и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Л. и д.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ЖК „Е.“, бл. 217, В. В, . 1, А. 3, представлявано от управителя Л. Н. К., със съдебен адрес: Б., ул. „Т. А.“ № 41, офис 104, чрез адвокат Д. Т., срещу Уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ДФ „З“/ – Б..
Писмото е оспорено в частта му, с която директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б. е отказал да одобри подаденото заявление по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСР 2014-2020/, подмярка „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“.
Твърди се, че актът в оспорената му част е немотивиран /чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила /чл. 146, т. 3 от АПК/ и в противоречие с материалния закон като последица – чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. /Наредба № 4/08.08.2017 г./ - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на писмото в оспорената му част и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, подробно доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът на Директорът на ОД на ДФЗ – Б., чрез процесуалния си представител, с депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
В производството са събрани писмени доказателства, след анализа и оценката на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С подадено Заявление за подпомагане с идентификационен номер 10/14/2/00573 от 01.11.2017 г. /на л. 12 – л. 14 от делото/ оспорващото дружество е кандидатствало за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 с 492 бр. животни – дребни преживни животни /ДПЖ/ – овце, в животновъден обект № * /стар № 2640-0331/ в землището на гр. Кочериново, област Кюстендил /Справка за животни в обект по категории № 484465/24.10.2017 г. на л. 22 от делото/.
При административна проверка на подаденото заявление са установени липси/нередовности на документи и с Уведомително писмо изх. № 01-013-2600/685 от 21.09.2018 г. са дадени указания за отстраняване на нередовностите в срока по чл. 21 от Наредба № 4/08.08.2017 г. /на л. 77 – л. 82 от делото/, връчено на дружеството на 26.09.2018 г. /известие за доставяне на л. 83 от делото/. На 09.10.2018 г. с придружително писмо В. № 01-013-2600/685 /на л. 84 – л. 85 от делото/, жалбоподателят е представил: Разрешително за паша /Разрешително за сено/ от 03.04.2017 г. /на л. 86 от делото/; Разрешително за паша /Разрешително за сено/ от 19.04.2017 г. /на л. 87 от делото/; Ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издадено от ИС на БАБХ от 27.06.2018 г. /на л. 88 от делото/; Писмо от Д. на НП „Рила“ от 09.10.2018 г. /на л. 89 от делото/; Договор за наем на общински пасища, мери и ливади от 08.12.2017 г. /на л. 94 – л. 99 от делото/; Дневник на стопанството /Дневник за паша/ от 01.06.2018 г. до 24.06.2018 г. - с. Цървище и с. Фролош /на л. 100 – л. 115 от делото/; Дневник на стопанството /Дневник за паша/ от 01.06.2018 г. до 24.06.2018 г. – с. Мурсалево и с. Смочево /на л. 116 – л. 123 от делото/; Дневник на стопанството /Дневник за паша/ от 27.06.2018 г. до датата на депозиране на писмото /на л. 124 – л. 144 от делото/; Свидетелство за съдимост от 01.10.2018 г., издадено от Районен съд – Б. /на л. 145 от делото/, както и 2 бр. декларации по т. ІІ от Уведомително писмо изх. № 01-013-2600/685 от 21.09.2018 г. /на л. 146 – л. 148 от делото/.
С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ДФ „З“/ – Б. /на л. 8 – л. 10 от делото/, дружеството-жалбоподател е одобрено по дейност 14.2 – ДПЖ на закрито съгласно Таблица № 1 и не е одобрено за участие по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ /ДПЖ/.
Оспореното уведомително писмо е връчено на дружеството на 11.12.2018 г. /известие за доставяне на л. 11 от делото/.
На 27.12.2018 г. дружеството е подало жалба с В. № 01-013-2600/1074 чрез Д. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б. до Министъра на земеделието, горите и храните, срещу процесното Уведомително писмо изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ – Б. /на л. 178 – л. 179 от делото/. Жалбата е изпратена в МЗХГ със становище на Д. на областната Д. изх. № 01-013-2600/1074/18.01.2019 г. /на л. 180 – л. 183 от делото/, като в същото е посочено, че в частта на неодобрената дейност, заявлението е недопустимо за подпомагане поради неспазване на изискването за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА, т.е в ИСАК няма регистрирана земя за пашуване по местонахождение на ЖО в конкретния случай в гр. Кочериново, община Кочериново, което се явява несъответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г. Жалбата и становището са постъпили в МЗХГ на 21.01.2019 г. /известие за доставяне на л. 184 от делото/.
От приобщените в хода на производството, представени от ответника и неоспорени от жалбоподателя, справки за регистрираните в ИСАК за 2017 г. и 2018 г. пасищни площи от „. и дъщери“ Е. се установява, че пасищните площи за 2017 г. са общо 211.59 ха /справка на л. 232 от делото/ в землището на с. Бистрица, а за 2018 г. са общо 261.28 ха /справка на л. 233 – л. 237 от делото/ - в землищата на селата Фролош, Цървище, Мурсалево, Смочево и Бистрица.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
С оглед съдържанието си и правни последици за правата и законните интереси на жалбоподателя по повод подаденото заявление за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020, в оспорената му част, оспореното уведомително писмо е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК вр. чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4/08.08.2017 г./, за който съдебният контрол за законосъобразност е допустим способ за защита /чл. 145 от АПК/ при доказан правен интерес за подателя на жалбата /чл. 147, ал. 1 от АПК/.
Жалбата срещу оспореното уведомително писмо е подадена по пощата на 06.02.2019 г. /пощенски плик на л. 7 от делото/ - в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК, считан от изтичането на срока за произнасяне на Министъра на земеделието и храните по подадената по административен ред жалба В. № 01-013-2600/1074 на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б.. Жалбата е постъпила в МЗХГ на 18.01.2019 г. и двуседмичният срок за произнасяне на министъра по чл. 97, ал. 1 от АПК, доколкото ЗПЗП не установява друг срок, е изтекъл към 01.02.2019 г., считано от която дата е започнал да тече и срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК – чл. 149, ал. 3 от АПК, в рамките на който е подадена и жалбата до съда – на 06.02.2019 г.
В изложения смисъл, правото на оспорване срещу процесното уведомително писмо е своевременно упражнено и при отсъствието на други от процесуалните пречки по чл. 159 от АПК, жалбата е допустима за разглеждане по същество.
При контрола за съответствие на оспореното уведомително писмо с условията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:
