и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „. К. , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Б.. Б. „. Я. *Б, представлявано от И. Д. И. К. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1116-000178/ 05.06.2019г. издадена от Н. Г. К. ОД на МВР - Б.. С. „. П. - Б.. с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – “Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № * ** ** **“, за срок от 6 месеца.

Иска се да бъде отменена заповедта за наложената принудителна административна мярка като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, липса на мотиви, противоречие с материалноправните разпоредби, и като несъответстваща на целта на закона. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Оспорващото дружество, в съдебно заседание, чрез проц. представител – юрк. Т., поддържа депозираната жалба.

Ответникът - Н. Г. К. ОД на МВР - Б.. С. „. П. - Б.. редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е и процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения :

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, след съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия Д № 978079/ 04.06.2019г. /л. 19 от делото/. Същият е бил съставен от младши автоконтрольор П. К. срещу Л. С. М., с ЕГН *, за това, че на 04.06.2019г., около 16. 20 ч., в гр. Б.. по ул. “Я. С.“, в посока от ж.к. “С. ц.“, бл. 1, К. магазин “С.“, водачът М., управлява лек автомобил марка/ модел “БМВ 530 Д“, с рег. № * ** ** **, собственост на „. К. , като при извършената проверка е установено, че водачът М. е неправоспособен – СУМПС на същия е отнето по административен ред и е лишен от правото да управлява МПС със ЗПАМ № 19-1116-000096/ 24.03. 2019г., с което същият виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от същия закон. С АУАН са отнети СРМПС № 006321800 и 2 бр. регистрационни табели * ** ** **.

Въз основа на този АУАН, Н. Г. К. ОД на МВР - Б.. С. „. П. – Б.. упълномощен със Заповед рег. № 244з- 1837/ 22.08. 2017г. на Директора на ОД на МВР – Б. /л. 20 и 21 от делото/, е издал атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1116-000178/ 05.06.2019г./л. 6 от делото/, с която е наложил, на оспорващото дружество, ПАМ – “Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № * ** ** **“, за срок от 6 месеца. Като мотиви за издаване на акта е посочено, че собственият на оспорващия лек автомобил - марка/ модел “БМВ 530 Д“, с рег. № * ** ** **, е управляван от водача Л. М., на 04.06.2019г. около 16. 20 ч., в гр. Б.. по ул. “Я. С.“, в посока от ж.к. “С. ц.“, бл. *, К. магазин “С.“, като при извършената проверка е установено, че водачът М. е неправоспособен – СУМПС му е отнето по административен ред и същият е лишен от правото да управлява МПС със ЗПАМ № 19-1116-000096/ 24.03.2019г., с което същият виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от същия закон.

Не се спори между страните, а и се установява от представеното Свидетелство за регистрация част І, че собственик на МПС - лек автомобил марка/ модел “БМВ 530 Д“, с рег. № * ** ** **, е оспорващото дружество - „. К. /л. 11 от делото/.

С административната преписка е представена и справка за водач/ нарушител, касаеща Л. С. М., видно от която, се установява със ЗПАМ № 19-1116-000096/ 24.03.2019г., СУМПС му е отнето по административен ред, и същият е лишен от правото да управлява МПС /л. 22- 26 от делото/.

С жалбата са представени Договор за заем за послужване от 03.04.2014г., ведно с Приемо- предавателен протокол К. него, от които се установява, че процесното МПС - марка/ модел “БМВ 530 Д“, с рег. № * ** ** **, е отдадено в заем за послужване от заемодателя- „. К. , на заемателя- Б. Д. С., за безвъзмездно и безсрочно ползване, като предаването на владението на посоченото МПС, е осъществено на същата дата- 03.04.2014г. /л. 8- 10 от делото/.

Въз основа на установеното, съдът достига до следните правни изводи :

Принудителните административни мерки /ПАМ/ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно, т.е. те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материално-правни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

Както бе отбелязано по- горе, волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което следва да отговаря на всички изисквания К. съдържанието и формата на административните актове. Освен това нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. “а“ и т. 6 и 7, да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.

В конкретната хипотеза актът за прилагане на ПАМ е издаден от компетентен административен орган – Н. Г. К. ОД на МВР - Б.. С. „. П. - Б.. в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност, съобразно т.1.3. на представената по делото оправомощаваща заповед - Заповед рег. № 244з- 1837/ 22.08.2017г. на Директора на ОД на МВР – Б..

