Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по касационна жалба на П. В. Г. от гр. С. чрез пълномощник срещу Решение № 1095/05.03.2020 г., постановено по нахд. № 18/2020 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
Жалбата за отмяна на обжалваното съдебно решение е обоснована с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3, т. 2 НПК - като немотивирано по всички възражения на жалбоподателя (чл. 7, ал. 1, чл. 10, чл. 11, чл. 13, чл. 14 и 16 НПК) и постановено в нарушение на закона (чл. 189, ал. 4 ЗДвП).
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.
Прокурор от О. П. – Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима, но неоснователна.
Жалбата в частта на изложените съображения в хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК е необоснована. Процесуалното поведение на съда при провеждане на съдебното следствие, анализа и оценката на доказателствата не разкрива нарушения на процесуалния закон. По делото са събрани допустимите и относими към предмета на доказване доказателства, включително във връзка с възраженията на жалбоподателя по Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В мотивите на решението си – в доказателствения анализ, съдът е отговорил и на възраженията на жалбоподателя, поддържани с касационната жалба. Фактическите и правни изводи се споделят изцяло.
Потвърденият с обжалваното решение електронен фиш е съставен за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, редът за чието използване е регламентиран в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). За приложението му нарушението следва да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, каквото е и мобилното техническо средство (т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП), като изразът „в отсъствието на контролен орган и на нарушителя“ по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш, а не до заснемането (вж. Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г.).
По силата на чл. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система, при спазване на строго регламентирана процедура - чл. 8 – чл. 13 от Наредбата. Съгласно чл. 10 от наредбата за всяко използвано мобилно АТСС се попълва протокол, който се съхраняват в ОД на М. – чл. 13, т. 3 от Наредбата. В случая при проведеното съдебно следствие е приобщен протокол по чл. 10, изготвен и попълнен с всички реквизити, поради което е доказателствен източник на факти от предмета на доказване - точното местонахождение на мястото за контрол с точното местонахождение на пътната отсечка, посоката на движение на контролираните МПС. Данните за местоположението на автоматизираната система за контрол на пътя са удостоверени с протокола по чл. 10, като на снимковия материал от записания клип № 10797 се вижда ясно автомобила с рег. № СА3713МВ, чиято посока на движение изключва съмнение, че регистрираната скорост на движение в АТТС е именно негова. Законът - чл. 189, ал. 15 ЗДвП е придал на изготвената чрез АТТС снимка значението на веществено доказателствено средство, без други формалности освен изискването да съдържат информация за датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, поради което възражението по чл. 105, ал. 2 НПК е неоснователно.
Анализът по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121-з-532/12.05.2015 г. е извън предмет на доказване. Преценката за разполагане на местата за контрол е изцяло правомощие на органите за контрол на движението по пътя.
Във връзка управлението на лек автомобил с рег. № СА3713МВ на 22.10.2019 г. в с. Баничан е безспорно установено превишение на допустимата скорост за населено място от 50 км/ч, въведено с пътен знак "Д11" – с 37 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Описанието на нарушението в смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП обхваща посочените в съдържанието на оспорения акт - дата, място и скорост на движение, ограничението на скоростта за населеното място, които определят деянието именно като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Други елементи извън посочените законът не въвежда като задължителни реквизити.
И доколкото нарушението е безспорно доказано по предвидения особен ред, квалифицирано по приложимия закон (чл. 21, ал. 1 ЗДвП) и санкционирано със следващото се по закон наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, наложено на жалбоподателя като субект на отговорността по чл. 188, ал. 1 ЗДвП (с посочени собствено, бащино и фамилно имена и ЕГН), обжалваното решение, с което електронният фиш е потвърден, е постановено при отсъствието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1095/05.03.2020 г., постановено по нахд. № 18/2020 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
ЕК