и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по Протест на Г. И., П. в Р. П. гр.П. против Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год., издадено от К. на О. П. и Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 год., издадено от К. на О. П.. Твърди се в протеста, че административните актове са нищожни, като издадени П. липса на компетентност. Иска се прогласяване нищожността на оспорените разрешения за строеж. В съдебно заседание протеста се поддържа от П. от Р. П. - П..
Административният орган – К. на О. П., в съдебно заседание и приложени писмени бележки, излага доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на протеста.
Заинтересованите страни, в съдебно заседание не се явяват, не се представляват и не взимат отношение по оспорването.
С Определение № 751/11.04.2019 год., постановено по настоящето дело, е разпоредено разделяне на оспорването на П. от Р. П. гр.П. срещу Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год., издадено от К. на О. П. и Разрешение за строеж № 136/16.06.1994 год., издадено от Заместник К. на О. П. в отделни дела, като производството по адм.д.№ 352 по описа на Административен съд - Благоевград за 2019 год. да продължи по оспорването на П. от Р. П. гр.П. срещу Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год., издадено от К. на О. П..
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на Прокурора намира протеста за процесуално допустим. Според чл.16, ал.1, т.1 от АПК - Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни съдебни актове, какъвто е настоящия случай. Искането е за прогласяване нищожността на административния акт, което според правилата на чл.149, ал.5 от АПК не е ограничено във времето. Разгледан по същество, протеста е неоснователен.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
С оспореното Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год., издадено от К. на О. П. на основание чл.148 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) – отм. на Ф“Златна рамка“ е разрешен монтаж на търговски обект в парцел VІІ, кв.97 по плана на гр.П., съгласно одобрени на 28.01.1992 год. проекти.
Административното производство е започнало по молба с В.№ 94-ТСУ-284/30.09.1991 год. на Е. П. П., с която е поискано да се разреши монтиране на търговски обект в собствен парцел (стр.318). По така подадената молба е издадена виза за проектиране – стр.320. Изработени и одобрени са инвестиционни проекти (стр.343 и 344) представени за одобряване с молба, приложена на стр.319. Съставен е протокол за определяне на строителна линия и ниво № 28/26.02.1992 год. (стр.62). Строежа е изпълнен и въведен в експлоатация – акт образец 16 на стр.65 и 66 и разрешително за ползване № 8/26.01.1995 год. на стр.67.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл.146 от АПК). Нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно недействите­лен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теорията са установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална. На следващо място неспазване на определената в закона формата е порок на акта водещ до нищожността му и то само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание-до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност.
Разглежданото в настоящето производство Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год. е издадено от К. на О. П. на основание чл.148 от ППЗТСУ – отм.
Валидността на оспореният акт следва да се преценява в съответствие с нормативните разпоредби, действали към датата на издаването му. Съгласно приложимата редакция на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.), - ДВ, бр. 62/1973 г., към 1992 год., разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети", по писмено искане на инвеститора - собственика на имота или лице с права да строи в чужд имот, въз основа на предварително одобрени проекти, съставляващи "неразделна част от разрешението за строеж" (чл. 226, ал. 2 от ППЗТСУ – отм.), какъвто е и настоящият случай. Устройството и дейността на народните съвети е уреден със Закона за народните съвети (ЗНС) отм., бр. 77 от 22.09.1991 год. С приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - в сила от 17.09.1991 год., е отменен Закона за народните съвети, но едва с последващо изменение - ДВ, бр. 2/1996 год., в ДР на ПМС № 247/21.12.1995 год. за изменение и допълнение на от ППЗТСУ, § 62 определя навсякъде в Правилника "службата П. общинския съвет, съответно П. кметството", "службата П. народния съвет" и т.н., "да се заменят с "техническата служба на общината". Две години по-късно, с допълнението на нормата от 1998 год., е предвидено това правомощие да се осъществява единствено от Главния архитект на общината, или от упълномощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ, съгласно която строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, обаче през периода 1973 - 1996 год. е останала непроменена, като законодателя в този период не е определил конкретен орган, компетентен да издава разрешения за строеж, независимо от отмяната на ЗНС. П. това положение, приложение намира правилото на чл.6, ал.4 от Закона за административното производство (ЗАП) – отм. бр. 30 от 11.04.2006 год., в сила от 12.07.2006 год., в относимата му редакция, според което: Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от К. на общината, а в случаите на чл. 46, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от К. на населеното място. Следователно оспореното Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год. е издадено от компетентен орган – К. на О. П., поради което е валидно.
Не без значение в случая е и обстоятелството, че строежа е изпълнен и въведен в експлоатация. Както беше казано по-горе съставен е акт образец 16 (приложен на стр.65 и 66) и е издадено разрешително за ползване № 8/26.01.1995 год. (приложено на стр.67). Съгласно чл. 229, ал.1 от ППЗТСУ в приложимата му редакция ДВ бр.48 от 1985 год., разрешение за строеж може да бъде отменено само ако П. издаването му или П. изпълнение на обекта са допуснати нарушения на одобрения проект, на другите строителни книжа, на застроителните планове или на действащите разпоредби, а съгласно чл. 229, ал.2 от ППЗТСУ не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. След изменението на цитираната разпоредба на ППЗТСУ, нейното съдържание е възпроизведено почти дословно в нормата на чл. 154а ал.2 от ЗТСУ, според която не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Запазен е възприетият принцип за стабилизиране на административните актове с факта на изпълнение на строежа и въвеждане на същия в експлоатация, дори и тези актове да са издадени в нарушение на закона. В случая, за разрешения строеж е издадено разрешително за ползване № 8/26.01.1995 год., поради което са налице посочените в закона пречки за отмяната на разрешението за строеж. След издаване на разрешение за ползване на строежа, по аргумент от чл. 154а ал.2 от ЗТСУ се санират всички допуснатите П. извършване на същия нарушения.
Изложеното показва, че оспореното разрешение за строеж е валидно, като издадено от компетентен административен орган в писмена форма, поради което и искането за прогласяването му за нищожно е неоснователно и ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ Протеста на Г. И., П. в Р. П. гр.П. против Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год., издадено от К. на О. П..
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
КТ