, а на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, като липсва изобщо констатация, че вменените три дисциплинарни нарушения не се открояват с никаква особена тежест, нито са настъпили каквито и да е вредни последици от тях за когото и да било, съответно липсва адекватно съпоставяне между седемте присъдени награди на К., и погасеното му по давност дисциплинарно наказание – “писмено предупреждение“ наложено преди 23 години, съответно наложеното на 06.12.2019г. /и обжалвано в съда/ дисциплинарно наказание – “порицание“. Липсват каквито и да е мотиви в оспорената заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по- леките по вид наказания – тези по чл. 197, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР - “мъмрене“ и/ или писмено предупреждение, което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК, и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради което следва да бъде отменена изцяло.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия се следват сторените по делото разноски в размер на 410. 00 лв., от които : 10. 00 лв. за дължимата и внесена държавна такса и 400. 00 лв. за договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението на проц. представител на ответника за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно, тъй като в действащата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- ДВ, бр. 7/ 2019г., в сила от 22.01.2019г., към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие- м.02.2020г., се предвижда, че “за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес – по Закона за Министерството на вътрешните работи, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 400. 00 лв., т. е. това е минималния възможен размер на адвокатски хонорар по подобен вид дела, а именно и тази сума се претендира от ищеца. Поради това, този размер не подлежи на намаляване, и възражението в тази насока на ответника, също следва да се отхвърли.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 244з-183/ 21.01.2020г. на Д. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР във вр. с т. 7 и т.7.4. от Заповед рег. № 8121з- 1624/ 22.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи във вр. с чл. 31, ал. 1, т. “е“ от Вътрешни правила за документооборота в М.; чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР във вр. с т. 11 от Заповед рег. № 8121з- 1624/ 22.12. 2016г. на Министъра на вътрешните работи; и чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на С. С. К., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., У. “. № 19, вх. А, е наложено дисциплинарно наказание “Порицание“, за срок от 1 /една/ година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б., с адрес : гр. Б., У. “.... № 3, представлявана от Д. Д. Д., да заплати на С. С. К., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., У. “. № 19, вх. А, сумата от 410. 00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща сторени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /аргумент от чл. 211, изр. 3 от ЗМВР/.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Е.Ф.