и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на “. Т. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “. Г. № ..., представлявано от управителя В. Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0267-000078 от 19.05.2020, издадена от А. Д. М. – П. И. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) - С. Районно управление (РУ) - Г., с която на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на МПС, за срок от 1 месец. Жалбоподателят твърди, че е недоволен от постановената заповед, считайки същата за незаконосъобразна в подкрепа на което се сочат конкретни съображения. Иска се заповедта да бъде отменена.
Въпреки редовното и своевременно призоваване за проведеното открито съдебно заседание, за оспорващото дружество не се явява законен представител.
Административният орган (А. Д. М. – П. И. К. Районно управление – Г. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - София) в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взима отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените К. административната преписка и допълнително събраните доказателства, безспорно се установява, следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA, № 168841/18.05.2020 год. срещу Тодор Симеонов Белоперкин, като водач на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“, влекач, с рег. №...., собственост на “. Т. Е. ЕИК ..., гр. Б. е допуснал нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – навлизайки след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение от ЗДвП.
Въз основа на така установеното нарушение и на основание чл. 171, т. 2, б. "н" от ЗДвП, А. Д. М. – П. И. К. Районно управление - Г. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - С. е наложил на оспорващото дружество принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторното превозно средство“ за срок от 1 месец.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е валидна, правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. П. инспектори VI – IV степен с функционални задължения по контрол на пътното движение от сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОД на М. – София са надлежно упълномощени със Заповед № 517з-51/05.01.2018 год. на Директора на ОД на М. – София да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по изрично, лимитатевно изброени текстове от ЗДвП, в това число по чл. 171, т. 2 от ЗДвП. Видно от съдържанието на приложената Заповед № 8121К-6004 от 30.04.2018 год. издадена от министъра на М., издателя на оспорената заповед А. М. е преназначен на Д. „П. И. VI степен.
При издаване на заповедта са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "н" от ЗДвП /в редакцията на текста, Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места се налага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 1 месец. В процесния случай е безспорно установено, че процесното МПС - товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“, влекач, с рег. № ... е собственост на “. Т. Е. ЕИК ..., гр. Б., който чрез управителя представляващ дружеството е допуснал управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места в нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – навлизайки след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение от ЗДвП. Горното сочи на извода, че в случая са налице материално правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. С оспорваната заповед е определен предвидения в закона срок за спиране от двежение на МПС.
Въпросът дали да наложи принудителната административна е предоставен на административния орган, т.е. негова е преценката, налице ли е необходимост от налагането й с оглед осигуряване на безопасността на движението. Това е въпрос на оперативна самостоятелност и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователен е и довода, че административният акт е немотивиран. В заповедта фактическата обстановка е описана в детайли с посочване на всички релевантни факти и свързани с тях обстоятелства, включително е посочен и акта за установяване на административно нарушение.
Не може да се възприеме за основателно и възражението на представляващия оспорващото дружество, че не са били уведомени за започнатото административно производство. В случая със съставеният на място АУАН е ангажирана отговорността на водача на МПС, а не на собственика на същото. Последното е обосновано от нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, сочеща като административноотговорно лице водача на МПС допуснало управление на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.
Гореизложеното според съда, сочи на извода, че административният акт е валиден и издаден в съответствие с изискванията на материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „.... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “. Г. № ..., представлявано от управителя В. Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0267-000078 от 19.05.2020, издадена от А. Д. М. – П. И. в Районно управление - Г. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - С. с която на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, за срок от 1 месец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.