Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ вр. чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по жалба на К. Б. Х., с адрес : гр. Б., Б. “С. С. К. и М.“ № *, В. Б, . 3 и Д. Б. Ц., с адрес : гр. Г. Д., област Б., ул. “Г. С. Р.“ № *, срещу Решение № 359 по Протокол № 29 от заседание на О. съвет – Г. Д., проведено на 30.11.2021г., с което О. съвет – Г. Д., е отказал да предостави земи по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на наследниците на С.К.Я..

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че ответникът действа в условията на обвързана компетентност и след като е сезиран с определено искане от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. Г. Д., винаги той е длъжен да удовлетвори същото, и след като не го е сторил в казуса, е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

В съдебно заседание, оспорващата К. Х., чрез проц. си представител – адв. С., поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Оспорващата Д. Ц. не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства.

Ответникът - О. съвет /ОбС/ - Г. Д., в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез проц. си представител – адв. Тагарева, оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че ответникът е постановил законосъобразен акт, който не страда от твърдените пороци и поради това подадената жалба, подлежи на отхвърляне. Сочи се, че в случая не е налице фактически състав на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за постановяване на позитивен за оспорващите акт тъй като липсват представени по преписката доказателства, че не са налице земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ за обезщетяване на насл. на С.Я., а предвид обстоятелството че сградите, които са построени върху имотите на Яврийски са именно държавна собственост, на основание чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ, именно със земи от ДПФ следва да бъдат обезщетение правоимащите лица. Едва при липсата на такива земи, обезщетението можело да се извърши със земи от О. поземлен фонд /ОПФ/. Оспорва се наличието на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, както и по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в полза на насл. на С.Я., а така също и на мотивирано искане на ОСЗ. Твърди се също така, че не можело оспорващите сами да си изберат имотите от ОПФ, които да им се предоставят от ОбС.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното :

Административното производство е започнало въз основа на искане от Началника на ОСЗ – Г. Д. изх. № РД-10-579/ 28.10.2020г. /В. № 58-00-23/ 28.10.2020г. по описа на Общинска администрация – гр. Г. Д./, адресирано до Кмета на община Г. Д., с което на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, е заявено искане за предоставяне от ОбС – Г. Д., за обезщетяване със земя от ОПФ на наследниците на С.К.Я. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя в землището на с. Б., общ. Г. Д., представляваща нива, с площ от 2. 200 дка в м. “Капсиите”. Предлага се обезщетението да се извърши с имот кад. № 05606.34.35, с площ от 0. 8 дка - нива в м. “Капсиите” и част с площ от 1. 4 дка от имот с кад. № 05606.27.2, целият с площ от 3. 696 дка - ливада в м. “Балтовица“. Към искането са приложени : Решение № 25/ 15.07.2002г. на ОСЗ, Решение № 7841/ 21.09.2020г. пост. по адм. д. № 267/ 2020г. по описа на PC - гр. Г. Д., Заявление В. № РД-10-576/ 26.10.2020 г. и Удостоверение за наследници на Славка Б. Я..

Видно от Решение № 25/ 15.07.2002г. на ОСЗ - гр. Г. Д., наследниците на С.К.Я., са обезщетени за 2. 2 дка земя, с обезщетение на стойност 876 лв. с компенсационни бонове. Това решение на ОСЗ е обжалвано пред съда, от настоящите две оспорващи- Х. и Ц., като с Решение № 7841/ 21.09.2020г. пост. по адм. д. № 267/ 2020г. по описа на PC - гр. Г. Д., същото е отменено като незаконосъобразно. РС – гр. Г. Д. е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като същото е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ- за обезщетяване с поименни компенсационни бонове, без преди това ОСЗ да се е произнесла с влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ относно определяне правото на обезщетение на насл. на Я., като районният съдът е коментирал в мотивите си, като допълнителен аргумент и липсата по преписката на подадено заявление от наследниците относно предпочитания начин на обезщетение.

Със Заявление В. № РД-10-576/ 26.10.2020г. насл. на С.К.Я. са поискали да бъдат обезщетени с равностойни земи от ДПФ или ОПФ, по реда на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Посочили са, че върху имотите на тяхната наследодателка, които се намират в регулационните граници на гр. Г. Д., са реализирани постройките на КАТ и СБА.

