и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Благоевград е по реда на чл. 118 от КСО, във
вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р. Й. К. от гр. Г. Д. против Решение № РП-47/08.10.2014
г. на Д. на Н. ТП - Б., с което е потвърдено Разпореждане № */28.05.2014 г. на
Ръководител “ПО” при ТП – Б. на Н. отдел “Пенсии” при РУ “СО” – Б. С
обжалваното по административен ред разпореждане на пенсионния орган, на
оспорващия К. му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен
в противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т.
т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателят счита, че неправилно административният орган не е
отчел придобития от него трудов стаж на 7 военни мисии извън територията на
страната, като стаж от първа категория по чл. 104, ал. 7 КСО, поради което
неправилно е изчислен осигурителния му стаж. Моли оспорения административен акт
да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните прения от надлежно
упълномощен адвокат. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата,
като поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен и липсват
основания за зачитане стажа на оспорващия като първа категория труд.
По делото са представени и приети писмени доказателства.
Административен съд – Благоевград след преценка на доказателствата и доводите на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че с Разпореждане № */30.12.2004 г. на Ръководител „ПО“
при РУ „СО“ – Б. на жалбоподателя К. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО, считано от 11.05.2004 г., по
подадено от него Заявление вх. № 57533/05.11.2004 г. до Д. на РУ “СО” – Б. Към
искането си е представил писмени доказателства установяващи наличието на трудов
стаж и пенсионният орган е приел, че общо стажа му е 62 г. 11 м 25 дни,
преизчислен при условията на трета категория труд. След представяне на допълни
доказателства за наличие на осигурителен стаж, придобит след пенсиониране,
размера на пенсията му е бил осъвременен с надлежно издадени за това
разпореждания, достигайки до 685,97 лв., определена с Разпореждане №
*/01.07.2009 г. С Разпореждане № */02.08.2011 г. размера на пенсията е изменен
като е намален на 528,13 лв., считано от 11.05.2004 г., поради допусната
техническа грешка във връзка с определянето на осигурителния стаж от 13 г. 07 м
10 дни като стаж положен при условията на чл. 104, ал. 5 и ал. 7 КСО, при което
общия осигурителен стаж превърнат към трета категория е изчислен на 49 г. 04
м 15 дни. Със същото разпореждане е разпоредено надвзетите суми да бъдат
събрани на основание чл. 114, ал. 2 КСО. Няма данни за надлежно връчване на
разпореждането, доколкото от представената по делото обратна разписка от
12.08.2011 г., получена от оспорващия, не става ясно какво му е изпратено. След
последващо допълнително представени документи за наличие на осигурителен стаж с
Разпореждане от 28.05.2014 г. общия осигурителен стаж на К. е изчислен на 55 г.
08 м 19 дни, като е увеличена и личната му пенсия на 654,23 лв. Не е спорно, че
разпореждането от 28.05.2014 г. е получено от жалбоподателя, който в
производство по чл. 117 КСО е подал жалба срещу него съдържаща оспорване на
общия размер осигурителен стаж, който от 64 г. 01 м 24 дни е станал на 55 г. 08
м 19 дни.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 812100-1489/2 от 15.01.2015 г.
УП – 3, издадено от ДПУБ – МВР София е видно, че за времето от 05.07.1992 г. до
21.02.2003 г., с различна продължителност, Р. К. е заемал длъжности на мисии в
Камбоджа, Босна и Херцеговина и Косово, които длъжности попадат в обхвата на
чл. 104, ал. 7 и ал. 8 КСО, но с различна степен на риска съгласно Наредбата за
определяне на критериите за степента на риска при участие в операции и мисии
извън територията на страната и Заповед № ОХ-150/28.02.2011 на министъра на
отбраната. Представеното в хода на производството УП – 3 не е било представено
пред административния орган, нито е изискано от него в изпълнение задължението
му по чл. 35 АПК.
Като е приел, че спора е изяснен от фактическа страна, в производство по чл.
117 КСО Директорът на РУСО – Б. при ТП Н. е издал атакуваното в настоящото
производство Решение № РП-47/08.10.2014 г., с което е потвърдил Разпореждане №
*/28.05.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП – Б. на Н. отдел “Пенсии” при РУ
“СО” – Б., като е приел, че жалбоподателят не попада в обхвата на чл. 104, ал.
7 КСО.
По делото няма безспорни доказателства за надлежно връчване на решението, като
жалбата против него е подадена в БлАС на 29.10.2014 г. с Вх. № 1909, по която е
образувано настоящото дело.
