и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. О. „. администрация” (ОО “АА”) – Б. против Решение № 907514/ 28.09.2020 год. на Районен съд - Б., постановено по н.а.х.д. № 989 по описа на съда за 2020 год.
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъбразност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Касаторът оспорва изводите на районният за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че визираното в АУАН и НП нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което правилно е ангажирана имуществената отговорност на ответника, при законосъобразно протекла процедура. По изложените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което НП да бъде потвърдено.
Ответникът – С. П. Д., в съдебно заседание не се явява и не изразява становище по основателността на депозираната касационна жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил като незаконосъобразно НП № 42-0000737/28.05.2020 год. на Директора на РД “АА” – София, с което на С. П. Д. за нарушение на чл. 46, ал. 1, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в атакуваното НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон. До този си извод съдът е стигнал след като е констатирал, че соченото като неправомерно поведение от страна на Д. неправилно е отнесено към нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34/ 1999 г. Съдът е приел, че е налице неяснота по отношение на това в какво се състои противоправното поведение на лицето Д.- в неизпълнение на задължението за сваляне на знака „такси“ или в престояване на таксиметрова стоянка.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от районния съд правни изводи.
Административнонаказателната отговорност на С. Д. е ангажирана за това, че на 18.05.2020 год., около 10.10 часа, в град Б., на бул. „Св.св. К. и М.“, на таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак Е 20, е паркирала лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № Е ** ** **, собственост на Б. Д., обозначен с всички опознавателни знаци за лек таксиметров автомобил- жълт на цвят, с поставен трайно върху покрива на автомобила и открит знак „Такси“, с монтиран от дясната страна на предното стъкло и светещ индикатор за режима на работа- свободен режим, с поставена на таблото на автомобила табела „Не работи“. При това словесно описание на вмененото на ответника по касационната жалба административно нарушение, АНО е приел, че нарушението се изразява в това, че С. Д. престоява на обозначена таксиметрова стоянка с лек таксиметров автомобил, обозначен с табела „Не работи“.
Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34/ 1999 г., според която разпоредба при преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи“ и сваля или закрива с калъф знака „Такси“. Видно от последното, обаче, е че АНО е допуснал несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация – от текстовата част на НП следва, че Д. престоява на обозначена таксиметрова стоянка с лек таксиметров автомобил, обозначен с табела „Не работи“, каквото изискване се въвежда с разпоредбата на чл.45, т.5 от Наредба № 34/ 1999 г., а деянието е подведено под правна норма, която въвежда задължение при преустановяване на работа водачът да постави на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи“ и да свали или закрие с калъф знака „Такси“. Правилни са констатациите на районния съд относно това, че административнонаказателната отговорност е реализирана по текст, чието текстово описание не отговаря на цитираната разпоредба. Смесването на фактическия състав на нарушението по чл.46, ал.1 от Наредба № 34/ 1999 г. и това по чл.45, т.5 от Наредба № 34/ 1999 г. нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като представлява пречка да разбере, за кое конкретно нарушение е санкциониран. Тези съществени пропуски при произнасянето на административно-наказващия орган водят до извод за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и като е отменил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно закона.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Административен съд- Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907514/ 28.09.2020 год. на Районен съд - Б., постановено по н.а.х.д. № 989 по описа на съда за 2020 год.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК