и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на "..." ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „....“ № ..., представлявано от З. И., против Заповед № РД-14-2738/11.07.2022 г. на Н. на О. отдел „Автомобилна А. (ОО „АА“) – Б., с която на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, буква „в“, предложение второ, чл. 106а, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране на дейността на „..." ЕООД ЕИК ... с адрес на регистрация гр. ...., ул. „...“ № ..., притежаващ лиценз на Общността № ... за извършване на обществен международен превоз на товари, до отстраняване на несъответствието с изискването за установяване на територията на Република България, но за не повече от три месеца и е по реда на чл. 145 от АПК и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на законовите предпоставки за издаването й, твърди се, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите и изводите на административния орган, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и чл. 5 от Регламент № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач (Регламент № 1071/2009 г.). Твърди се още, че оспорената заповед е немотивирана и не съдържа изискуемите се от закона реквизити. Иска се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител по пълномощие – надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно списък.

Ответникът по жалбата – Началник на О. отдел „Автомобилна А. – Б. в съдебно заседание се явява лично и излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства.

Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, се установява, че във връзка с връчване на известие за тематична проверка рег. № 12-00-00-1605/25/28.01.2022 г. на 27.06.2022 г. инспектори от Регионална дирекция „Автомобилна А. - София са посетили адреса на седалище и управление на „. ЕООД в гр. ...., ул. „....“ № ..., притежаващ лиценз на Общността № ... за извършване на обществен международен превоз на товари. На посетения адрес не е открит представител на дружеството. На входа проверяващите инспектори са поставили уведомление представител на дружеството да се яви в едноседмичен срок за получаване на известие за проверка. За извършеното посещение е изготвен Протокол за извършено посещение на адреси рег. № 12-00-00-1605/290/28.06.2022 г. (л. 36 от делото). До датата на изтичане на срока за получаване на известието за проверка представител на „. ЕООД не се е явил в О. отдел „Автомобилна А. – Б.. За посочените действия е съставен доклад от контролни органи, главни инспектори в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна А. – София до Директора на Регионална дирекция „Автомобилна А. – София с рег. № 11-56-4919/11.07.2022 г. (стр. 38 и 39 от делото), в който е направена констатация, че превозвачът не отговаря на условията за действително и трайно установяване на територията на Република България съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. и чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11 от 2002 г. на МТС.

Предвид констатациите от извършената проверка и констатациите, съдържащи се в посочения доклад с № 11-56-4919/11.07.2022 г., поради несъответствие на превозвача с изискването на чл. 5 от Регламент № 1071/2009 г., е издадена оспорената Заповед № РД-14-2738/11.07.2022 г. на Н. на О. отдел „Автомобилна А. – Б., с която на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, буква „в“, предложение второ, чл. 106а, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране на дейността на „..." ЕООД ЕИК ... с адрес на регистрация гр. ..., ул. „...“ № ..., притежаващ лиценз на Общността № ... за извършване на обществен международен превоз на товари, до отстраняване на несъответствието с изискването за установяване на територията на Република България, но за не повече от три месеца. В мотивите на издадена заповед, се сочи, че превозвачът е престанал да отговаря на изискването за действително и трайно установяване на територията на Република България.

С писмо рег. № РД-14-2738/1/12.07.2022 г. дружеството е уведомено за издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Указано е на дружеството, че при непредставяне на документи, удостоверяващи, че „. ЕООД отговаря на изискването за установяване на територията на Република България в определения срок от три месеца на действие на ПАМ на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАП ще бъде издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка за пълното и окончателно прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Писмото е изпратено с известие за доставяне на адреса на управление на дружеството чрез лицензиран пощенски оператор и е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена“. За връчване на процесната заповед е извършено посещение в седалището и адреса на управление на дружеството на 15.07.2022 г., при това посещение също не е открит представител на дружеството и на входа е поставено уведомление. За извършеното посещение на адреси е изготвен Протокол с рег. № РД-14-2738/2/20.07.2022 г. (стр. 44 от делото). Информация за издадената заповед е публикувана на електронната страница на Изпълнителна агенция „Автомобилна А. на 05.08.2022 г. при условията на чл. 18а, ал. 10 от АПК.

На 11.08.2022 г. оспорената Заповед е получена от упълномощен представител на дружеството съгласно отбелязване върху нея.

Представената административна преписка не съдържа данни за ангажирани доказателства от страна на оспорващото дружество в изпълнение на горепосоченото известие за тематична проверка рег. № 12-00-00-1605/25/28.01.2022 г., както и за предприемане на действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона съгласно констатациите в оспорената заповед.

На 24.08.2022 г., с пощенски плик от 23.08.2022 г., Заповед № РД-14-2738/11.07.2022 г. на Н. на О. отдел „Автомобилна А. - Б. е оспорена пред Административен съд – Б..

Към жалбата са приложени Договор за наем на гаражна площ от 01.06.2022 г., сключен между „...“ ЕООД и „. Е. със срок на действие до 01.06.2023 г., Договор за наем на експлоатационен център и възлагане извършването на техническо обслужване и поддръжка на МПС от 01.06.2022 г. ., сключен между „...“ ЕООД и „. Е. със срок на действие до 01.06.2023 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 96/30.01.2015 г., сключено между „...“ ЕООД и Д. К. К., Договор за счетоводно обслужване от 01.01.2022 г., сключен между „. ЕООД и Ц. В.Ц., със срок на действие до 01.01.2023 г., Договор за наем на офис от 01.01.2022 г., сключен между „...“ и „. ЕООД със срок на действие до 01.01.2023 г. Допълнително в съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващото дружество са представени Справки за доказване на финансова стабилност на „. ЕООД; застраховки професионална отговорност на автомобилния превозвач „. ЕООД; заверени копия № * и № * за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на „. ЕООД.

Въз основа на установеното от фактическа страна и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта като неин адресат.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, поради което и съставлява валиден административен акт. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна А. (ИА „АА“) или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ (стр. 50 от делото) са упълномощени длъжностни лица за издаване на ПАМ по чл. 106 и 106а от ЗАП, в това число и Началниците на Областните отдели „Автомобилна А. - т. 7 от заповедта. В конкретния случай оспорената заповед е подписана от Главен инспектор в О. отдел „Автомобилна А. - Б., определена да изпълнява функциите на Н. на О. отдел „Автомобилна А. за времето на отсъствието му със Заповед № 2148/27.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА “АА“, с която е разрешено и ползването на платен годишен отпуск на Н. на ОО „АА“ за времето от 04.07.2022 г. до 15.07.2022 г. (стр. 65 от делото). Оспорената заповедта е издадена на 11.07.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение второ от ЗАП, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари, когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България — до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. В конкретния случай в мотивите на оспорената Заповед № РД-14-2738/11.07.2022 г. административният орган е приел, че с оглед установената фактическа обстановка, превозвачът не отговаря на изискването за действително и трайно установяване на територията на Република България, тъй като превозвачът следва да разполага с място на дейност, разположено на територията на Република България, с помещения, в които да държи основните си търговски документи, свързани с управлението на персонала, с документи за периодите на управление и почивка, които трябва да се предоставят на компетентния орган при извършване на съответните проверки.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАП лиценз на Общността се издава на търговец, който отговаря на четири изисквания, между които и изискването за установяване на територията на страната. В конкретната хипотеза административният орган е констатирал несъответствие с изискването за установяване на територията на Република България - чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗАП. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от ЗАП изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът действително и трайно е установен на територията на Република България, за което представя декларация за установяване по образец, утвърден със заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна А. (т. 1); разполага най-малко с едно моторно превозно средство с българска регистрация – собствено или наето чрез договор за наем или лизинг (т. 2); разполага с помещения, в които съхранява счетоводни документи, документи, свързани с назначаването на работа на персонала, документи за периодите на управление и почивка на превозното средство, както и други документи, съпътстващи основната му търговска дейност, които подлежат на контрол и се предоставят на компетентния орган при проверка (т. 3); разполага със собствен или нает експлоатационен център с техническо оборудване и съоръжения (т. 4).

Съгласно чл. 7, ал. 8, т. 1 от ЗАП за да е изпълнено изискването за установяване, търговецът следва да е действително и трайно установен на територията на страната. В този смисъл е и разпоредбата на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, съгласно която предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите-членки. Законодателят не е дал определение на понятията „действително“ и „трайно“. За да гарантира еднаквост на приложимостта на Регламент (ЕО) № 1071/2009 в частта относно предпоставките за издаване на лиценз законодателят на Европейския съюз изрично установява в чл. 5 от Регламента условията, свързани с изискването за установяване. Съгласно чл. 5, т. 1 от Регламента за да спази изискването, предвидено в член 3, параграф 1, буква а), в държавата членка на установяване предприятието трябва: а) да разполага с помещения, в които да може да има достъп до оригиналите на основните си търговски документи, независимо дали са в електронен формат или в друга форма, по-специално своите договори за превоз, документи за превозните средства, с които разполага предприятието, счетоводни документи, документи, свързани с управлението на персонала, трудови договори, документи за социално осигуряване, документи, съдържащи данни за разпределението и командироването на водачите, документи за каботажните превози, времето за управление и за почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки дали предприятието спазва условията, предвидени в настоящия регламент; б) да организира дейността на своя автомобилен парк по начин, който гарантира, че превозните средства, които са на разположение на предприятието и се използват за международен превоз на товари, се връщат в един от експлоатационните центрове в съответната държава членка най-малко в рамките на осем седмици след напускането й; в) да бъде вписано в регистъра на търговските дружества на съответната държава членка или в друг подобен регистър, винаги когато това се изисква от националното право; г) да подлежи на данъчно облагане върху приходите и, когато това се изисква от националното право, да разполага с валиден регистрационен номер по ДДС; д) след получаване на разрешението, да разполага с едно или повече превозни средства, които са регистрирани или са пуснати в движение и чието използване е разрешено в съответствие със законодателството на съответната държава членка, независимо дали тези превозни средства са изцяло негова собственост или се ползват например съгласно договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг; е) да извършва ефективно и постоянно своите административни и търговски дейности със съответното оборудване и съоръжения в помещения, както е посочено в буква а), разположени в съответната държава членка, и да управлява ефективно и постоянно превозите си с помощта на превозните средства, посочени в буква ж), с подходящо техническо оборудване, разположено във въпросната държава членка; ж) постоянно да има на редовно разположение такъв брой превозни средства, който да съответства на условията по буква д), и водачи, които обичайно се намират в експлоатационен център в тази държава членка, и в двата случая, пропорционални по брой на обема на извършваните от предприятието превози.

От анализа на посочените разпоредби се установява, че за да отговаря превозвачът на изискванията за установяване на територията на Република България, следва да са изпълнени кумулативно всички предпоставки, посочени в цитирания Регламент. За да е спазено изискването по чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 8 от ЗАП за „действително и трайно установяване“ не е достатъчно превозвачът да има регистрирано седалище и адрес на управление на територията на Република България. Необходимо е превозвачът да разполага с помещение, в което държи всички изискуеми от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и по националното законодателство документи, доказващи извършването на дейността. Стандартът, който Регламент № 1079/2009 установява за доказване на релевантния факт, е ясно регламентиран в чл. 5 от Регламента – необходимо е наличието в помещението на всички посочени в разпоредбата документи. В хода на административното производство тежестта на доказване на установените в чл. 5 от Регламент № 1071/2009 релевантни факти е на превозвача. Необходимо е превозвачът да разполага с помещение, в което държи всички изискуеми от Регламента и от националните власти документи, доказващи извършването на дейността, като се осигурява достъп на компетентните органи до това помещение.

Установеността в държава-членка не е веднъж завинаги дадено обстоятелство. Тя не е еднократен акт, доказван с декларацията по чл. 7, ал. 8 от ЗАП. Действителното и трайно установяване трябва да бъде такова във всеки един момент и превозвачът имено поради това трябва да бъде в състояние да докаже това релевантно обстоятелство във всеки един момент при проверка от страна на компетентните власти. Тъй като действителността и трайността се доказват имено с наличието на всички изискуеми от чл. 5 (а) от Регламент № 1071/2009 документи, всеки един документ, който е изискуем от нормативните актове за управлението на персонала и за периодите на управление на превозното средство и почивките, е необходимо да бъде наличен в помещението на превозвача и да бъде представен на компетентните органи при проверка.

