и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ж. О. Д., ЕГН *, с адрес: гр. С., ул. „. № ** против Решение № 683 от 09.04.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 42 по описа на Районен съд – С. за 2020 год., в частта, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 19-0339-001679 от 28.08.2019 год., издадено от Началник Р. У.- С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с което на касатора за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от с.з., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. чл.183, ал.1, т.2 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева.
Касационната жалба е мотивирана по съображения за наличие на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 вр. ал. 2 НПК. Касаторът счита, че решението е постановено П. неправилна преценка на фактическата обстановка от страна на съда, установена със събраните в хода на съдебното производство доказателства касаеща процесните нарушения на правилата на ЗДвП. Твърди, че на процесната дата не е управлявал соченият в НП лек автомобил марка „Фолксваген“.
По поддържаните в жалбата доводи, се иска отмяна на решението в оспорваната му част, и постановяване на друго, с което процесното НП, в тази част, да бъде отменено.
Ответникът Р. У.- С. П. ОД на М. – Б., не подава отговор на касационната жалба. Въпреки редовното и своевременно призоваване за откритото съдебно зaседание, не се явява представител и не изразява становище по посочените с жалбата касационни основания.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
В производството е прието като ново доказателство, по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, Международна карта за автомобилна застраховка, валидна от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г., преведена на български език.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Административно- наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана, за това, че на 05.08.2019 г. около 23:10 часа в гр. С., на ул. „С. С.“, посока към ПП-1 Е79, П. магазин „Интериор Стил“, жабоподателят Д. управлявал лек автомобил марка-модел „Фолксваген“, с рег. № ********, държава Германия, без да е заплатил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и без да ползва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано, като П. извършване на проверката същият не е представил свидетелство за У. на МПС и контролен талон към него, както и задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Ш. и Т., двамата служители в ОД на М. – Б., РУ- С.. На място е съставен АУАН серия Д, № 1679/ 2019 от 05.08.2019 г. на жалбоподателя за констатираните нарушения, който е връчен на касатора П. отказ. На 28.08.2019 год. е издадено Наказателно постановление № 19-0339-001679.
Наказателното постановлание, в частта му с която на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал. 3 от с.з. е отменено. В тази му част решението не се обжалва и не е предмет на касационна проверка.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да потвърди процесното наказателно постановление са правилни и обосновани, кореспондират на установената фактическа обстановка, като същите се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът е обсъдил всички доводи на касационния жалбоподател по отношение на извършените нарушения и след съвкупен анализ на доказателствата по делото е достигнал до правилни изводи досежно безспорната установеност. В съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията, както и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Напротив, същите се установяват по безспорен и категоричен начин.
В конкретния случай безспорно се установява, че в нарушение на въведената с чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП забрана, Д. е управлявал лекия си автомобил без използване на обезопасителен колан, с който същия е оборудван – деяние обявено за наказуемо. За да постанови този резултат съдът е приел, че вмененото на Д. нарушение е извършено виновно, доказано е по безспорен начин и е квалифицирано правилно от наказващия орган, а в производството по установяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дееца.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, регламентира задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, /в които категории попада и процесното МПС/, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нарушението на тази забрана е обективирано като административно нарушение в санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДв.П, където е определен вида и размера на санкцията за водачи, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че в настоящия казус безспорно се установява осъществяване състава и на това нарушение, доколкото към момента на извършване на проверката касационният жалбоподател не е представил СУМПС и контролен талон към него на проверяващите. Следва да се посочи, че отсъствието на СУМПС и контролен талон към него е едно нарушение. Този извод се налага от съвкупния анализ на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 157, ал. 1 ЗДвП, от които следва, че контролният талон е неразделна част от СУМПС и П. осъществяване дейността по управлението на автомобила водачът е длъжен винаги да ги носи със себе си. Това изискване е императивно, точно и категорично е записано в закона и не подлежи на някакъв особен вид тълкуване.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, според който текст водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке, настощата инстанция намира, че едно от задълженията на водачите на МПС съгласно цитираната разпоредба е да носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно средство има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и да вземе със себе си документа, удостоверяващ този факт. Представянето на документ за сключена застраховка като последващ факт е ирелевантно за съставомерността на деянието. В тази връзка, с оглед на така извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неотчетено от съда нарушение П. изписване на марката на лекия автомобил, управляван от касационния жалбоподател. В тази връзка настоящия състав намира, че в случая е допусната техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на НП в тази му част.
Като е потвърдил процесното наказателно постановление в частта му по т. 1, т. 2 и т. 4, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във от АПК, касационен състав на Административен съд – Б.


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 683 от 09.04.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 42 по описа на Районен съд – С. за 2020 год., в частта, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 19-0339-001679 от 28.08.2019 год., издадено от Началник Р. У.- С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с което на касатора за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от с.з., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. чл.183, ал.1, т.2 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: /п/ Иван Шекерлийски

Членове: 1. /п/ Димитър Думбанов

2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

ЕК