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й. В нея се съдържа описание на нарушението, обосноваващо основание за прилагане на ПАМ. По делото е представен АУАН Серия Д № 978079, станал основание за издаване на процесната ПАМ, подписан от нарушителя М., който е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в настоящия съдебен процес, не бе установено нещо различно от посоченото в него. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не е налице неяснота в оспорения акт и не е нарушено правото на защита на адресата на акта, доколкото ясно е посочено и описанието на нарушението, извършено от водача Л. М., заради което се налага ПАМ, МПС- то по отношение на което се налага същата, с посочване на марката, модела, рег. № на управляваното МПС, като е налице ясна и еднозначна разпоредителната част на заповедта. Индивидуалният административен акт представлява единство между обстоятелствена част /мотиви/, вкл. титулна част, и разпоредителна част. След като ясно е посочено още в началото, в заглавието /след № на самата заповед/, че правното основание за издаването й, е именно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, посочено е съответно на това фактическо описание в мотивите й, и отново в разпоредителната част, е посочено същото правно основание - чл. 171, т. 2а, б. “а“, макар и да не е посочено изрично, че е точно от ЗДвП, безспорно води на извода, че е налице пълна яснота относно правното основание на което се издава процесната заповед.

Налице е и съответствие на оспорения акт с приложимия в казуса материален закон. Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, съгласно приложимата редакция на закона К. датата на издаване на акта, според която, за срок от шест месеца до една година, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. А съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер. Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че МПС с рег. № * ** ** ** е управлявано от Л. М., който е със отнето по административен ред СУМПС /за което е съставен и процесния АУАН/, а лекият автомобил е собственост на оспорващото дружество, т.е. в процесния случай, сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно – не притежава СУМПС, тъй като същото е отнето по административен ред със съответна ЗПАМ. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл. 171, т.2а, б. “а“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката, вкл. предоставяне от страна на собственика, респ. знание от негова страна, че водачът не притежава СУМПС. Развитите в жалбата доводи в обратна насока – че по силата на договор за заем за послужване, процесното МПС е предоставено за ползване на друг правен субект – Б. С., а не на Л. М., който е с отнето СУМПС, и оттам се извежда извод за липса “вина“ на оспорващото дружество за създалата се ситуация, са неоснователни. Тук следва да се посочи, че изобщо оспорващото търговско дружество, като юридическо лице, не би могло да формира вина, като субективно отношение К. дадено деяние и оттам да се изследва знаело ли е то, този на който предоставя МПС, дали е с или без отнето СУМПС. ЗДвП изхожда от обективния момент – управлявано МПС от лице лишено по надлежния ред от това право, и не изисква, като елемент от фактическия си състав, нито съзнателното предоставяне на подобно МПС от собственика на такова лице, нито обстоятелствата, при които това МПС е попаднало във фактическата власт на неправоспособния водач. Поради изложеното, обстоятелството отдала ли е „. К. , и на кой правен субект, по силата на какъв вид правоотношение /заем за послужване, наем, лизинг или друг вид договор/, възмездно или безвъзмездно, дадено МПС е без значение за възможността издателят на ПАМ да състави заповед на посоченото в нея правно основание след като се констатира, че водачът на МПС, установен К. момента на проверката, е лишен от правото да управлява МПС по съответния ред. Ето защо е неоснователно и възражението в тази насока на оспорващия.

По делото не се спори, че на 04.06.2019г. Л. М. е управлявал процесния лек автомобил, собственост на „. К. , без СУМПС, тъй като същото му е било отнето по административен ред. Последното освен, че е констатирано с АУАН серия Д 978079, и е квалифицирано като нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Чл. 150 от ЗДвП предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а нормата на чл. 150а, от същия закон, сочи че такива са водачите притежаващи свидетелство за управление, валидно за категорията, К. която спада управляваното от тях МПС, тези които не са лишени от право да управляват МПС по съдебен или административен ред, както и тези на които свидетелството им за управление е в срок на валидност, и същото не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП, или по реда на чл. 69а от НПК, а същото така и тези на които свидетелството не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Отделно от това, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност, като по аргумент от чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД, СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Следователно, след като К. датата на извършване на нарушението от страна на водача Л. М.- 04.06.2019г., същото му е било отнето /в случая с административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение- чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, а той е управлявал МПС, собственост на оспорващото дружество, то К. 05.06.2019г. /датата на издаване на оспорения акт/, спрямо „. К. , са били налице всички материалноправни предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Нарушението на М. е констатирано с АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл. 40- 43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ СУМПС /неправоспособен/ съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Налице е и съответствие на оспорения акт с целта на закона. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП е предвидено, че ПАМ се прилага за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година. В конкретния случай компетентният административен орган е определил минимално предвидения /възможен/ в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за пълна съразмерност на наложената ПАМ с целта на закона.

С оглед всичко изложено, настоящият състав на Административен съд – Б.. намира, че жалбата е изцяло неоснователна, поради което и същата ще следва да бъде отхвърлена.

Искане за присъждане на разноски от ответника не е сторено, поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Б..

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. К. , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Б.. Б. „. Я. *Б, представлявано от И. Д. И. К. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1116-000178/ 05.06.2019г. издадена от Н. Г. К. ОД на МВР - Б.. С. „. П. - Б.. с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за движението по пътищата, му е наложена принудителна административна мярка – “Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № * ** ** **“, за срок от 6 месеца

Решението не подлежи на обжалване /аргумент от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. § 142 от ПЗР на ЗИД на АПК, в сила от 01.01.2019г./.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ЕК