и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно - процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К. Б. С., с адрес: Г.Б., ж.к.“.... против Заповед рег. № 1899з-26/19.11.2014 г. на Н. на І-во Районно
управление „Полиция“ (РУП) Г.Б., с която на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от дванадесет месеца. Твърди се в жалбата, че
административния акт е неправилен, несъобразен с разпоредбите и целта на
материалния закон и П. издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Твърди се още недоказаност на
дисциплинарното нарушение. Иска се отмяна на заповедта.
Административния орган – Н. на І-во РУП Г.Б. в съдебно заседание не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата
за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От приложените към дисциплинарната преписка и допълнително събраните и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява,
следното:
Оспорващия е държавен служител – полицай „Охрана на обществения ред“ в сектор
„Охранителна полиция“, І-во РУП Г.Б.. На 15.10.2014 год. за времето от 08.30
часа до 20.30 часа С. е бил дежурен на пост № 1 в І-во РУП Г.Б., което не е
спорно между страните. По повод на публикация във в.“С..“ бр.240 от
16.10.2014 год. със Заповед № 244з-1076/16.10.2014 год. на Директора на ОД на
М. Г.Б. е разпоредено да се извърши проверка във връзка с изложеното в статията
и е определена комисия за това (стр.87 и 88). За резултатите от извършената
проверка е изготвена справка рег.№ 244р-8983/03.11.2014 год. – стр.22-29.
Установено е в хода на проверката, че на 15.10.2014 год. за времето от 17.10 до
17.15 часа лицата С. Р. П. и брат му А. Р.
П.са посетили ОД на М. Г.Б., като са отправили обвинения към полицай
К. С. за употребена от него по отношение на С. П. физическа сила
по-рано същия ден. Установено е още, че за оплакванията на П.
оспорващия не е уведомил нито преките си ръководители, нито дежурните в ОДЧ на
І-во РУП Г.Б. и ОДЧ на ОД на М. Г.Б.. Така е направен извод, че К. С. е
извършил нарушение на глава ІІ от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в М., утвърден със Заповед рег.№ 8121з-348/25.07.2015 год. на
Министъра на вътрешните работи, а именно: т.19 и т.24, дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.12
от ЗМВР. Справката е утвърдена от директора на ОД на М. с резолюция от
13.11.2014 год., за налагане на съответното дисциплинарно наказание.
Въз основа на събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства
дисциплинарно наказващият орган - Н. на І-во РУП Г.Б. е издал оспорената
Заповед рег. № 1899з-26/19.11.2014 год., с която на основание чл.200, ал.1, т.
12 от ЗМВР, за нарушение на т.19 и т.24 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в М., представляващо нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на К. С. е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от дванадесет месеца.
Оспорващия е изслушан на 19.11.2014 год. в 09.30 часа, за което е съставен
протокол рег.№ 1899р-2320 от същата дата (стр.20 и 21). С. е дал и подробно
писмено обяснение, заведено с рег.№ 244р-8464/23.10.2014 год. (стр.147 и 148),
в което изяснява, че С.П. е бил доведен в РУП около 15.25 часа
на 15.10.2014 год. от пол.П. К. и пол.Н. Г. с поставени на ръцете белезници.
Около 16.50 часа е бил освободен, но не е напуснал района на управлението.
Около 17.10 – 17.15 часа същия е отишъл отново П. С., придружаван от брат си,
който го попитал защо е бил брат му. Оспорващия попитал, къде твърди да е бил
удрян П., тъй като нямал видими следи, П. което му било отговорено, че
щом той твърди, че е бит, значи е бит и напуснали РУП. С.П. се
върнал отново около 18.05 часа, придружаван от баща си, отново с твърдения за
оказана физическа сила и с видимо зачервяване в дясната долна част на лицето.
Двамата държали да се срещнат с дежурен офицер, поради което С. се обадил на
дежурния ОДЧ – Б. Ш..
Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис на 19.11.2014 год., който е
удостоверил, че не се намира в законно разрешен отпуск.