С Писмо изх. № 58-00-26/ 13.11.2020г., И.Ф. Кмет на Община Г. Д., е поискал уточнение от Началника на ОСЗ – гр. Г. Д., относно общия брой издадени решения по чл. 10б от ЗСПЗЗ с посочена обща площ на имотите, както и броя на подадените заявления за обезщетение със земеделска земя. Искането е направено поради обстоятелството, че с В. № ВС-01-628/ 13.11.2017г. е направено искане за възстановяване на правото на собственост на насл. на Димчо Германов Найденов, бивш жител на с. Б., върху част с площ от 3. 037 дка от имот с идентификатор 05606.27.2, целият с площ от 3. 696 дка.

На 23.11.2020г. с Писмо изх. № РД-10-609/ 23.11.2020г., ОСЗ е уточнила, че с Решение № 701/ 28.03.2019г., ОбС - гр. Г. Д. е отказал да предостави част от имот 05606.27.2 за възстановяване на насл. на Димчо Германов, както и че до момента са постъпили две искания до Началника на ОСЗ - гр. Г. Д., по реда на чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ - на насл. на С.К.Я. и на насл. на Костадин Г. Бойчев, и двете в резултат на влезли в сила решения на РС - Г. Д..

Впоследствие, е подадено ново искане на ОСЗ – гр. Г. Д. изх. № РД-10-620/ 08.12. 2020г. /В. № 58-00-30/ 09.12.2020г. по описа на Общинска администрация – Г. Д./, с което се предлага обезщетението да се извърши с имот с идентификатор 05606.34.35, с площ от 0. 8 дка - нива в м. “Капсиите”, землище на с. Б. и част, с площ от 1. 4 дка от имот с идентификатор 87802.10.122, целият с площ от 32. 516 дка - естествени ливади в землището на с. Попови ливади- л. 64 и 65 от делото. Това искане, видно от съдържанието му, не е подписано от Началника на ОСЗ или друго длъжностно лице от службата, нито собственоръчно, нито с валиден квалифициран електронен подпис /КЕП/.

С Писмо изх. № 58-00-30-001/ 11.12.2020г. Кметът на община Г. Д. е поискал да му бъдат изпратени описаните в искането документи - Решение № 25/ 15.07.2002г. на ОСЗ; Решение на PC - гр. Г. Д. по адм. д. № 267/ 2020г. по описа на съда; Заявление В. № РД-10-576/ 26.10.2020г. и Удостоверение за насл. на С.К.Я., както и Скица- проект за част от имот с идентификатор 87802.10.122, като е посочил, че обезщетяването може да се извърши и със земи от ДПФ, поради което следва да се удостовери невъзможността обезщетяването да се извърши по този начин.

На 16.12.2020г. е постъпило Писмо изх. № РД-12-04-208/ 16.12.2020г. на ОСЗ - гр. Г. Д. с приложени исканите документи, в което се твърди, че в ДПФ не е налична равностойна земя, съобразно претенциите на насл. на С.Я. /без да се сочи как е установено това обстоятелство/. Това искане, видно от съдържанието му, не е подписано от Началника на ОСЗ или друго длъжностно лице от службата, нито собственоръчно, нито с валиден КЕП- л. 32 от делото.

След комплектоване на преписката с всички горепосочени документи, Кметът на община Г. Д. е внесъл в ОбС - Г. Д. предложение за предоставяне на посочените в искането от 09.12.2020г. земи на ОСЗ. В указания в АПК срок за произнасяне от страна на административния орган – ОбС, последният не се е произнесъл по искането, поради което е формиран мълчалив отказ, който е оспорен по съдебен ред.

С влязло в сила Решение № 1750/ 19.10.2021г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 503/ 2021г., съдът е отменил Мълчаливия отказ на ОбС – гр. Г. Д., да се произнесе по направеното предложение от Кмета на общината, за предоставяне на посочените земи по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на насл. на С.Я., като е върнал преписката за ново произнасяне на ОбС в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

При повторното разглеждане на предложението на Кмета на община Г. Д. в ОбС – гр. Г. Д. /в изпълнение на указанията в горепосоченото отменително съдебно решение/, е постановено оспореното решене - Решение № 359 по Протокол № 29 от заседание на ОбС – гр. Г. Д., проведено на 30.11.2021г. /л. 43 от делото/, с което ответния адм. орган, е отказал да предостави земи по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на насл. на С.К.Я. от ОПФ с мотива, че имотите, бивша собственост на С.Я., са застроени със сгради – СБА - държавна собственост, и съобразно нормата на чл. 10б, ал. 1, т. 2 същите следва да бъдат обезщетени със земи от ДПФ.