В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че оспорващото дружество притежава лиценз на Общността № 22624 за извършване на обществен международен превоз на товари. Дружеството е регистрирано в Република България съгласно Търговския закон, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. „...“ № ... В момента на посещението в офиса на дружеството, по седалище и адрес на управление, във връзка с връчване на известие за тематична проверка рег. № 12-00-00-1605/25/28.01.2022 г., не е установен представител на дружеството, негов работник или служител. Поставено е уведомление на входната врата представител на дружеството в едноседмичен срок да се яви в ОО „АА“ за връчване на известието за проверка, като в определения срок не се е явил представител. С писмо рег. № РД-14-2738/1/12.07.2022 г. дружеството е уведомено за издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Указано е на дружеството, че при непредставяне на документи, удостоверяващи, че „. ЕООД отговаря на изискването за установяване на територията на Република България в определения срок от три месеца на действие на ПАМ на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАП ще бъде издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка за пълното и окончателно прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Писмото е изпратено с известие за доставяне на адреса на управление на дружеството чрез лицензиран пощенски оператор и е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена“. За връчване на процесната заповед е извършено посещение в седалището и адрес на управление на дружеството, при което отново не е открит представител на дружеството. Информация за издадената заповед е публикувана на електронната страница на Изпълнителна агенция „Автомобилна А. на 05.08.2022 г. при условията на чл. 18а, ал. 10 от АПК.

Като фактическо обстоятелство за издаване на обжалваната заповед е посочен фактът, че при проверка е установено, че превозвачът не е трайно и действително установен на територията на Република България, тъй като на седалището и адреса на управление на превозвача няма негов представител, не е установено да се поддържа офис, в който се съхраняват документите, свързани с транспортната дейност, подлежащи на контрол.

Съдът счита, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

В конкретния случай въпреки предоставената от страна на административния орган възможност на дружеството за ангажиране на документи, установяващи изпълнението на условията, свързани с изискването за установяване на територията на Република България, такива не са ангажирани, както и не са предприети действия за осигуряване на достъп на контролните органи до помещението, в което същите се съхраняват. След като превозвачът не е предоставил документи, той не е удостоверил, че е трайно и действително установен на територията на Република България съгласно изискванията на чл. 5 от Регламент № 1071/2009, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози, както и на чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11.

В случая от събраните в производството доказателства се установява, че към момента на извършената от контролните органи проверка на „. ЕООД и при посещението на длъжностните лица в офиса на транспортното дружество с административен адрес: гр. ...., ул. „....“ № ... не е открит представител на Дружеството, не се я явил такъв и след залепване на уведомление, не е осигурен достъп на компетентните органи, следователно на адреса на управление на дружеството не е установено да се поддържа офис, в който се съхраняват документи за периодите на управление на превозните средства и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в чл. 5, т. 1, б. „а“ от Регламент 1071 (ЕО) и ЗАП. Представеният и приет като доказателство по делото договор за наем е по отношение на процесното помещение, находящо се в гр. ..., ул. „....“ № ..., което е и седалище и адрес на управление на дружеството и на който адрес при извършената от контролните органи проверка не е открит представител, служител или работник на „. ЕООД. От разпоредбата на чл. 5, т. 1, б. „а“ от Регламента е видно, че Регламентът не се ограничава с наличието на офис. Наличието на офис е само първата предпоставка. Важното е този офис да доказва по безспорен начин действителното и трайно извършване на дейността. А доказването става имено чрез наличието в офиса на посочените документи. Тогава, когато превозвачът притежава офис, в същия следва да са налични при проверка от компетентния орган изискуемите от чл. 5 (а) Регламент № 1071/2009 документи за целите на установеността в страната. В настоящия случай това не е установено.

