и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Й. Н. К. с адрес: с. Б., О. Г. Д., област Благоевград, срещу Акт за установяване на задължение по декларации /АУЗД/ № 478 от 31.03.2015 г, издаден от Специалист в О. „Местни данъци и такси” в О. Г. Д., потвърден с Решение № 6 от 07.05.2015 г на Н. на О. „Местни данъци и такси“ в О. Г. Д.. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че на 14.06.2010 г. е подал декларация за закриване на МПС и поради тази причина не дължи данък върху превозното средство и съответните лихви за 2009 г. и 2010 г. Сочи, че е прехвърлил собствеността върху лек автомобил марка „Опел“, , модел „Астра“, рег. №. и П. прехвърлянето е заплатил всички дължими за данъка суми. Отделно от горното, твърди, че не дължи сумите поради погасяване на задълженията по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания АУЗД.
Ответникът по жалбата – Началникът на О. „Местни данъци и такси“ в О. Г. Д., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, е издаден Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 478/31.03.2015 г. от орган по приходите – Специалист в О. „М.“ в О. Г. Д. /на л. 13 – л. 14 от делото/, след извършена проверка за установяване на задължения за данък върху превозните средства на оспорващия като собственик на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №., съгласно подадена от лицето на 14.06.2010 г. декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ.
С горецитирания АУЗД са установени задължения за данък по периоди и лихвите за просрочие към тях към 31.03.2015 г., както следва:
- данък върху ПС за 2009 г. в размер на 111.32 лева и лихва върху тази сума в размер на 66.44 лева, и
- данък върху ПС за 2010 г. в размер на 55.66 лева и лихва върху тази сума в размер на 29.82 лева, или установени задължения общо в размер на 263.24 лева.
В нормативно установения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, издаденият АУЗД е обжалван пред Н. на О. „М.“ в О. Г. Д., с искане да бъде отменен. Изложените в жалбата възражения се свеждат до това, че оспорващият е заплатил дължимите суми П. прехвърлянето на автомобила, както и че е изтекла погасителната давност за задълженията.
С Решение № 6/07.05.2015 г. на Н. на О. „М.“ в О. Г. Д. /на л. 17 от делото/, обжалваният АУЗД е потвърден, като жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна, немотивирана и недоказана. В решението е посочено, че оспорващият е бил собственик на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №., шаси № WOLOOOO51P2772219, като с Декларация вх. № * от 14.06.2010 г. лекият автомобил е закрит към 14.06.2010 г. поради продажба. Посочено е още, че с оспорения АУЗД е обхванат период: цялата 2009 г. и шест месеца от 2010 г. – до датата на закриването, както и че К. не е представил доказателства за заплащане на задълженията си.
В настоящото производство също не са представени доказателства за заплащане на дължимите суми, както и за прехвърлянето на автомобила.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна. Действително, същата е преждевременно подадена, преди произнасянето с решение на Н. на О. „М.“ в О. Г. Д. по подадената пред него от оспорващия жалба срещу процесния АУЗД, но съдът счита, че същата е допустима, доколкото вече е налице произнасяне от Н. на О. „М.“ в О. Г. Д. – решение, с което се отхвърля жалбата срещу оспорения АУЗД, т.е. изчерпана е възможността за обжалване по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е и частично основателна, по следните съображения:
Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ, в производството по ал. 1, служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната О. упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 478/31.03.2015 г. е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице – Специалист в О. „М.“ в О. Г. Д., упълномощен да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ със Заповед № 294/03.09.2009 г. на Кмета на О. Г. Д. /на л. 25 от делото/. Издаването на акт с такова предметно съдържание е в кръга на правомощията на издалото го лице и актът е в предписаната от закона форма.
Потвърждаващото акта Решение № 6/07.05.2015 г., също е издадено от компетентен орган – Началникът на О. „М.“ в О. Г. Д. – решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК и упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
Оспореният АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен въз основа на данните за автомобила, посочени в подадена от задълженото лице декларация.
