и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано e по жалба на Д. А. А., с адрес: гр. Б., ул. ..., подадена чрез адв. Ас. В., против мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № Д-0801-25/ 12.10.2020 г. по описа на О. Б.. В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон, поради което се иска съдът да постанови решение, с което да отмени същия и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – К. на О. Б., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна с твърдения, че исканата информация не засяга пряко дейността на К. на общината, тъй като не е обвързваща и задължителна за изпълнение.
Съдът, след като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
На 12.10.2020г. жалбоподателя Д. А. е подала до К. на О. Б. по електронен път заявление за достъп до обществена информация с вх. № Д-0801-25/12.10.2020 г., с което е поискала й бъде предоставена следната информация: 1./ „Има ли представена от К. на общината пред Общинския съвет на основание чл. 44, ал. 5 от ЗМСМА програма за управление за срока на мандата?“ 2./ „Ако има, кога е представена същата пред Общинския съвет?“
В законоустановения четиринадесетдневен срок по ЗДОИ, изтекъл на 26.10.2020 г., Кметът на О. Б. не се е произнесъл по подаденото заявление, поради което на 27.10.2020 г. Д. А. е подала жалба до Административен съд – Б. против постановения мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по подаденото от нея заявление.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в едномесечния срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе, по аргумент на чл. 149, ал. 2 от АПК вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Заявеният от жалбоподателя предмет на оспорване в производството е мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № Д-0801-25/ 12.10.2020 г. по описа на О. Б., в предвидения от закона срок с изричен мотивиран акт.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган (ал. 3).
Видно е от подаденото от оспорващата А. заявление, че същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание. Заявлението е подадено по електронен път и е регистрираното по надлежния ред на 12.10.2020 г., поради което за компетентния орган – К. на О. Б. е възникнало задължението да се произнесе в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в срока по ал. 1, т.е. не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация в определен срок - чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ.
Разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ императивно определят изискуемото съдържание на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв.
При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът не се е произнесъл в срока по ЗДОИ по подаденото от жалбоподателя писмено заявление по чл. 24, ал.1 от ЗДОИ, въпреки, че за него е възникнало задължение за произнасяне с решение съгласно чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, при липса на установени предпоставки по чл. 29 от ЗДОИ. Във всички случаи - независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание.
При това положение са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Липсата на произнасяне по конкретното искане, очертаващо предмета на произнасяне от страна на органа по ЗДОИ, съставлява отказ, който съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 1 от АПК, се явява немотивиран. Мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания от страна на съда или страните в процеса. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган да не се произнесе по заявлението. Ето защо, по отношение на информацията, касаеща дейността на О. Б. административният орган е бил длъжен да се произнесе, с нарочен, обективиран в писмена форма акт, с който разреши или откаже достъп до нея. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Като не се е произнесъл по процесното заявление, административният орган не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне, респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок и по предвидения в закона начин, е довело и до съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което формираният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода от спора и съобразно правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 510.00 лева, от които: 10.00 лева - държавна такса и 500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № Д-0801-25/ 12.10.2020 г. по описа на О. Б., подадено от Д. А. А.
ИЗПРАЩА преписката на К. на О. Б. за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с вх. № Д-0801-25/ 12.10.2020г. по описа на О. Б., подадено от Д. А. А., с адрес: гр. Б., ул. ..., съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Д. А. А., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ... сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!

Г.Б.