Отделно от горното, в настоящия случай в хода на административното производство не са представени документи, чрез които да се докажат установените в чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1071/2009 релевантни факти, за доказването на което тежестта е на превозвача. Не са представени пътни листове, съответно международни товарителници (CMR), тахографски листове и др. документи, които съгласно чл. 5, т. 1, б. „а“ от Регламент № 1071/2009 превозвачът трябва по всяко време да съхранява в помещението, намиращо се в страната по установяване, за да се приеме, че той е действително и трайно установен в страната. Както бе посочено и по-горе, тъй като действителността и трайността се доказват имено с наличието на всички изискуеми от чл. 5 (а) Регламент № 1071/2009 документи, всеки един документ, който е изискуем от нормативните актове за управлението на персонала и за периодите на управление на превозното средство и почивките, както и всеки счетоводен документ е необходимо да бъде наличен в помещението на превозвача и да бъде представен на компетентните органи при проверка. В настоящия случай това не е сторено.

Документи относими към изпълнението на процесното условие са представени от страна на оспорващото дружество пред съда и едва в срока за обжалване на оспорената заповед. С жалбата до Административен съд – Б. са представени договори за наем на офис и експлоатационен център, но в същото време не са представени документи за периодите на управление на превозните средства и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки, които съгласно чл. 5 (а) Регламент № 1071/2009 превозвачът трябва по всяко време да съхранява в помещението, намиращо се в страната по установяване, за да се приеме, че той е действително и трайно установен в страната. От оспорващото дружество не са оспорени констатациите, че посочени документи не са представени, в жалбата са изброени представените документи.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в рамките на осъществения съдебен контрол на оспорения административен акт, законосъобразността му се преценява към момента на издаването на акта, т. е. факта на представянето на писмени доказателства относими към изпълнението на процесното условие от страна на субекта на осъществения контрол след издаването на акта и доколко същите установяват наличието на процесното условие за установеност на територията на Република България са извън предмета на процесния спор.

Следва да се има предвид, че ПАМ от вида на оспорената е предварителна, срокът за прилагането й е до три месеца, в който срок на превозвача се дава възможност да докаже, че не е престанал да отговаря на изискванията за упражняване на лицензионната дейност.

Представените справки за финансова стабилност и застрахователни полици са документи, които са свързани с установяване наличието на останалите изисквания на ЗАП, на които следва да отговарят лицата, притежаващи лиценз за извършване на международен обществен превоз.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано, е приел, че превозвачът „. Е. притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен превоз за товари, е престанал да отговаря на изискването за установяване на територията на Република България по смисъла на чл. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. Съгласно изготвения доклад от служители на РД „АА“ – София длъжностните лица са установили, че дружеството не поддържа офис, в който се съхраняват документи за периоди на управление на превозните средства и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в чл. 5, т. 1, б. „а“ от Регламент 1071 (ЕО) и ЗАП. В изготвения доклад се съдържат данни на коя дата инспекторите са посетили офиса на „. ЕООД и констатираното, че в офиса няма служител и/или представител на дружеството. По повод на залепеното уведомление не се е явил представител за извършването на тематична проверка. Именно с оглед на тези констатации е приложена и принудителната административна мярка.

Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът приема за безспорно установено, че към момента на издаването на оспорената Заповед № РД-14-2738/11.07.2022 г. на Н. на О. отдел „Автомобилна А. (ОО „АА“) – Б. оспорващото дружеството като предприятие с лиценз на Общността № ... за извършване на обществен международен превоз на товари не е отговарял на условията, свързани с изискването за установяване, регламентирани в чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози, както и на чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в частност за установяване на територията на Република България, поради което правилно и законосъобразно административният орган с оспорената заповед е приложил принудителна административна мярка – временно спиране на дейността на превозвача до отстраняване на несъответствието, но за не повече от три месеца, тъй като е била налице материалноправната предпоставка, с която нормата на чл. 106а, ал. 2, т. 5 и чл. 106а, ал. 1, т. 6, б.“в“, предл. второ от Закона за автомобилните превози свързва издаването на заповед за прилагане на посочената принудителната административна мярка.

По гореизложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора без уважение следва да се остави направеното от процесуалния представител искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Б.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "..."ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. „....“ № ..., представлявано от З. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2738/11.07.2022 г. на Н. на О. отдел „Автомобилна А. – Б..

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.