Според показанията на свидетеля Г. С. П. е бил задържан на
15.10.2014 год. и отведен в РУП Г.Б.. Била издадена заповед за задържане,
съставени са съответни протоколи и актове за установяване на административно
нарушение по Закона за движение по пътищата (приложени на стр.114-126) и лицето
било освободено. Около половин час след освобождаването му С. П.
се върнал с брат си и отправил обвинения за оказана физическа сила от страна на
полицай К. С.. В този момент на място присъствал още и полицай К. (също от
автопатрула задържал П.). Според свидетеля по лицето на С.
П. не е имало видими следи от физическо насилие, с което се съгласил и
брат му и двамата напуснали. П. се върнал отново, придружаван от баща
си тридесет минути по-късно. За посещението на С. П. и брат му,
както и за отправените от тях обвинения С. съобщил по телефона на дежурния ОДЧ.
Свидетеля Б. Ш. на 15.10.2014 год. е бил дежурен ОДЧ. Около 18.00 часа К. С.
го информирал, че на първи пост се намира лице, което желяе да се срещне с
дежурния офицер. След около десет минути Ш. слязъл в двора на ОД на М., където
заварил момче и по-възрастен мъж, непознати за него. Мъжът се представил, като
Р. П. и твърдял, че по-рано същия ден върху сина му е упражнена
физическа сила от полицай С.. По китките и дясната скула на С.
П. имало видими зачервявания. Провели кратък разговор и лицата
напуснали ОД на М., като бащата уточнил, че ще подадат жалба след консултация с
адвокат. В този момент от сградата на ОД на М. излизал Директора и Ш. го
уведомил лично за случилото се. Всички запознати със случая изготвили и нарочни
докладни записки, в това число и оспорващия С. (виж стр.111 и 112). За идването
на С. П. с брат му Ш. не бил уведомен.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Н. на І-во РУП Г.Б.,
който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР, в качеството му на ръководна спрямо
заеманата от С. длъжност.
Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност
и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от
състава на М., следва административният орган да докаже, че той виновно
(умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност)
е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя
от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР
дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за
своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в М.. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, П. което фактически осъщественото деяние обективно
несъответства на правнодължимото поведение на служителя, в т.ч. и на правилата
на Етичния кодекс. В тежест на дисциплинарнонаказващият орган е да установи
конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно
нарушение.
В случая оспорващия, в качеството си на държавен служител в М. е наказан за
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в М., а именно: на т.19 и т.24, за това че като дежурен на пост № 1 в І-во РУП
Г.Б. на 15.10.2014 год. за получени данни за извършено дисциплинарно нарушение,
независимо че го касаят лично не е докладвал на преките си ръководители или на
дежурните ОДЧ. По делото е изискано и приложено заверено копие от Етичния
кодекс за поведение на служителите в М., утвърден със Заповед рег.№ 8121з-
348/25.07.2015 год. на Министъра на вътрешните работи – стр.46-55. Според
сочените за нарушени т.19 от Глава втора, раздел първи – „Държавния служител
пази доброто име на институцията която представлява и „Държавния служител
изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи
отговорност за своите действия и бездействия“ – т.24.
Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР,
разпоредена от Директора на ОД на М., резултатите от която са обобщени в
нарочно изготвена справка, в която са описани допуснатите от служителя
нарушения и в изпълнение условията по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – след събиране и
оценка на всички допустими и относими доказателства, като са спазени и
сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Данните относно вмененото на оспорващия дисциплинарно нарушение се съдържат в
изготвената от дисциплинарно разследващия орган справка, като в преписката няма
данни той да се е запознал със същата. С. е бил изслушан от дисциплинарно
наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, представел е
и писмени обяснения.
В обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактическите
основания за издаването й са описани изключително лаконично, но доколкото в нея
е посочено, че извършването на дисциплинарно нарушение е установено от
проведеното дисциплинарно производство, като мотиви за издаването й следва да
се имат предвид всички документи съставени в хода на производството и към които
препраща заповедта. По тълкувателен път следва да се приеме, че като фактическо
основание за така наложеното наказание в справката е прието, че С. не е
докладвал на преките си ръководители и на дежурните офицери за постъпили против
него оплаквания за оказана физическа сила спрямо С. П. П.
