и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Регионалната Д. по Г. /РДГ/ – Б., против Решение № 554/03.08.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 461/2016 г. по описа на Районен съд – П., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 135/21.03.2016 г. на Директора на Р. Д. по Г. /РДГ/ – Б., с което на С. К. М. с адрес: Г. П., област Б., ул. “М.” № 14, за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за Г. /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с целта на закона. Оспорва се извода на съда за допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в издаване на наказателното постановление след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – С. К. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Доводите са доразвити в депозиран по делото отговор на касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – П. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 135/21.03.2016 г. на Директора на Р. Д. по Г. /РДГ/ – Б., с което на ответника по касационната жалба С. К. М., за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за Г. /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е издадено след изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Правилен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на районния съд за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление поради издаването му след изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Едно от основните условия за провеждане на законосъобразно административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В чл. 34 от ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство и основанията за прекратяването му. Според чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок /Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС/, като с изтичането му се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение, включително и възможността за административно-наказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В конкретния случай, актът за установяване на административното нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е съставен на 16.09.2015 г., а наказателното постановление е издадено на 21.03.2016 г., т.е. след като е изтекъл /на 16.03.2016 г./ предвидения в цитираната разпоредба шестмесечен срок. Този срок е давностен и за него е в сила института за спиране и прекъсване на давността, а не преклузивен, както е приел районният съд. В Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, е посочено, че от съдържанието на относимите разпоредби на ЗАНН и проследяване на тълкувателната дейност на ВС, може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушението, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези. Изтичането на разписаната в закона давност води до погасяване на наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното /респ. административно-наказателното/ производство недопустимо. С оглед предотвратяване на правните последици от изтичане на давностните срокове, с което ще се погаси материалното право на държавата да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното такова, са уредени хипотези за тяхното спиране и прекъсване – чл. 36, ал. 2, чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, чл. 25 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в цитираните по-горе разпоредби за спиране или прекъсване на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В този смисъл, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че шестмесечния срок за издаване на процесното наказателно постановление е прекъснат с изпращането на материалите по административно-наказателната преписка на Районна П. – П.. Административно-наказващият орган е обосновал бездействието си с представеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 04.02.2016 г. на Районна П. – П., което касае именно процесното деяние. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателното производство не се образува. В конкретния случай обаче наказателно преследване не е било възбудено, тъй като по повод изпратените материали в РП – П. е образувана само проверка, във връзка с която е издадено и постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Следователно, времето, в което е извършвана проверката, не спира давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС/. Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН спира да тече само в хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не е бил намерен, като това обстоятелство се отбелязва в акта и производството се спира. По настоящото дело обаче такова спиране не е налице, поради което срокът за издаване на наказателното постановление е изтекъл на 16.03.2016 г.
В конкретния случай не може да се приложи и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респективно не може да се счита, че срокът за издаване на наказателното постановление е започнал да тече от датата на постановлението за отказ да се образува наказателно производство – 04.02.2016 г. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН изисква образуваното наказателно производство да е било прекратено от съда или от прокурора и делото да е препратено на наказващия орган. В настоящия случай, както бе отбелязано по-горе, наказателно производство въобще не е било образувано. Постановлението на прокурора е за отказ да се образува наказателно производство, а не за прекратяване на вече образувано такова. От друга страна, в случаите на прекратяване на наказателното производство, административно-наказателното производство се образува без съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а в настоящия случай такъв е бил съставен. Вместо да прекрати образуваното въз основа на този акт административно-наказателно производство, наказващият орган е издал на 21.03.2016 г. незаконосъобразно наказателно постановление след изтичането на шестмесечния срок от съставянето на АУАН на 16.09.2015 г.
Констатирайки горното и отменяйки наказателното постановление поради издаването му след изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554/03.08.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 461/2016 г. по описа на Районен съд – П..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.