Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „И. 2001 – И. Н. ЕИК *, със седалище в гр. Р., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНАПМ) № ФK-С-1914-0122229/17.01.2023 г., издадена от Н. О. „Оперативни Д.“ - С. в ГД “. К. П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – цех за закуски, находящ се гр. Р., ул. „В." № *, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
В хода на производството, жалбоподателят се представлява от адв. С.. Поддържа се възражение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. Твърди се още, че заповедта е немотивирана, в това число и относно продължителността на мярката. Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Н. О. “. Д.“ - С., чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения в тази насока за изложени в хода на делото по същество. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Благоевград, след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2023 г. инспектори по приходите в ГД “. К. П. ЦУ на Н. извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговски обект – цех за закуски, находящ се гр. Р., ул. „В." № *, стопанисван от „И. 2001 – И. Н.“. В хода на проверката е извършена контролна покупка на стока – баничка със сирене, на стойност 1,80 лв., платени в брой и приети от продавач-консултант в обекта, като за извършеното плащане не била издадена фискална касова бележка от инсталираното в обекта ФУ, което било в работен режим. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 012229/12.01.2023 г. Установена е касова разлика от 2,10 лв. При съставянето на протокола са присъствали А. О. - продавач – консултант в обекта и С.Н. – упълномощен представител на търговеца.
Въз основа на съставения протокол е издадена оспорената заповед, с която е прието, че дружеството е извършило за първи път нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Срокът на мярката е мотивиран с общо позоваване за негативните последици на фиска от нарушението и П. отчитане вида на дейността – цех за закуски, от който се извършват директни продажби, функционирането на обекта от 1999 г., „предлаганите стоки от търговеца, стойността им и характера им“, местоположението на обекта в централната част на гр. Р., и отчетен оборот до 10:35 ч. в размер 112,10 лв. Прието е, че нарушението е извършено при обстоятелства, обуславящи извод за „висока обществена опасност“, тъй като търговецът не е въвел организация относно отчитане на продажбите. Посочено е, че срокът на мярката е „съразмерен на тежестта“ на деянието, както и с „необходимото време за създаване на нормална организация на работа за отчитане на търговския оборот от дейността.“.
Заповедта е връчена лично на С. Н. на 25.01.2023 г., видно от направеното отбелязване в графа „разписка“.
На 26.01.2023 г. (пощенско клеймо на л. 6 от делото) пред съда е депозирана жалба против така издадената ЗНПАМ.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на Н.. Компетентността на органа произтича от предвидената законова делегация по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, за прилагане на мерките по 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС, след надлежно оправомощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл съдържанието на акта е съобразено с изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, респ. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК по отношение основание на мярката.
По отношение обаче изложените съображения относно определения срок на наложената мярка и нейната пропорционалност като краен ефект от изпълнението й, съдът намира, че мотивите са формални и непълноценни.
Дългогодишният опит на търговеца при осъществяване на дейност и констатирането на първо нарушение са поставени в необясним контекст спрямо посочената „висока обществена опасност“ на нарушение, чийто резултат се предопределя от еднократен пропуск да се издаде касов бон за продажба на стока на стойност 1,80 лв.
Съдът намира за недоказани от една страна „предлаганите стоки от търговеца, стойността им и характера им“, тъй като по делото освен, че е безспорно предлагането на „закуски“, то нито техния вид, нито стойността им, нито „характера им“ са установени, а от друга – намира, че сами по себе си вида на предлаганите стоки, стойността им и характера им могат да има значение за мотивиране ефективността на мярката като продължителност, само ако същите са обсъдени като определящи спрямо съответно установен търговски оборот на конкретния обект. Такова обсъждане липсва.
Съображенията на административният орган, свързани с организацията на дейността на търговеца, съдът намира за бланкетни. Съдът не открива разумен довод, поради който 14-дневно преустановяване на стопанската дейност на цех за закуски, с оборот от 112,10 лв. до 10:35 часа, може да се разглежда като съответстващо и необходимо условие за въвеждането на сочената от органа като цел „нормална организация на работа за отчитане на търговския оборот“.
Отделно от изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена при липса на мотиви за съответствието й с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В настоящия случай принудителната административна мярка е наложена за неиздаване на фискален бон за покупка на стойност 1,80 лв. Изложените в заповедта мотиви във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани. Многословието, с което се прави опит да се обоснове „висока степен на обществена опасност“, съдът приема, че е целеносочен избор, чрез който да са избегне отговор на въпроса дали щетите от затварянето за 14 дни на цеха за закуски – липса на оборот, загуба на продукция и активи, търговска репутация и др. възможни последици, са оправдани спрямо конкретния случай и конкретния нарушител, а именно – търговец от 1999 г., работещ в център на гр. Р., който за първи път през 2023 г. пропуска да издаден касов бон за продадена баничка на стойност 1,80 лв. В случая, административният орган е издал ЗНПАМ П. липсата на същински анализ за наличието на баланс между търговските и обществените интереси и видимо е пропуснал да защити позиция за пропорционалност на определения срок на мярката спрямо крайния му ефект върху стопанския интерес на търговеца.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 143 от АПК, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 400 лева, от които 50.00 лв. – държавна такса за образуване на производството по делото и 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно, а за действителното им заплащане, по делото са представени надлежни доказателства, както и списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Благоевград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФK-С-1914-0122229/17.01.2023 г. на Н. О. “. Д.“ - С. в ГД “. К. П. ЦУ на Н..
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ „И. 2001 – И. Н. ЕИК *, сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски по адм.дело № 112/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: /п/ Георги Иванов
Вярно с оригинала!
КТ