посещението на същия заедно с брат му, около 17.10-17.15 часа на 15.10.2014
год., квалифицирано като неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в М., а именно: на т.19 и т.24, представляващо
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2 т.4 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на наказание „порицание“ на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
В настоящия случай, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна
страна не е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение. Нарушението, посочено в обжалваната заповед, заради
което е наложено наказанието на жалбоподателя не представлява нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в М.. За да може да се
приеме, че служителят е бил длъжен да извърши определени действия или да се
въздържи от извършването им като дължимо поведение, следва да се докаже от
административния орган съществуването на такова задължение, респ. задължение за
бездействие, което служителят не е изпълнил. В настоящия случай, както в
справката, така и в заповедта има позоваване на правни норми от Етичния кодекс,
които според административния орган не са спазени.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е бланкетна и за да се квалифицира
определено поведение като нарушение по смисъла на посочения текст от закона, е
необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи от фактическа страна какво
точно нарушение, изразяващо се в накърняване доброто име на институцията, която
представлява и липса на стриктно и безпристрастно изпълнение на професионалните
му задачи, е допуснал съответния служител. В случая това не е направено от
дисциплинарнонаказващия орган, като не е направено и от
дисциплинарноразследващия орган, доколкото неговите констатации са част от
дисциплинарната преписка. Налице е противоречие в съобразителната част на
заповедта – от една страна е прието, че С. не е докладвал своевременно на
преките си ръководители и на дежурния офицер, а от друга посочените, като
нарушени норми на Етичния кодекс са общи и изискват от държавния служител да
пази доброто име на институцията и да изпълнява стриктно и безпристрастно
служебните си задължения. Видно от данните по делото, конкретно описаното в
заповедта поведение на служителя, което е неясно, не може да бъде квалифицирано
като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР във връзка с т.19 и т.24 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М.. Неясно стои по кой
начин, като не е докладвал на дежурния ОДЧ и на преките си ръководители за
оплакванията против него С. е накърнил доброто име на І-во РУП Г.Б., съответно
на ОД на М. Г.Б. или на М. като цяло и с това си бездействие, кои свои служебни
задължения не е изпълни стриктно и безпристрастно. Тук е мястото да се
отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността
на съда е само да провери законосъобразността на акта П. посочените в него
фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, а още
повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите
на административния орган в постановения административен акт.
Следователно в конкретния случай, липсват мотиви в обжалвания акт, като
фактическо описание на деянието, като и правната му квалификация е неточна.
Бланкетното преписване на разпоредбите на закона и на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в М. не може да бъде прието за мотиви на
административния акт, сочещо на неспазване на правилата на Кодекса.
Съдът намира за установено, че за посещението на С. П. и брат му
около 17.10 – 17.15 часа на 15.10.2014 год., П. което са били отправени
обвинения за упражнено от С. полицейско насилие, оспорващия не е докладвал
незабавно на дежурния офицер. В това отношение показанията на свидетелите Г. и
Ш. са противоречиви. От една страна Г. твърди, че след напускането на горните
лица С. е съобщил устно по телефона на дежурния ОДЧ – свидетеля Ш.. Ш. обаче
отрече да е бил запознат с обстоятелството, че П. е идвал в РУП с брат
си. Това не разколебава направения извод за липса на соченото в заповедта
дисциплинарно нарушение. Изложеното в заповедта и събраните П. проверката
доказателства не обосновават извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на С. за вмененото му във вина нарушение, тъй като както беше казано по-горе не
става ясно с какво поведението на С. е накърнило престижа на институцията или е
довело до некоректно изпълнение на служебните му задължения. Още повече по
делото на стр.111 и 112 е приложена докладна записка рег.№ 16603/15.10.2014
год., изготвена от оспорващия и адресирана до Н. на І-во РУП Г.Б., от която е
видно, че за случилото се на 15.10.2014 год. е докладвано писмено и
своевременно. Следователно, оспорената заповед е издадена и П. допуснато
нарушение на материалния закон, тъй не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, поради което следва да
бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Заповед рег. № 1899з-26/19.11.2014 г. на Н. на І-во Районно управление
„Полиция“ Г.Б..
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.