По делото е представен и пълния стенографски протокол от проведеното заседание на ОбС на което е взето оспореното решение /л. 77- 96 от делото/.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 26/ 09.01.2020г. издадено от Община Г. Д., двете оспорващи – К. Б. Х. и Д. Б. Ц., са наследниците по закон на общата наследодателка С.К.Я., бивш жител на гр. Г. Д., починал на 12.05.1979г. /л. 27 от делото/.

Съдът, в последното проведено по делото съдебно заседание, е обявил за служебно известен факт, че Писмо с изх. № РД-12-04-208/ 16.12.2020г. във вида му, в който е постъпил в съда на 20.05.2022г., е подписан от лицето С.Г. – Началник на ОСЗ – Г. Д., след дата 18.05.2022г., като дотогава, същият документ е бил неподписан.

При така установената фактическа обстановка, спазвайки изискванията на чл. 168 във вр. с чл. 146, т. 1- 5 от АПК, настоящият състав прави следните правни изводи :

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок. В административната преписка не се съдържат доказателства относно датата на уведомяване на оспорващите за оспореното решение, което е задължение на административния орган съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, като при липсата на писмени доказателства за датата на връчване на издадения административен акт, респ. доколкото от датата на приемане на оспореното решение до датата на подаване на жалбата е изтекъл срок по- кратък от 14 дни, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на ОбС – Г. Д. е постановено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА предоставя на Общинските съвети правомощия да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от ОПФ, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия : т. 1 установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; т. 2 изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и т. 3 обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Решението е издадено /прието/ в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. мотиви, като фактическите такива, са съотнесени и подведени към съответните правни норми. Видно от съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на ОбС са налице развили се разисквания между общинските съветници, представители на вносителя – ОСЗ, и на Общинска администрация – Г. Д., от които се установява мотива за отказ – липсата на представени по административната преписка доказателства, за това, че не е налице възможност със земя от ДПФ да бъдат обезщетени насл. на С.Я., доколкото земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са застроени с обекти, които не са общинска, а държавна собственост : сградата на СБА, поради което и на основание чл. 10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ, обезщетението следва да се извърши именно със земи от ДПФ.

Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е приложимия материален закон, и актът съответства на целта на закона, поради следните аргументи.

В случая, ОбС като колективен орган на местното самоуправление е заседавал в законен състав и решението е взето при необходимия кворум и мнозинство.

В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ е регламентирано специално производство, в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която за земеделските земи, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии /населени места/ или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респ. техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и / или с поименни компенсационни бонове. Съгласно ал. 2 - когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е : 1. със земи от ОПФ, определени от ОбС въз основа на мотивирано предложение на ОСЗ - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; и 2. със земи от ДПФ - в останалите случаи.

По принцип обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните законоустановени фази : 1. решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението; 2. решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението; 3. план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 - 20 от ППЗСПЗЗ и 4. решение на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, което решение може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, ОбС прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до ОбС за обезщетяване на собствениците от ОПФ, в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. За конкретния случай е относима втората хипотеза.

Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОбС представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че изискването за прилагане на скица - проект се отнася само за случаите на признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, но не касае случаите, при които собствеността не може да бъде възстановена реално.

Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия : 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Настоящият казус безспорно попада в хипотезата на т. 3 - правото на собственост не може да бъде възстановено поради това, че имота е застроен и именно за това се полага обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Тъй като построените върху имота обекти – сградата на СБА и прилежащите към нея постройки са държавна собственост, по аргумент от чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ обезщетението трябва да е със земи от ДПФ, а едва когато в землището няма земи от ДПФ, собствениците се обезщетяват със земи от ОПФ - ал. 6 на чл. 10б ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 11, т. 2 от ППЗСПЗЗ, дава правото на ОбС да вземе положително решение, когато в землището не са налице свободни земи от ДПФ дори и независимо от характера на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗСПЗЗ. Същото правомощие на ОбС е разписано и в чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

С оглед конкретиката на процесния казус – такъв по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ОбС следва да извърши преценка относно наличието на следните кумулативни обстоятелства : 1. признато право на възстановяване в полза на правоимащите лица; 2. мотивирно искане от ОСЗ; 3. приложена към искането скица- проект. Само когато тези три кумулативни предпоставки са налице ответникът действа в условията на обвързана компетентност и следва да постанови решение, в съответствие с искането на вносителя ОСЗ. Ако някоя/ някои от тях не са налице, то за ОбС не само не възниква автоматичното задължение за удовлетворяване на сезиращото искане, но даже – напротив – същото следва да бъде отхвърлено, поради липсата на изискуемия се фактически състав.

В казуса не са налице първата и втората кумулативна предпоставка.

Липсва представено влязло в сила решение на ОСЗ /ПК/, с което да е признато правото на собственост на наследниците на С.К.Я., върху Нива с площ от 2. 2 дка в м. “Капсиите”, землище на с. Б., община Г. Д.. Такова решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е необходимо условие за произнасяне на ОбС по силата на разпоредбата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. На практика по делото са представени няколко решения на органа по поземлена реституция но никое от тях не признава правото на възстановяване в полза на насл. на Я. върху посочения имот. Така напр. находящото се на л. 25 от делото – Решение № 822/ 30.04.1996г. на ПК – гр. Г. Д. касае три недвижими имота, от които два намиращи се в друга местност на с. Б., а третият – макар и в същата местност, но с друга, значително по- малка площ- 1. 3 дка. Представеното Решение № 25П/ 05.12.2020г.- л. 24 от делото /което се сочи, че се издава въз основа на влязло в сила Решение № 822/ 07.03.1996г. на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което липсва по делото/ и което с оглед естеството му следва да се определи като такова по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, пък няма данни да е влязло в сила /липсва отбелязване за подобно обстоятелство/. Съвсем отделен пък е въпросът /който макар да стои вън от настоящото дело/ иначе е съществен за обезщетителното производство - как след като го няма в правния мир решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се постановява акт по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Третото налично по делото решение на ПК- № 25/ 15.07.2002г. пък е отменено от РС – гр. Г. Д. с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 267/ 2020г. по описа на съда. Други постановявани от ОСЗ /ПК/, решения по делото няма представени, поради което следва да се счита че не съществуват в правния мир.

Липсва и мотивирно искане от ОСЗ. От една страна, искането на ОСЗ – гр. Г. Д. изх. № РД-10-620/ 08.12.2020г. /В. № 58-00-30/ 09.12.2020г. по описа на Общинска администрация – Г. Д./, с което се предлага обезщетението да се извърши с имот с идентификатор 05606.34.35, с площ от 0. 8 дка - нива в м. “Капсиите”, землище на с. Б. и част, с площ от 1. 4 дка от имот с идентификатор 87802.10.122, целият с площ от 32. 516 дка - естествени ливади в землището на с. Попови ливади- л. 64 и 65 от делото, видно от съдържанието му, е неподписано, т.е. същото не носи подписа нито на Началника на ОСЗ нито на друго длъжностно лице от службата. Същото не е подписано от издателя му /който и да е той/ нито собственоръчно, нито с валиден КЕП, а това означава че на практика липсва и валидно сезиране на ОбС. От друга страна, не са налице посочени от ОСЗ конкретни фактически обстоятелства /мотиви/, поради които се пристъпва към отправянето на предложения за обезщетяване със земи от ОПФ въпреки, че върху имотите на Я. са построени сгради- държавна собственост, и обезщетението би следвало да е със земи от ДПФ, в съответствие с изискванията на чл. 10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. Писмо изх. № РД-12-04-208/ 16.12.2020г. на ОСЗ - гр. Г. Д., в което се твърди, че в ДПФ не е налична равностойна земя, съобразно претенциите на насл. на С.Я. /без да се сочи как е установено това обстоятелство/ е отново неподписано – нито собственоръчно, нито от с валиден КЕП от издателя му и поради това, не съставлява документ, по смисъла на ГПК, тъй като не носи подпис на издател.

