Производството по делото е образувано по жалба на А. Р. С. от с. Н. Л., общ. Х. против Заповед № 266з-179/28.04.2016 год. на Началник РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б., и е с правно основание чл. 211 ЗМВР.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Не са му предявявали файловете, на основание на които е изготвена справката, с което счита, че му е нарушено правото на защита. Не е давал писмени обяснения пред наказващия орган. Не може да знае дали безжичният микрофон работи, защото няма технически познания. Иска се отмяна на заповедта.
В с. з. жалбоподателят С. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Излага и други доводи за отмяна на заповедта, че същата е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, чл. 209, т. 3 и 4 и чл. 210, ал. 1, пр. 4 от ЗМВР.
За ответника по жалбата Началник на РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б. не се явява представител.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че жалбоподателят С. работи като младши автоконтрольор ІІ степен в група “Охранителна полиция” на РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б.. На 08-09.07.2015 год. същият е бил на работа за периода от 20:30 до 08:30 часа със служебен автомобил № .... В РУ – Г. Д. е получена справка рег. № 7855р-5525/06.08.2015 год. от дирекция „Вътрешна сигурност”, в която се говори, че при проверка на видеофайлове на 640 броя се установява, че не се съдържа запис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейски служители. Между тези полицейски служители при извършени допълнителни справки попада и мл. автоконтрольор С.. От двете справки, направени във връзка със справка рег. № 7855р-5525 се установява, че за периода от 20:30 часа до 08:30 часа от 08.07.2015 год. до 09.07.2015 год. С. по време на извършване на контролна дейност по пътищата не използува микрофон 2, като това е нарушение на т. 6, раздел ІІ от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил, утвърдени със Заповед № 8121з-197/19.02.2015 год. на министъра на вътрешните работи. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и представлява дисциплинарно нарушение – „пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”. С. се е запознал само със справка № 266р-3016/12.04.2016 год., която е идентична по съдържание със справката от 28.04.2016 год., адресирана до директора на ОД на М. – Б.. Към делото е представено сведение (л. 44), в което С. обяснява, че за посочения период в заповедта не е използувал микрофона, тъй като не е бил запознат, че трябва да го използува. Датата на даване на тези сведения е 02.12.2015 год. и съдът не може да установи по повод на кое са дадени тези сведения, а освен това същите нямат и адресат към кого са насочени. Представен е и протокол от дадени писмени обяснения на С.. Този протокол е от дата 21.04.2016 год., а служителят е изслушан на 26.04.2016 год. В този протокол жалбоподателят е записал, че не е използувал микрофон № 2, тъй като не е бил запознат с разпоредбите на Заповед № 8121з-197/19.02.2015 год. Също така не бил сигурен дали микрофон № 2 е в изправно техническо състояние, тъй като няма възможност да се провери дали записва. Съдът е изискал доказателства дали служителят е запознат с тези указания. От представения списък се установява, че С. е запознат с тези указания на 09.11.2015 год.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1АПК и от страна, за която издаденият административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Видно от оспорената заповед, жалбоподателят е наказан за това, че на 08.07.2015 год. за времето от 20:30 до 8:30 часа на 09.07.2015 год. не използува микрофон № 2, като това е нарушение на раздел ІІ, т. 6 от Указанията за работата на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил, утвърдени със Заповед № 8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на т. 6, раздел ІІ от тези указания задължава назначените в наряд служители да използуват безжичните микрофони, както следва: водачът на автомобила – микрофон № 1, а втория служител – микрофон № 2 и микрофоните следва да бъдат постоянно включени /превключвателят отстрани да е в положение „оn”/, а в случаите, когато автомобилът не е назначен в наряд, микрофоните да не се изключват, а да се поставят на заряд в приемника. Безспорно е установено, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че той като втори служител не е използувал микрофон № 2.
Това нарушение е квалифицирано от органа като „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност” и е подведено под правната норма на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗМВР. Наложено му е дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца, тъй като такова наказание е предвидено да се наложи на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
Съдът намира, че вмененото дисциплинарно нарушение не е извършено, защото жалбоподателят не е бил запознат с указанията на министъра. Видно от представените доказателства, служителите измежду които и С., са били запознати срещу подпис с тези указания на 09.11.2015 год., а дисциплинарното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, е извършено на 08-09.07.2015 год. В справка рег. № 266р-3016/12.04.2016 год. извършилият допълнителна проверка също говори, че с протокол от 15.07.2015 год. служителите от “Пътна полиция” в РУ – Г. Д. са били запознати с тези указания. Макар съдът да е изискал доказателства, такъв протокол не е представен, но дори и да има такъв той също е след датата на установяване на нарушението. П. липса на дисциплинарно нарушение не следва да се налага и дисциплинарно наказание.
Това е основание оспорената заповед да бъде отменена.
Процедурата по издаване на оспорената заповед е спазена. Налице са данни за извършено дисциплинарно нарушение, с получаването на писмо № 7855р-5525/06.08.2015 год., по отношение на която е разпоредена проверка. Изготвена е справка № 266р-3016/12.04.2016 год., в която е посочено, че микрофон № 2 за автомобил рег. № ... е работил, но служителите не са натискали „reс”. Ежеседмично са провеждани инструктажи за експлоатацията на системата за видеонаблюдение. Тази справка е изведена с номер от 12.04.2016 год. и е адресирана до Н. на РУ – Г. Д., с която С. се е запознал. Такава справка е изготвена и до директора на ОД на М., изведена с рег. № 266р-3731 от 28.04.2016 год. Върху тази справка няма резолюция. Проведено е и изслушване с дата от 26.04.2016 год. Независимо че протоколът е изведен с дата 21.04.2016 год., съдът приема, че изслушването е станало на 26.04.2016 год. На 28.04.2016 год. е издадена оспорената заповед. Същата е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, ако държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража или домашен арест”. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя – чл. 196, ал. 1 ЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В настоящия случай наказващият орган в заповедта се е позовал на справка рег. № 266р-3016/12.04.2016 год. и справка рег. № 7855р-5525/06.08.2015 год. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 28.04.2016 год., което ще рече, че двумесечният срок е спазен. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението. То е извършено в периода 08.-09.07.2015 год.
С оглед изхода на делото, основателно е искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя. Разноските, направени от жалбоподателя, са в размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар. ОД на М. – Б. следва да бъде осъдено да заплати на А. Р. С. от с. Н. Л., общ. Х. сумата от 410 лв. – направени разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 266з-179/28.04.2016 год. на Началник РУ – Г. Д. П. ОД на М. – Б..
ОСЪЖДА ОД на М. – Б. да заплати на А. Р. С. от с. Н. Л., общ. Х. сумата от 410 (четиристотин и десет) лв. – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.