П. преценка на събраните доказателства, съдът намира, че оспореният акт е постановен и в съответствие с относимия материален закон в частта относно установените задължения за 2010 г. и в противоречие с материалния закон и П. допуснати нарушения на административно-производствените правила в частта относно установените задължения за 2009 г. Съображения:
Съгласно чл. 52 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като с оглед разпоредбата на чл. 53 от същия закон, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Между страните не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил собственик на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №., шаси № WOLOOOO51P2772219. Оспорващият твърди, че е заплатил дължимия данък за периода до прехвърлянето на автомобила, но не е представил никакви доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че за 2009 г. и 2010 г. /до датата на декларирането/, данък върху превозното средство не е заплащан. Следователно жалбоподателят, като собственик на описаното превозно средство, е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. Същият не спори относно размера на задължението за всеки от периодите, посочени в АУЗД. Предмет на спора е дължимостта на данъка, доколкото жалбоподателят релевира обстоятелства, които счита, че го освобождават от това задължение и доколкото прави възражение за погасяване по давност на задълженията.
Съдът намира, че направеното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на задължението за данък върху превозно средство, което му се вменява за 2009 г., е основателно. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания, какъвто е и посочения данък, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 1, изречение първо от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Следователно задължението за този вид данък, което се вменява с обжалвания АУЗД на жалбоподателя за 2009 г. в размер на 111.32 лева, е следвало да бъде платено през 2009 г., като давностният срок за погасяване на правото на принудителното му събиране е започнал да тече, считано от 01.01.2010 г. и е изтекъл на 01.01.2015 г. До датата на издаване на АУЗД – 31.03.2015 г., не са настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 172 от ДОПК, които да доведат до прекъсване или спиране на давностните срокове по отношение на това задължение. Изложеното е относимо и към прилежащата на това задължение лихва. Видно от обжалвания акт, лихвата за главницата, определена за 2009 г., е в размер на 66.44 лева. Същата има акцесорен характер, поради което също е недължима поради погасяване на главното задължение по давност.
Що се отнася до задълженията за 2010 г., съдът намира, че същите /главно – за данък и акцесорно – за лихва/ са дължими, доколкото петгодишният давностен срок не е изтекъл. Задължението за данъка е следвало да бъде платено през 2010 г. и давностният срок за погасяване на правото на принудителното му събиране е започнал да тече, считано от 01.01.2011 г., като към 31.03.2015 г. не е изтекъл.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че към 31.03.2015 г. по отношение на задълженията в размер на 85.48 лева, от които главница -55.66 лева - данък върху превозното средство за 2010 г. и 29.82 лева - лихва върху тази сума, не е изтекъл петгодишния давностен срок, те не са погасени по давност и горепосочените суми се дължат от оспорващия.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че Акт за установяване на задължение по декларации № 478/31.03.2015 г., издаден от специалист в О. “Местни данъци и такси” П. О. Г. Д., в частта му, в която се установяват задължения за данък върху ПС за 2009 г. и прилежаща лихва в общ размер на 177.76 лева, от които: главница в размер на 111.32 лева, и лихва в размер на 66.44 лева, следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради погасяване по давност на задълженията за 2009 г. В останалата част актът се явява законосъобразен - издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с целта на закона и материално-правните разпоредби, на които се основава и П. спазване на административно-производствените правила.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН по жалбата на Й. Н. К. с адрес: с. Б., О. Г. Д., област Благоевград, Акт за установяване на задължение по декларации /АУЗД/ № 478 от 31.03.2015 г, издаден от Специалист в О. „Местни данъци и такси” в О. Г. Д., потвърден с Решение № 6 от 07.05.2015 г на Н. на О. „Местни данъци и такси“ в О. Г. Д., В ЧАСТТА му, с която са определени задължения за данък върху превозното средство - лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №., шаси № WOLOOOO51P2772219. за 2009 г. в общ размер на 177.76 /сто седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, от които: главница в размер на 111.32 /сто и единадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева, и лихва в размер на 66.44 /шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Акт за установяване на задължение по декларации /АУЗД/ № 478 от 31.03.2015 г, издаден от Специалист в О. „Местни данъци и такси” в О. Г. Д., потвърден с Решение № 6 от 07.05.2015 г на Н. на О. „Местни данъци и такси“ в О. Г. Д., в останалата й част - срещу акта в частта му, с която са определени задължения за данък върху превозното средство - лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. №., шаси № WOLOOOO51P2772219. за 2010 г. в общ размер на 85.48 лева, от които: главница в размер на 55.66 лева и лихва в размер на 29.82 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.