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в.
с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
При липса на доказателства за надлежно връчване на оспорения акт, съдът намира,
че жалбата против него е подадена в срока по чл. 118 КСО.
Жалбата като подадена в срока по чл. 118 от КСО и от надлежна страна – адресат
на оспорения акт, за когото същият е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно
обжалване административен акт, при спазване на специалната разпоредба на закона
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган
изхождат от компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи,
издадени са в предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от
КСО), но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и наличие
на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът по делото е по отношение на фактите, доколкото е отчетен като
осигурителен стаж от съответната категория, положения в участие на мисии извън
страната, а от тук и за приложимото право, доколкото акта е постановен при
неизяснена фактическа обстановка. Действително в преписката не се съдържат
данни, че за процесния период К. е участвал в мисии, доколкото от
представеното в съдебното производство УП – 3 е видно, че такова участие е
налице, но административният орган не му е указал какви документи следва да
представи при наличие на претенцията, нито сам в изпълнение задължението си по
чл. 35 АПК е положил усилия да изясни релевантните факти, като събере
относимите за това доказателства.
Съгласно чл. 104 КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се
причислява съобразно характера и особените условия на труд. При пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години
осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се
зачитат за пет години стаж от трета категория. Осигурителният стаж на лицата по
чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за
пет години осигурителен стаж от трета категория. За лицата по чл. 69 при
участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на
риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година
действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета
категория (ал.7). За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън
територията на страната с ниска степен на риск една година действително
изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория
(ал. 8).
Съгласно § 1 ДР към Наредбата за определяне на критериите за степента на риска
при участие в операции и мисии извън територията на страната, на участниците в
операция или мисия извън територията на страната се издава удостоверение за
осигурителен стаж - образец УП-3, в което изрично се вписват степента на риска
и продължителността на непосредственото участие в операцията или мисията въз
основа на заповедта по чл. 4, ал. 2.
Предвид описаните материални норми, неправилно длъжностното лице по пенсионно
осигуряване не е зачело осигурителния стаж на жалбоподателя придобит при
участие в мисии извън страната. Видно от представеното УП – 3 участието му
мисията в Камбоджа е с висока степен на риска, поради което в случая е
приложима разпоредбата на ал. 7 на чл. 104 КСО, а за останалите с ниска степен
на риска – ал. 8. Следователно стажът на жалбоподателя на мисията в Камбоджа –
09 м, следва да бъде зачетен пропорционално към трета категория, като една
година действително изслужено време се зачете за три години осигурителен стаж
от трета категория, а останалия в Косово, Босна и Херцеговина в общ размер на
04 г. 09 м 18 дни, като една година действително изслужено време се зачете за
две години осигурителен стаж от трета категория. При това положение безспорно
ще се стигне до друг размер на осигурителния стаж и размер на лична пенсия,
които органът не е съобразил.
Предвид изложеното, съдът намира, че трудът на Р. К. за претендирания период е
неправилно изчислен, който извод обосновава и основателността на разглежданата
в настоящото производство жалба. Поради това оспореното решение на Д. на РУ
"СО" - Б., както и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган следва
да бъдат отменени като незаконосъобразни. Доколкото съдът не притежава
правомощия за произнасяне за пръв път по подаденото от К. заявление за
изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да се изпрати на Д. на РУ "СО" – Б.
като преписка за ново произнасяне при съобразяване на дадените в настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Още
повече, че органът сам е констатирал основателност на жалбата с поисканото
прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения акт, заявено в
писмо изх. № К-54/22.01.2015 г., което съдът поради нарушаване изискванията на
чл. 156 АПК, не е уважил.
С оглед изхода на делото, основателна е и претенцията на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи на 200,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, за заплащането на които е представил доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 вр. с чл. 172, ал. 2, пр. 2 и
чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Благоевград


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РП-47/08.10.2014 г. на Д. на Н. ТП - Б., с което е потвърдено
Разпореждане № */28.05.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП – Б. на Н. отдел
“Пенсии” при РУ “СО” – Б.
ВРЪЩА делото като преписка на Д. на РУ "СО" - Б. за ново произнасяне в
установения законов срок при спазване на дадените от съда задължителни указания
по прилагането и тълкуването на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Н. – Б., Районно управление „Социално
осигуряване“ да заплати на Р. Й. К. сумата 200,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 дневен срок
от получаване на съобщението, а в частта за разноските с частна жалба в 7
дневен срок.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.