На следващо място, липсват посочени освен фактически обстоятелства, а така също и представени по преписката доказателства за липсата на земи от ДПФ, в землището на населеното място, за да може са приложи хипотезата на обезщетяване със земи от ОПФ, която принципно е възможна, но само при липсата на земи от ДПФ, предвид собствеността на сградите върху невъзстановения имот, която няма спор по делото, че е държавна. ОСЗ – гр. Г. Д. дори не е изпълнила задължението по чл. 19, ал. 10 от ППЗСПЗЗ да представи списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя, както в с. Б., така и на всички други землища на населените места от общината. А тези доказателства не са самоцелни. Само чрез представянето им, ОбС би могъл да направи информиран избор и преценка дали наистина няма в землищата на населените места от Общината подобни свободни земи от ДПФ и ако се увери, че това е така, да пристъпи към обезщетяване със земи от ОПФ. Все в същата насока- че е налице немотивирано и неподкрепено с доказателства искане, е и фактът, че същото не съответства на изискванията на закона, с оглед и на обстоятелството, че като обезщетение се предоставя равностоен имот, което е различно от равен по площ имот, така както е процедирано в сезиращото искане, защото равностойни земеделски земи са тези с равна стойност, а не с еднакво качество. Едва в бъдещ момент, и в съвсем друго производство, в рамките на определяне на стойността по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи ще се преценява размера, вида, начина на трайно ползване, категорията, местоположението и други характеристики на предоставяната земеделска земя – от ДПФ или ОПФ.

Ето защо в казуса, като е достигнал до извода, че не са налице кумулативните предпоставки по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ /липса на признато право на възстановяване в полза на правоимащите лица и липса на мотивирно искане от ОСЗ/, респ. поради наличието на пречката за обезщетяване в казуса със земи от ОПФ – поради това, че имотът на правоимащите е застроен със сгради държавна собственост – на СБА, съобразно чл. 10б, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, ответният административен орган, не е имал друга правна възможност освен да постанови отказ по сезиращото го искане от ОСЗ, доколкото към момента на вземане на атакуваното решение, на база представените по преписката доказателства, в никакъв случай не би могъл да бъде постановен положителен за оспорващите акт, поради липсата на изискуемите по закон предпоставки за това. Нещо повече, с оглед и разяснената от съда доказателствена тежест в хода на настоящото съдебно производство, на основание чл. 170, ал. 3 вр. ал. 2 от АПК, именно в тежест на оспорващата страна, бе да установи, че са налице предпоставките за издаване на искания акт, като не бяха представени пред съда доказателства в тази насока, които да противостоят на възприетото от административния орган. За пълнота на изложението, следва да се посочи и, че ако в бъдещ момент, отпаднат пречките, послужили като основание за постановяване на процесния отказ – оспорващите се снабдят с решение, признаващо правото им на възстановяване на собствеността върху процесния имот, съответно ОСЗ – Г. Д., депозира ново, мотивирано и подкрепено с доказателства искане – че действително в ДПФ няма свободни равностойни земи, с които насл. на С.Я. да бъдат обезщетени, не би била налице процесуална пречка оспорващите да поискат от ОСЗ отправянето на ново искане до ОбС – гр. Г. Д., чрез Кмета на Общината, за постановяване на ново решение по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани разноски, в размер на 600. 00 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие – л. 111 от делото.

Воден от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от К. Б. Х., с адрес : гр. Б., Б. “С. С. К. и М.“ № *, В. Б, . 3 и Д. Б. Ц., с адрес : гр. Г. Д., област Б., ул. “Г. С. Р.“ № *, срещу Решение № 359 по Протокол № 29 от заседание на О. съвет – Г. Д., проведено на 30.11.2021г., с което О. съвет – Г. Д., е отказал да предостави земи по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на наследниците на С.К.Я..

ОСЪЖДА К. Б. Х., с адрес : гр. Б., Б. “С. С. К. и М.“ № *, В. Б, . 3 и Д. Б. Ц., с адрес : гр. Г. Д., област Б., ул. “Г. С. Р.“ № *, да заплатят на О. съвет – Г. Д., сумата от 600. 00 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