Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д. З. Х. от гр.С., ул.”. К. №* против Отказ за
разглеждане на искане по същество изх.№0026-0216/10.05.2011г. на Д. на Д. „. по
Т.-Б.. Жалбата е изпратена до АС-Б. по компетентност от Д. на Д. „. по Т.-Б..
С жалбата се навеждат доводи да неправилност на обжалвания отказ. Твърди се, че е полаган труд преди проверката, поради което отразеното в отказа не отговаря на истината. Иска се отмяна на отказа.
Ответника –Д. на Д. „ИТ”-Б. представя становище, с което поддържа постановения отказ като правилен и законосъобразен.
Заинтересованата страна „АЙ П. Е., чрез управителя си П. К. Й.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че
оспорващата не е имала трудови правоотношения с дружеството, поради което и
претенцията й е неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в представената преписка по издаване на оспорения акт, и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административното производство е започнало по жалба от Д. З. Х. до Д. на Д. „ИТ”-Б., с която е заявила, че за периода от 14.02.2011г. в продължение на две
седмици е работила като рекламен агент в „АЙ П. Е.-с.М., община П. без трудов
договор и без да е заплатено за периода дължимата заплата в размер на 250лв..
Твърди че по време на интервюто са се разбрали с дружеството за заплата в
размер на 500лв. плюс социални и здравни осигуровки. Оспорваща е поискала от Д. на Д. „ИТ”-Б. да й бъдат преведени 250лв. за двете седмици, през които е
работила в „АЙ П. Е..
По заявеното искане с жалбата вх.№ 0026-0216/15.04.2011г. Д. на Д. „. по Т.-Б.
е постановил Отказ за разглеждане на искането по същество. Изложил е мотиви, че по повод на депозирането искане е направена проверка на „АЙ П. Е., при която не са открити данни за съществуването на трудово правоотношение между оспорваща Д. Х. и „АЙ П. Е.. Изложил е доводи, че е налице трудов спор по смисъла на чл.357,ал.1 от КТ и е отказал да предприеме принудителни административни мерки.
По делото са представени обща ведомост на персонала на „АЙ П. Е. за месеците януари, февруари и март 2011г., таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месеците януари, февруари и март 2011г. и копие от инструктажна книга.
Оспорваща е представила с жалбата списък с телефонни разговори, копие от
записки и диск.При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорения отказ е издаден от Д. на Д. „ИТ”-Б., който е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото
законодателство по чл. 404, ал. 1 от КТ при условията на заместване съобразно
Заповед №ЧР-273/18.04.2011г., при спазване на установената форма и без
нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона.
По делото не се спори, че към момента на подаване на жалбата си до Д. на Д.
"ИТ" - гр. Б. Д. Х. не е полагала труд в „АЙ П. Е.. Оспорваща твърди че е
полагала труд от 14.02.2011г. до 27.02.2011г. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от
Кодекса на труда, инспекцията по труда има право да обяви съществуване на
трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. От съдържанието на текста се налага
извода, че за да може да се установи съществуването на трудово правоотношение, към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място и с определено работно време. Не е посочено, че това право е относимо към съществували в миналото правоотношения. В противен случай не може да бъде да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение, което не съществува вече, както е в конкретния случай.
Съгласно чл. 360 и сл. от КТ трудовите спорове относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяване на трудовите правоотношения се
разглеждат от съдилищата по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. С нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ законодателят не е имал за цел да възложи решаването на част от трудовите спорове (по чл. 357 КТ) на административния орган - Инспекцията по труда, а да създаде допълнителни възможности на контролния орган да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им. Например, да обяви съществуване на трудово правоотношение при установено при проверката престиране на труд по граждански договори в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. В случая, обаче, няма доказателства към датата на подаване на искането – 15.04.2011 г., така и към датата на извършване на проверка- 02-03.05.2011 г. Д. Х. да е осъществявала трудова дейност по сключен с „АЙ П. Е. граждански договор, нито за посочения период да е установено, че съществува непрекратено трудово правоотношение (т. е. че престира работна сила без писмен договор), за да възникне основание за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ, което да замества трудовият договор.
От събраните доказателства се налага извод, че заинтересованата страна не се е възползвала от възможността да сезира контролния орган в периода в който
твърди, че е престирала труд, когато е бил приложим чл. 405а, ал. 1 и сл. от
КТ, но е направила това едва след прекратяване на правоотношението. Липсата на предпоставки за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ, което да замества трудовият договор, предпоставя и
неоснователност на претенцията на оспорващата. На основание чл. 404, ал. 1 от
КТ контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни
административни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, състоящи се в
даване предписания на „АЙ П. Е., за отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство при изплащане на трудово възнаграждение. Както бе посочено
обаче предвид липсата на трудов договор, съответно липсата на предпоставки за
издаване на постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ, което да замества
трудовият договор, не са били налице и предпоставките за административния орган за предприемане на принудителни административни мерки по чл.404,ал.1 от КТ.
Възникналния трудов спор по чл. 357 от Кодекса на труда не се решава в
съдебното производство по административни дела.
С оглед на изложеното обжалвания отказ се явява законосъбразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По тези съображения и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд-Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. З. Х. от гр.С., ул.”. К. №* против Отказ за разглеждане
на искане по същество изх.№0026-0216/10.05.2011г. на Д. на Д. „. по Т.-Б..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева
Вярно с оригинала!
ЕК