Д. Ф. „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС - чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като правомощията му за одобрение на заявления по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ произтичат от разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 4/08.08.2017 г. и в случая са упражнени при разрешена от закона делегация /чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП/ от Д. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б. въз основа на т. 2 от Заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /на л. 192 – л. 193 от делото/. В този смисъл упражнените с оспорената част от уведомителното писмо правомощия от Д. на ОД – Б. са в кръга от функции на Разплащателната агенция и писмото изхожда от компетентен орган /при отсъствието на основания по чл. 146, т. 1 от АПК/.
Макар и правомощията да са упражнени в предписаната от закона писмена форма – чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., писмото в оспорената му част не съдържа правните основания за тяхното упражняване. Частичното мотивиране с излагане на фактическите основания за недопустимост на заявлението в частта му по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“, посочени в становището на Д. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б. по повод подадената срещу него жалба до министъра на земеделието, храните и горите /Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК/, също не съставлява изпълнение на изискванията за мотивирано уведомление по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. с излагане на фактическите и съответните им правни основания /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Позоваването на разпоредбите на чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г., които са общи за условията за предоставяне на финансова помощ по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ не може да се приеме за мотивирано в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК правно становище по съответствието на заявлението на дружеството. Основанията за отказ от финансово подпомагане по Наредба № 4/08.08.2017 г. са изчерпателно уредени – чл. 28, чл. 29, чл. 30, и органът е следвало да квалифицира по някое от тях посоченото несъответствие с изискванията по чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г. В писмото липсва конкретното правно основание за постановеното неодобрение по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“ и само поради неизпълненото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. в изложения смисъл, писмото в оспорената му част следва да бъде отменено – чл. 146, т. 2 от АПК.
От друга страна, от документите в административната преписка не се установява в каква процедура е установено несъответствието на заявлението по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“, с изискванията по чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г., доколкото във всички случаи на установени при административни проверки „непълнота или нередовност на документи“, или „при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни“, за ДФЗ – РА възниква задължение да укаже на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи – чл. 21, чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2017 г. В проведеното административно производство липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за несъответствие на заявлението с изискванията по чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г., като нередовности на подадените документи, с предоставен срок за отстраняването им. Уведомяването на земеделския стопанин във всяка процедура за отпускане на финансова помощ за резултатите от проверката и установена при нея непълнота/нередовност/неистинност на декларирани данни е предвидена от закона гаранция за защита правата му в административната фаза, в рамките на която следва да бъдат изяснени всички обстоятелства относно изпълнението на условията за допустимост на кандидата – чл. 30, ал. 2 от АПК. В случая изискването по общата разпоредба на чл. 30, ал. 2 от АПК е детайлизирано в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2017 г. Затова и оспорването на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК е основателно, доколкото писмото в оспорената му част не съдържа фактически съображения от развитите в депозираното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника, че при изчисляване на гъстотата на животинските единици по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г. е взета само пасищната площ в землището на гр. Кочериново, в което се намира животновъден обект № * /стар № 2640-0331/. Допълването на основанията за неодобрение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. е недопустимо от закона, поради което пропуските в съдържанието на писмото в оспорената му част в изложения смисъл не могат да бъдат отстранени в съдебното производство /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК/.
Що се отнася до тълкуването на чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/08.08.2017 г., доколкото изложените основания за отмяната на уведомителното писмо по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. в оспорената му част, не позволяват произнасяне от съда по същество, след отмяната му преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с идентификационен номер 10/14/2/00573 от 01.11.2017 г.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени сторените от същото в производството разноски – в общ размер на 650.00 лева, от които: за внесена държавна такса – 50.00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер на 600.00 лева. Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия, доколкото чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, минимален размер на адвокатското възнаграждение от 500.00 лева. Възнаграждението по настоящото дело е в размер на 600.00 лева /близък до минималния/ и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ДФ „З“/ – Б., в частта му, с която директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Б. е отказал да одобри подаденото заявление по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСР 2014-2020/, по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“.

ВРЪЩА административната преписка на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ – Б. за ново разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане с идентификационен номер 10/14/2/00573 от 01.11.2017 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСР 2014-2020/, по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/“.

ОСЪЖДА Областната Д. на Д. Ф. „Земеделие“ – Б. да заплати на „Л. и д.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ЖК „Е.“, бл. 217, В. В, . 1, А. 3, представлявано от управителя Л. Н. К., сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.


Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.